На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.

Отрицателното бюджетно салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лв. За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода, отчита МФ.

В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с над 2,346 млрд. лв. (32,2 на сто), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на над 9,451 млрд. лв. Постъпленията нарастват с почти 1,442 млрд. лв. (18 на сто) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с близо 1, 427 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на близо 7,550 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с почти 1,231 млрд. лв. (19,5 на сто) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4 на сто) спрямо отчетените към февруари 2022 г.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на близо 3,715 млрд. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 на сто спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на над 2,736 млрд. лв. (ръст от 10,7 на сто спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 на сто спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лв. (спад от 12,5 на сто спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 на сто от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка нула процента за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от началото на 2023 година.

Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС, посочват от финансовото министерство. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци).

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са почти 2,362 млрд. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. (18,6 на сто) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на над 1,513 млрд. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 на сто спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева, предаде БТА.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на повече от 9,642 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на над 7,296 млрд. лева.

Нелихвените разходи са в размер на повече от 9,323 млрд. лв. (ръст от 2,36 млрд. лв., 33,9 на сто спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на близо 8,743 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 на сто спрямо отчетените към февруари 2022 г.).

Частта от вноската н България в бюджета на ЕС, изплатена към края на февруари от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв.

Размерът на фискалния резерв към 28 февруари е 15,5 млрд. лв., в това число 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.