• До 31 март България трябва да уведоми Брюксел, но обосновано, че не може да намали с 40% емисиите
  • Депутатите гласуваха още да се променят и проекти за 3,5 млрд. лева, записани сега в плана ни за възстановяване

След среднощни заседания и протести в парламента се появи нова коалиция - всички депутати стигнаха до решение, че тецовете трябва да работят нонстоп до 2038 година.

В сряда енергийната комисия заседава до късно вечерта, за да реши как да се бъде променен планът за възстановяване, където е записано, че емисиите от въглищните централи трябва да бъдат намалени с 40% до края на 2025 г. Изпълнението на този ангажимент би довело до затваряне на над половината тецове у нас.

Министърът на енергетиката Росен Христов коментира, че изобщо не е ясно как са се появили тези 40% намаление и защо за база е взета 2019 г., такива цели нямало в нито един европейски документ.

Депутатите от комисията излъчиха по един човек от парламентарна група, които да решат какво да се прави. След два часа редактиране текстът бе уточнен и в 21,38 часа те се върнаха в енергийната комисия, където бе гласувано да се следват изискванията на ЕС за свиване на емисиите към 2030 г. с 55%, но спрямо 2005 г.

В четвъртък сутринта преди пленарното заседание бе решено всички да се обединят около общ текст. Затова отпаднаха от разглеждане двата проекта, заложени в дневния ред, предложени от “Възраждане” и ГЕРБ, съответно за изцяло нов план и за промени в съществуващия.

Така със 187 гласа “за” общият проект мина в зала и окончателно се взе решението вицепремиерът по управление на европейските средства да води преговори с Европейската комисия. Той ще говори за отваряне на плана за предоговаряне на няколко реформи и проекти.

До 31 март България трябва да убеди Еврокомисията, че

не може да изпълни заложеното намаление с 40% на емисиите и това налага промяна в плана

Писмото до Брюксел трябва да бъде придружено с обосновка защо не може да се спази този ангажимент. Правителството е задължено да предприеме действия в съответствие с общоевропейските цели, като осигури работата на централите на въглища без ограничение поне до 2038 година.

Според Делян Добрев от ГЕРБ, ако не се вземат мерки и се спази планът в сегашния му вид, България няма да е износител на ток, а ще се превърне в потенциален вносител на електроенергия. “Трябва да подкрепим това решение дори с цената за неполучаване на част от парите по плана, ако не го приемем, проблемът, който ще си създадем, е много по-голям”, заяви Добрев.

Заедно с това депутатите преформатираха и още проекти

в плана. 1,5 млрд. лв. за изграждане на големи батерии за съхранение на 6000 мегаватчаса ток ще отидат за ВЕИ-та и батерии на бизнеса, но с безвъзмездна помощ от 50% от стойността.

Проектът за финансирането на 1,4 гигавата ВЕИ и батерии също бе променен. Той предвиждаше общо 2 млрд. лв. за изграждането им, като 668,9 млн. лв. са безвъзмездни. Решено бе парите да отидат за развитието на мрежите.

Заделените 342 млн. лв. за геотермална централа се разделят наполовина. 171 млн. ще бъдат пак за тях, но останалата половина ще отиде за енергийна ефективност. Предвижда се още да отпадне ангажиментът Електроенергийният системен оператор и “Булгартрансгаз” да бъдат извадени от структурата на Българския енергиен холдинг.

Ако при изпълнението на проектите по плана останат неизползвани средства, те ще отидат за преодоляване на енергийната бедност, гласуваха още депутатите.

И докато те работеха вътре в залата, пред парламента синдикати, миньори и енергетици протестираха срещу затварянето на въглищните централи под надслов “Да защитим енергийната сигурност на страната”.

Над 3000 души, работещи във въгледобивните дружества и топлоенергийните централи в цялата страна, се събраха в центъра на София. Искането им бе парламентът да задължи Министерския съвет да започне преговори с ЕК.

“Не закривайте мините”, “Помислете за България”, “Преквалифициран миньор във фризьор”, “Не искам да стоя на тъмно. Не искам да стоя на студено”, “Долу ръцете от комплекс “Марица-изток”, стърчаха над хората и всички огласяваха центъра с думите: ”Победа“.

След взета 30-минутна почивка депутатите побързаха да излязат при протестиращите. Когато се появиха, от името на всички събрали се им бяха раздадени по един фенер за всяка парламентарна група, за да им напомня какво ще се случи, ако се закрият въглищните централи.

А Делян Добрев от ГЕРБ и Драгомир Стойнев от БСП като членове на енергийната комисия

обещаха на хората, че няма да бъдат спрени от работа,

че ще преговарят по плана, само трябва внимателно да се следи дали всичко ще бъде изпълнено.

Появата на съпредседателя на “Продължаваме промяната” Кирил Петков обаче бе посрещната с освирквания, а изказването му беше напълно заглушено от дюдюканията и виковете “Не ни интересува”, “Скрий се, Кирчо” и “Да живее България”.

Не търсим масовост днес, а да покажем на политиците, че тези хора имат какво да им кажат, каза Пламен Димитров - президент на КНСБ.

“Тук сме за пореден път, за да защитим малкото, което имаме и милеем за него. Нека всички депутати да заповядат, да видят какво ще стане, ако гласуват срещу нашата воля. Това, което правите, мили хора от мините, никой не може. Без вас сме за никъде“, обясни Валентин Вълчев - председател на Федерацията на независимите синдикати на миньори