Почти всички работодатели в страната, частни и публични, ще трябва да създадат вътрешни канали за подаване на сигнали, гарантиращи ниво на защита и конфиденциалност на лицата, подаващи сигнали за корупция.

Това стана ясно по време на кръгла маса за популяризиране на влизащия в сила на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация, организирана от Комисията за защита на личните данни, Базелския институт за управление и Българския институт за правни инициативи.

В края на декември законът - един от включените в Плана за възстановяване и устойчивост - беше внесе от Министерския съвет, след което отхвърлен. За обсъждане законът беше публикуван няколко месеца по-рано - през април 2022 г. През януари 2023 г. ГЕРБ-СДС внесоха в Народното събрание свой проект на закона, като промяната е, че се сезира не КПКОНПИ, както беше в проекта на МС, а Комисията за защита на личните данни. Впоследствие законопроектът на ГЕРБ бе приет, като законът влиза в сила от 4 май, а за частния бизнес - през декември.

Този законопроект може да не се приеме за изпълнен от списъка задължителни закони за Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като е приета различна версия - името е същото, но съдържанието не е това, което е разписано в ПВУ.

Източници от служебния кабинет обясниха, че текат преговори с Европейската комисия реализацията на закона да се счита за изпълнен ангажимент, но не е ясно дали това ще се случи и има риск.

За първи път в българското законодателство се предоставя възможност на сигнализиращите лица, които оповестяват информация за нарушение, станало им известно в качеството им на работник, служител или държавен служител, да получат защита и закрила.

По време на кръглата маса председателят на Комисията за защита на личните данни (която е приета за контролен орган по закона) Венцислав Караджов благодари на депутатите от 48-ото Народно събрание, че са избрали "правилната комисия". По думите му законът систематизира съществуващата до момента хаотична правна рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.

Караджов посочи, че предстои да се въведе система за подаване на сигнали на сайта на КЗЛД, а вече е изготвена пътна карта със заложени срокове за изпълнение на цели.

Публикуван е образец за подаване на сигнали, като стана ясно, че те ще могат да бъдат подавани от лица, имащи отношение към дружеството, за което ги подават. Въвежда се изцяло нова Дирекция "Канал за оповестяване на сигнали" и започва конкурс за наемане на служители.

Рене Трайкова - представител за България на Базелския институт за управление, представи проучване, което предстои да бъде публикувано, за нагласите на гражданите за подаване на сигнали. Стана ясно, че хората поставят по важност корупцията в страната на второ място, а на първо - инфлацията. От анализа на данни е видно, че борбата с корупцията трябва да бъде приоритет на всяко правителство според запитаните и все повече хора биха подавали сигнали при по-нисък праг на усилие и при гаранция за никакви негативни последици.

70% от анкетираните отговарят, че биха подали сигнал при корупция, ако има възможност за пълна анонимност. Такава възможност както досега, така и в закона, не е предвидена.

2/3 от анкетираните не знаят да има или не могат да отговорят какви мерки предприема правителството при борбата с корупцията. Едва 29% дават примери.

При наличие на различни показатели - по-лесни стъпки за подаване на сигнали, анонимност или защита, все повече хора отговарят, че биха подали сигнал.

Директорът на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер посочи, че институт има подобно проучване, направено преди три години, като резултатите са същите и нагласите на хората не биха се променили.

Гяурова-Вегертседер допълни, че са еднакви процентите на запитаните дали биха подали сигнал на работното място - 49% ще го направят, а 50% - няма.

Тя коментира и че не разбира защо хората свързват подаването на сигнали с доносничество. Според нея информационната кампания на КЗЛД трябва да е насочена към промяна на това разбиране, защото подаването на сигнал за корупция или нарушение помага на администрацията и е разобличаване, а не доносничество.

По думите на директора все повече се увеличава активността при подаване на сигнали. Стана ясно, че европейската директива за защита позволява анонимност на подателите, но в българското законодателство това не е предвидено.

Шефът на КЗЛД се намеси, като обясни, че всички анонимни сигнали били свързани с междуличностни конфликти - без значение работни или, например, съседски. Той обаче не посочи статистика за твърдението си. Допълни, че 80% от сигналите се оказвали недостоверни и трябва да се носи административна отговорност, каквато е предвидена в закона.

Какво казва Законът за защита на лица, подаващи сигнали

Законът се прилага за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз.

Съгласно закона се създават три начина за подаване на сигнали за корупция - по вътрешен канал (вътре в дружеството чрез конкретен служител, определен на тази длъжност), по външен канал (директно към КЗЛД) и чрез медийно оповестяване.

Законът не ограничава хората само до един избор - те могат да подадат сигнал и до трите звена, но и само до едно. Препоръчително е сигнали да се подават първо по вътрешния канал и при определени ситуации (например сигнал срещу собственика) да се сигнализират останалите канали.

Право да подава сигнал имат почти всички - работник или бивш служител, стажант, доброволец, кандидат за работа и много други - тоест всеки, който по някакъв начин е свързан с дружеството, за което подава сигнала.

Цветомир Тодоров от БИПИ обясни какъв е контекстът на Директивата за защита на лицата, като посочи, че според закона работниците получават права, а всички останали - задължения, а създаването на европейско законодателство, което ясно казва какво е сигнализиращо лице и каква защита трябва да получи е станало след убийството на малтийската журналистка Дафне Галисия след разкритията по "Панамапейпърс".

