В ексклузивно интервю за Валерия Велева, epicenter.bg, Тихомир Каменов споделя за .......

- Здравейте, след прозорливото мнение в интервюто от 12 април 2021 г., сега ми кажете моля: вече 20 години сте старши член на Форума, какво ние не знаем, а Вие знаете за света?

- Живо-здраво, няма монопол на знанието в днешния дълбоко свързан свят. Темите и отделните изказвания, коментари и прогнози всеки може лесно да научи моментално в мрежата. Разбира се, познавам повечето от важните участници, с които може да се разменят лични мнения – понякога полезни и интересни или тривиални, но е важно личното общуване, лице в лице. А и така се усещат нюанси на отношенията, може да се предвидят последиците от бездействието при известни тенденции и процеси. Най-важно е, когато чуждите лидери питат националните предприемачи за тяхната оценка за икономическата и инвестиционна среда в тяхната страна, сякаш правят „засечка“ от първа ръка на това, което знаят от медиите, колегите - национални лидери, техните посолства и служби.

- Какво означава това конкретно за България?

- За голямо съжаление репутацията на България се свързва, като рутинна нагласа, с негативни новини – истински или фалшиви – и въпреки че има проблясъци: „Три морета“ и др., и даже, въпреки че в лични разговори съм постигал много положителни признания от големи политици и световни предприемачи, общото мнение, в най-добрия случай, е балансирано-неутрално. Видяхте, по същество, колко са рехави резервите на Нидерландия и Австрия срещу нашето „шенгенстване“, а всъщност дълбоко са вкоренени предразсъдъци и негативно мнение, често използвани за вътрешнополитически цели.

- Това, че нямаме стабилно правителство вече 2 години, че сме замесени в киберскандали и нямаме категорични и силни геополитически позиции в подкрепа на нашата евроатлантическа интеграция е известно, но Борисов и царят ходиха в Давос, като министър-председатели.

- Идваха, да, и това беше чудесно за онези години, не, че са чували само ласкави неща за страната и тяхното управление. Борисов даже се разсърди през януари 2018 г., когато България председателстваше ЕС, от глупостта на един скандинавски инвеститор, скаран с фактите, та се наложи с Пленкович (министър председател на Хърватия, бел.ред.) да го убедим да се върне в сесията. После заведох Кристин Лагард и ги запознах – така се разприказваха и направо сприятелиха, че закъсняхме за сесията с президента Тръмп. Физическото и емоционално сближаване в претъпкания Конгресен център и преоткриването на личността зад фасадата на титлите и длъжностите е т. нар. магически „дух на Давос“.

- Значи да видим къде са сега Пленкович и Хърватска с тяхната сговорна и комуникативна политика – в Шенген и в Еврозоната?

Да, където ние отдавна трябваше да ги чакаме, ако след 2007 г. с цели шест и половина години преднина в членството в ЕС бяхме последователни и единни в преследването на националните интереси, подчертавам. Те просто изпълняват завета на нашите велики строители на освободена и съединена България „Съединението прави силата“ – довел до 7-та икономика в Европа през 1939 г. А ние, българите, изпуснахме инерцията на външно и даже вътрешнополитическия актив, която бяхме набрали по инициативата „Присъединяване на Западните Балкани“ през 2017-2019 г. Ще Ви изпратя една снимка, на която ясно се вижда как в закритата сесия в Давос Борисов, Рама, Пленкович и Каменов седят най-близо от двете стани на президента на Форума Б. Бренде, и разбира се ние заедно водихме темите и коментирахме очакванията на всички други участници от Виена до Атина. Пропиляхме международния и обществения капитал и вдъхновение, което бяхме събрали, вкл. от сесията на Световния икономически форум, която се проведе през май 2018 г. в София.

- От САЩ и Швейцария следите ли политиката у нас?

- Да – с разочарование от масовия кариеризъм или откритата шарлатания, навлезли масово в политическия живот.

- Но това се отнася за една от новите партии, поне така каза президентът?

- Сигурно повече е така, но „зрънца“ има и в заварените партии. Ето например, придобилият известност държавен директор, после министър, после депутат Костадин Ангелов, който, подпомогнат от една кратковременна министърка (от с. Курново, Романско), блокира за цели 14 месеца, вече, най-модерния проект в българското здравеопазване – ‚Сърце и Мозък‘ София; после нареди проектоправителство, пълно с добри лекари-клиницисти, но без един ден подготовка и политическа кариера – тази експериментална политика отвращава чужденците, а явно и будния български народ, който дори не иска да гласува вече.

Да, хората са обезверени – ще видим на следващите избори. За здравеопазването отделно трябва да намерим време да говорим, защото засяга всички и е най-важният въпрос за бъдещето на нова България. А в Давос сега настроението е мрачно също, нали, защото има много кризи за обсъждане?

Така изглежда само привидно. „Духът на Давос“ е уникален и заразителен с вдъхновението и своя оптимизъм. Ще го усетите, ако прочетете или гледате основните изказвания, масово достъпни онлайн. Доминира китайското разбиране за „криза“ и „възможност“ в едно понятие. В Давос оптимизмът винаги преобладава. Черногледците се смиряват, оптимизмът на далновидните взема връх. Така беше даже през януари 2009 г., когато финансовата криза в Съединените щати, Европа и света върлуваше с пълна сила. Така беше и през януари 2020 г., точно преди надвисналата Ковид пандемия. Така ще бъде и сега, независимо от мрачните прогнози за тежка рецесия и тежки месеци на война в Европа и очаквана безработица. У нас – за съжаление – ясно се вижда от тук, прекалено много обществена енергия се похабява в спиралите на интригантстване, безкрайни коментари на очевидни глупости, очерняне на опоненти и конкуренция, а дефицитът на справедливост се задълбочава и особено болезнено: големите, важни, национални теми се решават винаги набързо и често некомпетентно в повечето сфери на обществено-икономическия живот. Бавно стават добрите резултати. Затова сега е важно ние, предприемачите, данъкоплатците и инвеститорите и цялата Родина да излезем по-силни от кризите със своевременни инвестиции и далновидни политически решения.

- Какво си пожелавате и какво пожелавате на нашите читатели?

- Да имам сили и шанс да приближа България към позицията на образцов медицински център на Балканите, а читателите – всички без изключение – да дочакат тези дни на голямо международно възхищение и благодат от помощ и грижи за тях.