150 хил. младежи, които нито работят, нито учат, са в домакинства под линията на бедност

Профил на младежите в България, които нито учат, нито работят (NEET), публикува Институтът за пазарна икономика. България е сред петте страни с най-висок дял на NEET в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях.

През 2020 г. делът на тези младежи в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%, а по-висок е той единствено в Румъния, Гърция и Италия. С други думи, българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските.

Икономическата криза през 2020 г. се отрази негативно на дела на младежите в категорията NEET в целия ЕС. Незначително свиване – с едва 0,2 пр.п. от вече най-ниския дял в ЕС - има само в Нидерландия, като средният ръст е с 1 пр.п., а при най-засегнатите страни доближава 3 пр.п. Въздействието върху този сегмент на пазара на труда в България e сред най-силните, като делът на неактивните младежи нараства с 1,7 пр.п в сравнение с 2019 г. От една страна това отразява общата негативна динамика на пазара на труда, която през 2020 г. доведе до значителен ръст в броя както на безработните, така и на неактивните сред населението като цяло, но и специфичния профил на отраслите на българската икономика, които бяха засегнати по-сериозно от кризата. Доколкото най-тежкият удар беше понесен от туристическия бранш, където по-често работят млади хора с по-ниско равнище на умения, то кризата има и несъразмерно по-силно въздействие върху младежката безработица и неактивност.

Периодът на икономическо възстановяване и връщане към растеж през 2021 г. от своя страна води със себе си и подобряване на условията на европейските пазари на труда, оттам – и в дела на NEET. Спрямо предишната година той намалява в 20 от страните в ЕС, най-чувствително – в Унгария (-4,6 пр.п.) и Ирландия (-4,1 пр.п), а по-чувствителен ръст е регистриран единствено в Румъния (+3,6 пр.п.). България е сред икономиките, при които се наблюдават най-бързи подобрения – с 3,1 пр.п. в рамките на година, в резултат на бързото възстановяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19.

Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

В домакинства под линията на бедността живеят почти 150 хиляди младежи, които нито не работят, нито не учат.

Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред NEETs има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Доколкото тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим,
че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.

Криви на доходите на населението във възрастовата група 15-34 г. попадащи в групата на NEET: брой хора, с доходи на лице от домакинство под 3000 лева месечно

Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на
пазара на труда и в образование.
Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.
На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Въпреки че с ползвания инструментариум не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца, а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че
за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. В резултат активирането на тази част от NEETs изглежда особено трудно.

Сред мерките за преодоляване на проблема, които ИПИ предлага  са по-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище, по-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на конкретни политики към неактивните жени, разширяване на обхвата на мерките и към 30-34-годишните, фокус върху ромите и други.