При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според Върховния касационен съд. Това е разписано в тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на съда.

С Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Това съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд. 

Тълкувателно дело е образувано след постъпило искане от министъра на правосъдието за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.
В съдебната практика са формирани две становища. Първото е, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според второто становище в ЗМВР и приложимите към него наредби е налице празнота на закона, липсва регламентация относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 и поради това следва да се прилага правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно първото становище. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки. Първата е празнота в закона. Върховните съдии посочват, че в случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието се аргументира с основните функции на МВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. „Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни“, се казва в мотивите на тълкувателното решение. Според върховните съдии прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория труд и др.
Според ОСГК това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз (ЕС). По дело № С-262/20 на Съда на ЕС по направено запитване от български съд е налице произнасяне по относими към тълкувателното дело въпроси. В решението се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че трябва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т. 80).
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.