Веселин Целков - член на КЗЛД, заяви, че новото законодателство се налага, за да няма усещане за стари модели. "Ако хората подават сигнали по старите модели - "казвам ти, но отговор не искам" и т.н., то това няма да доведе до никъде.

Той разказа какъв е моделът на системата за защита на лицата и кои са задължените субекти - кои органи засяга законът: работодателите в публичния и частния сектор, централния орган за външно подаване на сигнали, компетентните органи (14 бр.), прокуратурата, КПКОНПИ и омбудсмана.

Вътрешният канал за подаване на сигнали трябва да бъде изграден дори от общини. Предвидено е, че ако в общината населението е под 10 000 души, а администрацията - под 50 души, то общините от региона могат да се сдружат и да създадат един вътрешен канал за подаване на сигнали, който обаче не трябва да се възлага на външен изпълнител, както е предвидено за останалите дружества - публични и частни.

Централният орган за външно подаване на сигналите е КЗЛД и той проверя сигналите и ги препраща по компетентност. Освен това изгражда регистър и изпраща отчет (статистика) на Европейската комисия.

Макар да има предвидени изключения за създаването на вътрешни канали за подаване на сигнали, то това не означава, че при получаване на жалба в КЗЛД, тя няма да провери дружество.

Относно това кой може да приема сигналите вътре в дружествата от КЗЛД обясниха, че според закона това трябва да е служител, отговарящ конкретно за разглеждането на сигналите, като може да е назначен и на друга длъжност (СРС). Сигналите не трябва да минават през деловодствата и ръководителите, директорите и прочие, а директно да бъдат подавани към КЗЛД от лицето, определено за това.

Служителят може само за приема и регистрира сигналите, но не и да се произнася.

Процедура при подаване на сигнала

Когато служител или друг, свързан с дружеството човек подаде сигнал, може да го направи устно или писмено, като задължително се съставя формуляр - било то от СРС или от подаващия сигнала. В 7-дневен срок СРС-то трябва заедно със служители да изчисти неточностите, като няма право да разгласява информацията на когото и да било, в противен случаи ще му бъде наложена глоба.

След като това стане, служителят, приел сигнала, трябва да провери достоверността му - само фактологически. Ако сигналът е срещу даден отдел, то СРС-то трябва да провери съществува ли такъв отдел, а не дали информацията по сигнала е вярна, даде пример директорът на КЗЛД.

Срокът за това е 7-дневен и когато изтече, служителят е длъжен да подаде сигнала на КЗЛД - в система, достъпна на сайта на Комисията, като ще получи уникален номер (УИН). След това вече дружеството може да започне проверка по сигнала или да го прекрати, ако е повтарящ се или е маловажен.

Всичко обаче трябва да стига и до подаващия сигнал, а срокът за разглеждането му и взимане на решение е 3-месечен с възможност за удължаване до 6 месеца след приоритизиране на всички сигнали. Освен това лицето или групата, срещу които е сигналът, трябва да бъдат уведомени за това, без да се разкрива самоличността на подалия сигнал, като дадат и становище по него.

СРС-то трябва да изпрати доклад до работодателя, който да прецени да се започне ли проверка, или не, като задължително трябва да има писмена препоръка от СРС-то (служител за регистрация на сигнали). След решението си работодателят е длъжен да направи кратък доклад.

КЗДЛ

Когато дружествата подадат сигналите си до КЗДЛ, тя ги изпраща по компетентност до 14 органа, от които и зависи кои работодатели трябва да създадат вътрешен канал за това:

Комисията за защита на конкуренцията; Комисията за финансов надзор; Държавната агенция за метрологичен и финансов надзор; Министерство на транспорта и съобщенията; Министерство на околната среда и водите; Агенцията за ядрено регулиране; Българска агенция по безопасност на храните; главен държавен здравен инспектор; Комисия за защита на потребителите; Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност; Национална агенция по приходите; Главна инспекция по труда; Областен управител и всеки друг компетентен централен органи.

Съгласно закона предприятията с под 50 служители не са длъжни да създадат такъв вътрешен канал, ако не подадат в обхвата на тези области.

Когато КЗЛД препрати сигналите, трябва да го направи, без да разкрива данни за лицето, като може да го направи само след съгласието на лицето. Давността за подаване на сигнали е 2 години.

Каква защита получава подаващият сигнала

Забранява се всякаква форма на тормоз и репресия срещу лицата:

1. временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;

2. понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;

3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;

4. отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;

5. отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;

6. прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;

7. принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;

8. пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;

9. отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;

10. предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;

11. вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;

12. включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък);

13. предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;

14. прекратяване на лиценз или разрешение;

15. насочване на лицето към извършване на медицински преглед.

Глобите

В закона са предвидени глоби и санкции.

Ако не бъде създаден вътрешен канал, глобата е от 1000 до 5000 лева, а санкцията за юридическо лице - от 5000 до 20 000 лева. При повторност глобата е от 5000 до 10 000 лева, а санкцията - от 10 000 до 30 000 лева, пише OFFNews.

Ако се възпрепятства подаването на сигнал, глобата е от 400 до 4000 лева. Такава е и при неизпълнение на сроковете, заложени в закона и неуведомяване на подаващия сигнала. При установяване на репресия срещу лицето, глобата е от 2000 до 80 000 лева, както и при производство срещу него. Когато се наруши поверителността, всички "по веригата" могат да получат глоба от 400 до 4000 лева. Когато лицето, подало информация, е излъгало, глобата е от 3000 до 7000 лева.