Бързите темпове на нарастване на инфлацията в еврозоната ще окаже негативно въздействие върху публичните финанси с течение на времето, показва изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувано днес и цитирано от Ройтерс. То опровергава някои мнения, че правителствата на страните от еврозоната може да имат полза от инфлационния натиск, тъй като дълговете им се обезценяват, а данъчните им приходи се повишават в номинално изражение.

При по-нормален ръст на инфлацията и ако не се налагаше корекция на държавните разходи, то нивата на задлъжнялост на страните от валутния съюз наистина биха намалели. Но шокът в сферата на енергетиката и последващо забавяне на икономическия растеж, както и въвеждането на строги правила за разходване на публичните средства оказват негативно въздействие върху фискалната политика на правителствата на отделните страни, отбелязва ЕЦБ.

"През следващите години обаче ще се увеличат бюджетните разходи, което до голяма степен ще заличи ползите за приходната част на бюджета (от по-високата инфлация - бел. ред.), което ще доведе до снижаване на потенциалното ниво на брутния вътрешен продукт (БВП) с близо 0,5 на сто през 2024 г.", се казва в съобщението на Европейската централна банка, предаде БТА.

Въпреки че инфлацията обикновено увеличава данъчните приходи, енергийният шок сега води до скромно увеличение на доходите, оказва негативен ефект върху приходите на компаниите, намалява общия икономически растеж и оказва натиск върху номиналните публични разходи. По-високите цени автоматично принуждават правителствата да харчат повече. ЕЦБ добавя, че политиката на по-високи разходи, която правителствата провеждат, за да ограничат негативните ефекти от инфлацията, е временна мярка, която ще бъде прекратена.

"Влиянието върху икономическия растеж, което тези разходи оказват, се оценява като позитивно само за периода на 2022 г. Тези допълнителни разходи ще окажат лек негативен ефект през 2023 г. и много по-отрицателно въздействие през 2024 – 2025 г.", е оценката на банката във Франкфурт.