Осем държави членки на Организацията на страните производителки на петрол и съюзниците ѝ обявиха изненадващо, че съкращават доброволно добивите си на черно злато с 1,157 милиона барела (един милион 157 хиляди) от началото на май. Въпреки че досега партньорите твърдяха, че ще се придържат към предишното си решение, в неделя следобед анонсираха свиването на производството. Най-голямо намаление прави Саудитска Арабия - с 500 000 барела дневно. Ирак ще съкрати производството си с 211 000 барела дневно, а на пазара ще намалеят количествата на суровината, добивана в Обединените арабски емирства, Кувейт, Алжир, Оман, Казахстан и Габон. Русия, която е водещ партньор в разширения формат ОПЕК+ и върху която има наложени санкции и ценови таван заради военната ѝ агресия срещу Украйна, също обяви намаление на добивите си. Всичко това бързо изстреля нагоре цената на петрола, макар и в края на седмицата вече да наблюдаваме успокоение.

Защо решението беше толкова изненадващо и какви ще бъдат последиците от него върху цената на петрола? Темата коментира пред БНР старши анализаторът на петролните пазари в специализираната енергийна медия "Аргус" Башар Ел-Халаби.

"От гледна точка на цените, всички видяхме, че брентът и лекият американски петрол, всъщност всички видове суров петрол, веднага поскъпнаха с около седем долара за барел. На 3 и 4 април цената беше около 85 долара за барел. Това е много рязък скок, особено ако го сравним с цените от средата на март, когато черното злато се продаваше с около 15 долара за барел по-евтино.

Пазарът веднага реагира. Големите банки по света промениха прогнозите си за цената на петрола през втората половина на настоящата година и за цялата следваща година. От макроперспектива наблюдаваме, че цената се покачи до ниво, което от гледна точка на партньорите в ОПЕК+ е стабилна позиция."

Ще видим ли цена от сто долара за барел?

"Не знам. Не мога да дам никаква прогноза, защото виждаме, че страховете за рецесия в Запада се усилват. Не знаем и как ще се развие китайската икономика и доколко ще се възстанови, а тя е от ключово значение за потреблението. Друг фактор, който може да се окаже решаващ, за да не стигнем до сто долара за барел като основно ценово равнище, е фактът, че всъщност това решение е взето само от осем страни членки (на ОПЕК+)и те имат гъвкавостта да го променят.

Те могат много бързо да се върнат към по-големи добиви на петрол и да наситят пазара вместо всичкидържави оторганизацията да се съберат във Виена и да обсъждат възможни промени като намаляване на производството. Тази гъвкавост е много важна, защото тези осем страни могат много лесно да се върнат към по-високи добиви, ако има рязък скок на търсенето. Именно затова може би няма да се стигне до цена от 100 долара или повече за барел."

Какво мотивира това решение? Когато говорим за цената на петрола, всички знаем, че не е просто бизнес. Всъщност, вече е повече геополитика.

"Абсолютно. Първо, трябва да разграничим решението на тези осем държави да намалят добивите според квотите си от решението на Русия да намали производството си с половин милион барела дневно до края на годината. То също бе направено миналия уикенд, но това са две различни решения за намаляване на добивите.

Ако се концентрираме върху решението на осемте страни – членки на ОПЕК за намаляване на добивите, причините самногопластови. Първо, нека погледнем Запада – говоря за Европа, Обединеното кралство, Съединените щати и изобщо цяла Северна Америка. Има няколко много лоши сигнала, които идват оттам и тревожат страните от петролния картел. Първият от тях е трусът в банковата система. Видяхме какво се случи със SVB в Съединените щати и с Credit Suisse в Швейцария.

Ситуацията с банките повлия на цените на петрола като цяло. Също така Федералният резерв и други централни банки – най-вече ЕЦБ и Английската централна банка, продължиха с лихвените покачвания въпреки кризата в системата. И на трето място, обещанието на администрацията на Байдън, свързано със стратегическите петролни резерви на страната. Знаете, Вашингтон реши да отложи попълването им за следващата година, което обезпокои страните производителки, тъй като очакването за екстра количество, необходимо на пазара, се изпари.

Това са причините, ако гледаме на запад. На изток виждаме очакването за потреблението в Китай през втората част на годината – 1,75 милиона (един милион 750 хиляди) барела дневно. Проблемът е, че никой не знае какво е реалното възстановяване на китайската икономика и следователно да направи реалистична оценка на нарастващото търсене на суров петрол. Разбира се, има такова търсене, но то не дава сигурност на страните от ОПЕК за нивото на доставките, които ще са необходими."

Как ще се отрази това решение на Русия? Москва изглежда доволна от него.

"Русия със сигурност ще спечели от това решение, но то е нож с две остриета. От една страна по-високите цени ще попълнят хазната й, с което тя може да продължи да финансира войната си срещу Украйна. Все пак Русия е един от най-големите производители на петрол в света. В същото време със санкциите и ценовия таван върху руския петрол, доставян по море, за Москва ще стане много по-сложно да продава през брокери, базирани в държави извън Г-7, на западни страни, които все още искат да потребяват руски петрол."

Можем ли да видим промяна на ценовия таван за руски петрол?

"Засега не очаквам подобен развой, но трябва да почакаме и да видим какво ще се случи на пазара през май и дали наистина цените ще се покачат допълнително до ниво около сто долара за барел. Също така не е ясно как ще реагират страните от Г-7 и дали ще сметнат за необходимо да променят този таван. Засега не мисля, че това е гореща тема в бюрократичните кръгове в Брюксел или Вашингтон."

Как решението за намаляване на добивите от страните производителки на петрол ще повлияе глобалната икономика?

"Ще бъда много честен – по-високи цени на петрола означават по-голяма инфлация, а това от своя страна води до по-високи лихви от водещите централни банки по света. Намираме се в омагьосан кръг. Това е ситуацията със световната икономика в момента. Дали тя ще доведе до намаляване на търсенето на петрол? Отговорът на този въпрос ще ни поведе по един път. Съвсем друга ще е ситуацията, ако Западът успее да се размине с рецесията, чиито облаци са надвиснали над него. За съжаление, към момента можем да кажем, че по-високите цени на петрола водят до по-висока инфлация."