Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. С подписването на Меморандума на 20 септември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната политика за развитие на българското земеделие продължава, пише в позиция на Българската аграрна камара (БАК), получена в БТА днес.

Организацията, която представлява на национално ниво близо 10 000 земеделски производители от почти всички подсектори на "Растениевъдство" и "Животновъдство" и чиито членове-организации са сред подписалите горепосочения меморандум, предлага правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и натиск, които земеделците отбелязват. Според камарата в последните години българските производители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти, и други изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията.

В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, БАК пише, че иска създаване на работна група с участието на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Агенция "Митници", НАП, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, представители на Българската аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при международната търговия с българска земеделска продукция. 

От Българската аграрна камара дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата на доставки като продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по пазарите с картончета за земеделски производители, издадени за 5-10 дка зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.

В същото време при търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.

БАК изтъква също липсата на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава по всички възможни пазари. Според камарата се внася десертно грозде с документи на винено, което се продава без издаване на касов бон. Гроздето внос от Северна Македония, Румъния и Гърция е с по-ниска цена, тъй като там е субсидирано за разлика от българското.

Липса на контрол има и при вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и трети страни. За последните 4 години вътрешнообщностните доставки и вносът от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42 на сто от произведените количества в страната, пише още в писмото. 

От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС, затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. 

От камарата са убедени, че държавата следва да е водеща за действията, свързани с контрола по веригата и безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да съдейства за добрите практики между заинтересованите страни по веригата на доставки и очакват реакцията на правителството по направеното предложение.

БТА припомня, че подписването на Меморандума на 20 септември беше следствие от протестните действия на всички земеделски браншове, които започнаха два дни по-рано с блокиране на ключови точки в цялата страна и се пренесоха на входовете на столицата.

"Всички печелят от тези преговори, защото благодарение на тях успяхме да потушим напрежението, което вълнуваше земеделските производители. Всички заедно ще работим за създаването на благоприятна среда, да има повече български продукти за българските граждани", каза след подписването премиерът Денков. По негови думи подписаният с представители на Инициативния комитет, организирал протестите, меморандум отговаря на исканията на протестиращите, като същевременно до голяма степен съответства на политиките на правителството, а именно ускоряване на работния процес на Министерството на земеделието и храните за по-бързо усвояване на субсидиите.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев коментира, че двучасовият разговор с представителите на протестиращите земеделци е протекъл под формата на конструктивен диалог благодарение на градивните предложения на професионалистите от бранша.