И до 15 септември у нас е влизало жито от Украйна, но маскирано като румънско, а в Румъния - като молдовско

Евтиният украински слънчоглед, който се e внасял в България преди налагане на ембаргото, поне по документи никак не е бил евтин. Дори е бил с по-висока цена от българския. Това показа разследване на украински медии от пролетта на 2023 г., преди ЕК да позволи на пет източноевропейски държави, между които и България, да наложат временна забрана за вноса от Украйна на няколко основни селскостопански суровини, включваща и слънчогледа.

Разследването, което така и не получи гласност у нас тогава, показваше удивително голяма разлика между цената на слънчогледа в самата Украйна и цената, която вносителите в тези пет държави са декларирали пред своите митници.

За България специално се цитираше справка на Агенция “Митници”, според която в края на 2022 г. средната цена, която са декларирали българските вносители - предимно заводите за олио, е била 1270 лв. за тон. По същото време цената на слънчогледа у нас е била 1054 лв. По-късно трендът при тази суровина тръгна надолу, но чак до пролетта на 2023 г. се оказва, че

заводите купуват от Украйна по-скъп слънчоглед

поне на хартия, отколкото биха плащали за родния.

Украинската журналистка Юлия Самаева, цитирана от сайта Агри.БГ, казва, че в страната ѝ производителите на слънчоглед също както в България се оплакват от прекалено ниската според тях изкупна цена, но цитира цифрата 370-400 евро на тон, което прави 784 лв. Това, че слънчогледът от самата Украйна достига до България с около 350 лева на тон по-скъпо, може и да не е чак толкова чудно, защото има и транспорт. Но някак си не е логично някой да предпочита да плати по-скъпо за нещо, което би могъл да купи и по-евтино, защото по онова време родният слънчоглед вече струваше по около 900 лв./тон.

Обикновено вносителите на стоки от трети страни винаги гледат да декларират възможно най-ниска цена, за да платят по-ниско мито. В случая обаче

мито върху вноса в ЕС на аграрни суровини от

Украйна няма Още от 2016 г. Брюксел намали до нула митата за повечето селскостопански стоки като част от подписаното през 2014 г. с Киев временно всеобхватно споразумение за свободна търговия. То предвижда по специален график да се намалят до нула или да се сведат до незначителни както митата за внос на европейски стоки на украинския пазар, така и обратното.

Разследването показваше подобни необясними на пръв поглед разминавания в декларираната и смятана за нормална цена и в Унгария, Полша, Словакия и Румъния. В схемата очевидно

са намесени както вносителите на суровината, така и украинските ѝ износители

Случаят е бил разглеждан от Европейската комисия преди разрешаването на ембаргото върху вноса на суровини от Украйна, защото тогава бе създадена специална платформа за обмен на информация между ЕК, петте държави и Украйна.

В решението на ЕК от 15 септември за премахване на ембаргото пък се казва, че Украйна се е съгласила в следващите 30 дни да въведе лицензиране на износа на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Това позволява

да се знаят точните фирми, които правят сделките,

тъй като има сериозни основания да се смята, че през цялото време от пролетта до 15 септември и в петте държави е било внасяно зърно от Украйна. У нас производителите твърдят, че то идва маскирано като румънско, но в северната ни съседка се твърди, че количества са влизали като молдовско.

До края на работния ден в понеделник, 18 септември, Украйна трябва да представи на Еврокомисията специален план за действие, за да се знае кога точно въвежда предвидените мерки.

Има и друго обстоятелство, което прави картината със слънчогледа и олиото не толкова еднозначна.

Продукцията на заводите за олио е 90% за чужбина.

И в предишните години грубо половината от слънчогледа е бил вносен - от Румъния, Молдова и Украйна. Нормално тези предприятия търсят по-евтина суровина, за да са по-конкурентни на международните пазари. На всичкото отгоре климатичните условия у нас тази година намалиха добивите до 1,9 млн. тона. Това, заедно с останалите от миналата година близо 600 000 тона, прави все пак значително количество, което има опасност да не бъде продадено. Още повече, че борсовите цени на слънчогледа заради международната конюнктура сега са доста по-ниски от миналогодишните.