Няма грозде - мана съсипа половината в Югозапада, вино и ракия ще поскъпнат

• Изкупните цени на килограм от ранните сортове засега са с 50 стотинки по-високи от миналата година
• Край Мелник в някои от масивите пораженията стигат до 80%, в Централна и Източна България положението е малко по-добро

За някои гроздоберът приключи още през юни. Такава трудна година, с много климатични аномалии скоро не сме имали. След дъждовната пролет маната съсипа лозята.

Това казват стопани в Мелнишкия край. В някои от масивите пораженията стигат до 80% и

още през лятото е станало ясно, че грозде няма да има

Лозарите в района са притеснени, че няма да мога да покрият разходите, които са направили през годината. “Идва време за гроздобер, вложихме толкова средства, труд и накрая се чудим дали въобще да берем, защото и това са разходи, а накрая - нищо. Реколтата ни ще бъде доста слаба”, допълват земеделци от селата във винарския край.

“Проблемът дойде от мократа пролет с прекомерни валежи. Последва изключително сухо лято с много високи температури.

Това бяха благоприятни условия за разпространение на маната и

трябваше да има по-често и превантивно пръскане

Тези комплексни причини, свързани най-вече с метеорологичните условия, ще доведат до по-слаба реколта”, коментира Димитър Петков, технолог в една от най-големите винарни в района на Мелник.

Казва, че засега изкупните цени на ранните сортове грозде са с около 50-60 ст. по-високи от миналата година.

Брането на късните сортове ще се забави с около седмица до 10 дни.

Има търсене на грозде, но предлагането е малко. Винарните в Санданско-Петричкия край имат собствени лозови масиви и разчитат на своя продукция. Други преработватели обаче ще се наложи да търсят усилено количества, за да натоварят мощностите си.

“Ние нямахме сериозен проблем с болестите по лозята, пръскахме четири пъти, но високите температури и сушата през лятото се отразиха неблагоприятно.

Вярно е, че пролетта бе дъждовна, но веднага започнахме пръскане срещу обикновената мана. Не я ли хванеш навреме, поразява почти на 100% и не може да се спре. Някъде положението е трагично”, обяснява Атанас Манолев, който има семейна винарна в Мелник.

Казва, че техните лозя, които са около 60 дка, са засегнати от маната на около 5-10%. И тази загуба е могла да бъде компенсирана с валеж през лятото, но това така и не станало.  

“Ако беше заваляло два пъти сериозно, в края на юли и началото на август, зърната щяха да се надуят и да се компенсират малките ни поражения от маната. Дори не толкова сушата нанесе щети, колкото високите температури при липса на влажност във въздуха.

Захарността обаче ще е много добра”,

анализира специалистът.

Някои хора обаче подцениха валежите през пролетта, коментира той. Тъй като маната наистина е много опасна болест, трябва пръскане рано и превантивно. На тези, които не го направили, им нанесла тотал щета и рано-рано “приключиха” с гроздобера, допълва Манолев.

Съветва и да не се пестят препарати и да се сменят, защото болестите стават все по-устойчиви.

Макар и малко, в Мелнишкия край има изоставени лозя, където при развитие на маната се заразяват и околните масиви. Това е гъбично заболяване и силен вятър разнася към съседните лозя и те пламват.

Стопанинът е доволен е, че е спасил лозята си от мана, но пък от високите температури - няма как.
Сега вече дори и да завали, няма да има никакъв ефект. И лозари, които имат капково напояване в масивите си, също страдаха от продължителните летни жеги.

При температури от над 40 градуса капковото напояване не овлажнява достатъчно, освен ако системата не работи непрекъснато, но пък тогава се появява проблем с водоизточниците.

В последните години лозарите в селата

около Мелник се оплакват и от набези на диви прасета

Тази година са нанесли поражения на ранните сортове. Имало случаи да изядат още зелените чепки в началото на август.

“Стават все по-чести набезите на прасетата, защото явно в гората нямат храна. Слизат и по единично, и на групи и правят големи поразии. Говорили сме с ловците да излязат на хайка извън сезона, с разрешително, разбира се, за да ги сплашат и да се отучат да идват в лозята, но няма резултат”, разказва Манолев.

Очаква от тон грозде сега да произведе около 350-400 литра вино

с уговорката, че се придържа към традиционната технология.

Засега не се наблюдава интерес към внос на грозде от съседна Северна Македония, защото и там реколтата не се очаква да е много силна отново заради неблагоприятните климатични условия.

Лозята по долината на Струма наистина сериозно са компрометирани от пролетните валежи и летните жеги, но в Централна и Източна България състоянието на лозята е по-добро.

Реколтата ще е по-слаба от миналата година, но там стопаните не се оплакват от такива високи проценти на поразяване от болести.
Засега цените вървят с около 30-50 ст. на килограм по-високи от миналата година. “Каберне Совиньон” сега се продава за около 1,20 лв., сортовете “Алиготе” и “Мавруд" са около 1,30 лв., мерлото и мускат отонелът - по 1,50 лв., “Совиньон блан” е 1,40 лв., показа репортерска проверка.

“Повечето колеги се оплакват, че реколтата е много слаба, на места почти никаква. Ние успяхме да запазим нашата, но не можем да вдигнем цените, защото няма да се купува от хората”, споделя и Милка Велкова, която отглежда 1600 дка лозя в Долно Линево.

Тя коментира, че около тях само един стопанин имал съхранено производство, всичко друго, дори по домовете на хората, било съсипано.

Успокоява се обаче, че ще може да реализират тазгодишната реколта, защото имали доста клиенти, които идвали от различни краища на страната.

“Свършихме почти всичко - и бялото, и червеното, още няколко дни и приключваме”, казва производителката.

Признава обаче, че препаратите и торовете много са поскъпнали

и че редица собственици се отказвали да отглеждат лозя, а и никой не искал да арендова. Нямало и качествена ръка, а с това минимално подпомагане не можело да се вдигнат заплатите и да се търсят хора.

“Човек трябва да има друг бизнес, за да издържа хоби лозарство”, смята Велкова. Тя обясни, че от 1600 декара планували да изкоренят 1200 дка от старите лозя, защото не били високодобивни, а и дори да били, нямало на кой да се продава гроздето.

“Ще оставим само подновените, а на другата земя може би ще се засядат други култури. В най-лошия случай ще е люцерна, за да възстановим почвата”, добави тя.

Червените сортове тази година при нея вървели по 1,30 лв., с 0,10 ст. по-скъпи от миналата, а сорт “Тамянка”, който бил от семейството на Мускатовите, се продавал на 1,60 лв.

Според нея няма основание за поскъпване на виното и ракията, защото винпромите били пълни със стара реколта.