Имотният пазар в България е един от петте най-непрозрачни в Европа

По-непрозрачни от българския пазар в Европа са само тези в Хърватия, Словения и Сърбия

Пазарът на недвижими имоти в България е определен като полупрозрачен в индекс на консултантската компания JLL за 2022 г. Държавите се оценяват от гледна точка на инвестиционна ефективност, пазарни фундаменти, процес на трансакции, устойчивост.

Страната ни заема 41-о място сред 94 страни в индекса с оценка от 2,89 пункта по петобалната система. Колкото е по-ниска оценката, толкова по-прозрачен е пазарът на имоти, и обратното – при по-висока оценка пазарът е по-непрозрачен, уточнява Инвестор.бг.

По-непрозрачни от българския пазар в Европа са само тези в Хърватия, Словения и Сърбия, които са поставени съответно на 43-о, 50-о и 53-о място. Малта също е по-назад в класацията от страната ни, поставена на 62-о място. Все пак България подобрява класирането си с една позиция, след като през 2020 г. заемаше 42-о място.

В групата на полупрозрачните имотни пазари попадат още Израел, Индия, Гърция, Турция, Индонезия, Мексико, Филипините, Бразилия, ОАЕ, Чили, Перу, Кения, Саудитска Арабия, Мавриций, Виетнам, Ботсвана, Макао и Аржентина.

На ръба на прозрачните имотни пазари са Румъния, Тайланд и Малайзия, а други страни от Централна и Източна Европа – Унгария, Чехия и Полша, също попадат в тази категория.

Великобритания е най-прозрачният имотен пазар в света с оценка от 1,25 пункта. В топ десет попадат още САЩ, Франция, Австралия, Канада, Нидерландия, Ирландия, Швеция, Германия и Нова Зеландия.

На обратния полюс е Етиопия, която е най-непрозрачният имотен пазар в света с оценка от 4,60 пункта. В негативната десетка попадат още Гватемала, Ирак, Доминиканската република, Танзания, Хондурас, Сенегал, Алжир, Кот Д’Ивоар и Иран.

Усилията в някои страни да направят имотните си пазари по-прозрачни в последните години набират инерция. Но в много други прозрачността буксува или е в отстъпление, пише консултантската компания.

Границата между двете групи страни е все по-ярка – развитите икономики, които вече имаха високо ниво на прозрачност, продължават да постигат напредък, а по-непрозрачни пазари изостават още повече.

Например, европейските страни отчитат най-голямото средно подобрение на прозрачността на имотния пазар в последните две години. Други англоговорещи страни като САЩ и Канада също постигат значим напредък.

Дубай и Абу Даби отбелязват най-голямо подобрение спрямо последния път, в който е публикуван индексът през 2020 г., като са се възползвали от фокуса на правителствата върху повишаването на прозрачността на пазара.

Но много пазари в части от Африка и Централна Америка отчитат ограничена промяна и изостават още повече от най-високите стандарти, поставени във водещите страни. Затова в глобален план средната промяна на прозрачността спрямо 2020 г. е една от най-бавните в 20-годишната история на индекса.

„Високопрозрачните пазари продължават да напредват благодарение на възприемането на технологии, климатични действия, диверсификация на капиталовите пазари и регулаторни промени“, коментира Джеръми Кели, директор на анализите на глобалните градове в JLL.

„В същото време повечето други пазари продължават да тъпчат на едно място или дори отстъпват от позициите си, а в някои случаи, за съжаление, изчезват от радара“, допълва той.

Кели отбелязва, че разликата между високопрозрачните и непрозрачните пазари нараства, така че намаляването на пропастта за насърчаване на инвестиции ще става все по-трудно.

На какво се дължат различията?

Прозрачността на имотния пазар е основна част от процъфтяването на градовете с продуктивна, конкурентна бизнес среда. Прозрачността показва отчетност и качество на управлението, както и отворени, активни частни пазари, което на свой ред привлича инвеститори, развитие и растеж.

Страни, които възприемат устойчиви практики, използването на технологии и правят данните публично достояние, са лидери в прозрачността. Но наличието на технологии и ангажимент към устойчивото развитие варира значително между отделните пазари.

„Устойчивостта е най-големият двигател на подобряването на прозрачността сред пазарите, като повишеното възприемане на задължителна енергийна ефективност и стандарти за въглеродните емисии, както и зеленото сертифициране на сгради поставят някои страни много преди други“, казва Кели.

„Повишеното възприемане на технологии и дигитализация също подкрепя прозрачността в много страни, тъй като повече от всякога спомага за наличието на подробни данни. Резултатът е по-задълбочено разбиране как оперират сградите и пазарите и позволява по-точно планиране и прогнозиране, а това повишава доверието на инвеститорите“, допълва той.

Япония, например, попада за първи път през 2022 г. в групата на високопрозрачните пазари благодарение на нови инициативи около устойчивото развитие и отчетността, както и подобряването на наличните данни.