Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени тази есен. При млечните продукти в последните месеци няма съществени промени, а натискът на цените е надолу.

Това прогнозира Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV.

„На цените на едро увеличението е 7%. В цените на дребно наблюдаваме и по-високи, и по-ниски равнища на увеличение, но това зависи от самия район, от начина на продаване. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно трябва да се изследва район по район, играят много фактори“, обясни Владимир Иванов.

„По отношение на плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната реколта не е много добра. Специално българското производство като е по-малко – това е нормална тенденция, има недостиг на пазара“, подчерта той. И допълни, че не само в България, но и в Европа е имало неблагоприятна реколта заради климата през пролетните месеци.

„Производството спада, защото стимулите са намалени, неефективен е начинът на работа, прилагаме недобри търговски практики и оттук са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и търговска верига за разпределение, която изяжда печалбите на тия хора. Те затова трябва да направят собствени търговски разпределителни вериги, за да не се облагодетелства търговският капитал, но те го правят. Народопсихологията много ни пречи“, категоричен е председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

„Спирането на вноса е желание от миналото да няма конкурентна борба, но не това повелява пазарната икономика, свободното движение на стоки и нашето членство в Европейския съюз. Трябва да ставаме по-ефективни, по-конкурентноспособни и не да бягаме от конкурентната борба, а да ставаме по-ефективни“, коментира Иванов.

Според него най-добрите примери в аграрния сектор за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – САЩ.

„Там кооперирането е на много високо ниво. Там работят заедно. Не е казано да правят ТКЗС, но малки земеделци правят общи структури за доставка на ресурси, за купуване на машини, за услуги, но най-вече за търговия. По-мощната структура е по-конкурентноспособна, може да се опира на търговския капитал“, обясни той.

„Законодателството ни позволява кооперативи. Има един проблем – доставките в рамките на кооперативите, но това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът трябва да го иска. Ние по стар български обичай чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефективни, защото пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато започва да плаща повече. Браншът е готов, той няма избор. Цивилизационнен избор на България е свободният пазар и демокрацията. Ние не можем хем командни методи, хем демокрация, хем разпределение“, коментира Владимир Иванов.