Основен фокус в нашата работа е да бъдем предвидим, предвидлив и дългосрочен партньор за малкия и средния бизнес, казва председателят
на Надзорния съвет на ПроКредит Банк

- Г-н Славов, през вашия поглед като банкер как преминават компаниите от малкия и средния бизнес през динамичната от гледна точка на всякакви кризи 2022 г.?

- Малкият и средният бизнес не е този, който беше преди повече от десет години. Премина през доста турбуленции и вече има опит зад гърба си. Повечето предприемачи преминаха през рецесията през 2008-2011 г. Съвсем скорошна е и ситуацията с ковид пандемията. Сега сме в поредната предизвикателна икономическа конюнктура, породена от геополитическата ситуация с ограничен достъп до пазари и ресурси, промяна на веригите за доставка, увеличени цени на ресурсите. Почти същото се случи и през 2020 г. заради международните мерки за неразпространение на пандемията, но без инфлационния натиск.

Всички тези икономически сътресения направиха българските предприемачи много гъвкави и преди всичко далновидни. Те вече имат управленски опит, икономическата и финансова култура и от всяка криза вземат своя урок.

Според нашите наблюдения годината е изпълнена с предизвикателства за компаниите като войната в Украйна, цените на енергийните ресурси и цялостното увеличение на инфлацията, но трябва да отразим и факта, че чисто икономически няма големи сътресения.

Бизнесът се справя и продължава да работи активно, търси финансиране, наема работна ръка и е гъвкав в намиране на решения за бъдещото си развитие.

- Всички се питат какво ще се случва с лихвите. Как повишените лихвени проценти от централните банки ще се отразят на условията и достъпа до кредитиране за бизнеса през 2023 г.?

- През 2023 г. бизнес клиентите сами ще преосмислят желанието си да ползват финансиране, тъй като ще се променят разходите по заемането на пари. В период на покачваща се инфлация част от инструментариума за борба с нея е повишаването на основните лихвени проценти от централните банки. Тези действия вече ясно се виждат на европейския пазар с предприетите стъпки от Европейската централна банка.

Това постепенно ще рефлектира върху цената на ресурса за търговските банки и на българския пазар и съответно върху условията, при които те предлагат финансиране на своите клиенти. Условията са свързани не само с лихвените проценти, но и с подхода на оценяване на кредитоспособността на клиентите, който вероятно ще стане по-консервативен.

За да облекчат ефекта за клиентите от увеличаването на лихвените проценти, банките още отсега моделират продуктите си с фиксирани лихвени нива. Това на пръв поглед изглежда неудобно за бизнеса, но в конкретната ситуация създава предвидимост и облекчава бъдещите им разходи.

Банките ще продължават да насърчават кредитирането, но предвид динамичните промени в икономическата среда
ще предоставят финансиране на по-висока цена.

ПроКредит Банк внимателно следи икономическата ситуация и промените в монетарната политика, като анализира ефектите от приложените мерки върху своята дейност. В дългосрочен план цената на финансирането от кредитните институции плавно ще се повиши в отговор на променящите се монетарна политика, конюнктура и цена на привлечения ресурс.

Основен фокус в нашата работа обаче е да бъдем предвидим, предвидлив и дългосрочен партньор за малкия и средния бизнес. Затова се стараем във всеки икономически етап да адаптираме продуктите и услугите си спрямо пазарната конюнктура и нуждите на нашите клиенти. Важно за нас е да имаме диалог и отношения, основаващи се на взаимно доверие. Бизнесът да знае, че говорим на един език с него, че при нас той да е чут и разбран.

- Казвате “борба с покачващата се инфлация”. Възможен ли е според вас сценарият от 1997 г. на хиперинфлация при всички тези икономически и геополитически фактори?

- Икономиката през 1997 г. се характеризираше с комбинация от голямо забавяне и много висока инфлация – с месечни нива над 1000%. От този период насам България е в активен валутен борд, който гарантира фиксиран валутен курс на българския лев към еврото. Инфлацията от 1997 г. се дължеше на високото ниво на девалвация на местната валута, а това в текущата ситуация е невъзможно. В България централната банка не може да провежда парична политика заради наличието на валутен борд, но индиректно икономиката се влияе от мерките, които взема Европейската централна банка.

В момента виждаме как вече се въвеждат инструментите на монетарната политика в еврозоната за понижаване на вътрешната инфлация, които по естествен път ще намалят покупателната способност и ще понижат покачването на ценовите равнища.

Докато обаче тези механизми заработят ефективно, е вероятно да се стигне до забавяне на икономическия ръст, комбиниран с все още високи нива на инфлация и покачване на безработицата. Причината ще е по-високата цена на ресурсите и суровините, породена от ограниченото им предлагане и най-вече от несигурността в геополитически план.

Преди доста време споделих, че според мен настоящата монетарна политика е остаряла и не отразява всички фактори на икономическата ситуация, а те са много – бърз обмен на информация, демографската структура на населението, глобализация на икономиката и т.н. Затова бих казал, че се нуждаем от нова икономическа политика, която отчита тежестта на всички тези фактори.

- В каква валута сега е подходящо да се теглят кредити – левове, долари или евро?

- Най-доброто, което може да направи бизнесът, е да търси финансиране във валутата, в която получава разплащанията си. В момента еврото е под паритета на долара, но предвид динамичната икономическа и геополитическа обстановка не се знае това колко време ще продължи.

- Какво е необходимо, за да се подобри инвестиционният климат в страната?

- Факторите, които обуславят желанието за инвестиции в България, са много и различни. Да започнем с вътрешнополитическата обстановка. За да инвестира, всеки бизнес се нуждае от сигурност, стабилност и предвидимост, които в момента са трудно постижими у нас.

Честата промяна на правителствата води до липса на адекватна законодателна рамка, оттам и до загуба на доверие в страната като цяло.
Необходима е и работеща стратегия за насърчаване на инвестициите, която да е обвързана със съответните регулации и стимулиращи политики, изграждане на инфраструктура и обучение на квалифицирана работна сила.

И не на последно място, важно е нивото на образование – през последните години все повече професии изпитват нужда от квалифицирани кадри. В сфери като инженерните дисциплини, медицината, биологията, химията и други няма достатъчно подготвени специалисти, тъй като цялостно образованието не развива уменията, които бизнесът търси у работната ръка. Това създава проблеми при всеки инвеститор, външен или вътрешен, защото, за да е успешен, бизнесът се нуждае от опитни специалисти.