Десет научни проекта, нови възможности за научни изследвания с доставени на борда на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" микроскопи и уреди за взимане на океаноложки проби и плановете за продължаване на строителството на нов научен лабораторен блок в българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън бяха представени на завършилия днес тридневен тренировъчен лагер на Тридесет и втората българска антарктическа експедиция в комплекса "Марина Кейп" в Ахелой, Бургаска област, предаде БТА.

Плаването до Антарктида и престоят в района на българската база на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" ще продължи около 5 месеца - от началото на ноември тази година до началото на април 2024 г., каза пред учените и логистиците в Ахелой командирът му капитан трети ранг Николай Данаилов. Втората експедиция на българския кораб до Антарктида този път ще има и наименование - "ANTARSUP-23", от "Antarctic Suport" заради основната му мисия да подпомага научните изследвания на континента.

Научните изследвания на учени от Българския антарктически институт, Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), Българската академия на науките (БАН), Националната спортна академия (НСА) и Висшето военноморско училище във Варна ще бъдат посветени основно на природните богатства на остров Ливингстън и водите около неговата група на Южните Шетландски острови и на климатичните изменения на Антарктида.

Гл. ас. д-р Ралица Събева от катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" на Геолого-географския факултет на СУ ще изследва орудявания от района на полуостров Хърд на остров Ливингстьн с акцент върху металогенния им потенциал и генетичната връзка между тях. Ръководителят на Тридесет и втората българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев поясни пред БТА, че става дума за изследвания на жили с мед, злато и сребро на острова, където е българската база.

Доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей при БАН ще изследва видовия състав и биологичните особености на рибите, обитаващи крайбрежните морски води в района на базата.

Проф. Елиза Узунова от Биологическия факултет на СУ ще работи върху потенциални ихтиопатогени при антарктически риби в условията на променящ се климат.

Доц. д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ и доц. д-р Райна Христова от Института по океанология на БАН - Варна ще продължат интегрирано изследване на компонентите "седимент, биота и води" на океанската екосистема.

Д-р инж. Петър Сапунджиев от Националния институт по геофизика, геология и география на БАН ще работи върху оптимизиране на перманентна геофизична апаратура със соларно захранване за приложение в полярни условия. Той ще изследва и движението на ледникови структури по метода Particle image Velocimetry.

Инж. Цветан Паров от Института за космически изследвания и технологии на БАН ще работи върху влиянието на повърхностните метеорологични параметри и слънчевата активност върху изменението на атмосферните процеси в дренажно-пукнатинните системи на ледника.

Проф. Нешо Чипев от БАН, който е бивш директор на Централната лаборатория по обща екология и научен секретар по биологични науки на академията, ще работи върху възможностите за българска научна дипломация на фона на глобалните климатични промени и бъдещето на Антарктическия полуостров.

Проф. Албена Александрова от НСА и Института по неврология на БАН ще направи нови функционални изследвания с научно и приложно значение като първи стъпки в подхода "Едно здраве".

Музикантът и музикален редактор в програма "Хоризонт" на Българското национално радио Марина Великова представи проекта си "Звуците на Антарктида" за записване на естествените звуци на континента и вплитането им в авторски композиции.

Проф. Христо Пимпирев поясни, че освен по тези проекти, по време на плаването на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" и на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън ще продължи работата и по други започнати научни проекти.

Инж. Невян Симеонов и инж. Кирил Жечев от "Симста Инженеринг" ООД представиха плановете за организация и изпълнение на строителните дейности на новия лабораторен блок на българската антарктическа база. Според инж. Симеонов по време на предстоящата експедиция целта е да се затвори сградата по проект на архитект Пенка Станчева. Тя е с площ от 400 квадратни метра и в нея ще има три лаборатории - геоложка, биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка. "Надяваме се още догодина лабораторният блок да е готов, но на Антарктида нищо не може да бъде планирано", каза инж. Симеонов.

Той обясни, че през тази експедиция е предвиден монтаж върху изградените при предишната фундаменти на метална конструкция, чиито елементи тежат около 50 тона, най-дългият е 450 килограма и дълъг 10 метра. Ще бъдат монтирани и висококачествени термопанели, които тежат около 22 тона. Общо строителните материали, които вече са натоварени на кораба, тежат над 80 тона. В строителството ще участва кран със стрела 15 метра. Изграждането на инсталациите и дребни довършителни работи ще останат за следващата година. За електрозахранването са предвидени слънчеви панели на покрива, както и два дизелови генератори. Отоплението ще бъде също с дизелово гориво. Новият лабораторен комплекс ще има и резервоар за вода и помпени станции. "Тази база трябва да издържи за XXII век", посочи проф. Пимпирев.

Инж. Невян Симеонов каза, че компанията му ще изготви и безвъзмезден проект за реконструкция на цялата база. През тази експедиция с помощта на материалите, натоварени на българския кораб, се планират инсталиране на нова пречиствателна станция, обновяване на водозахранването от близкия ледник до къщите и ново електрозахранване на някои сгради, каза командирът на базата Камен Недков.

Той обясни, че се предвижда българската антарктическа база да бъде отворена в края на декември за първи път с пристигането на българския кораб и да работи около 90 дни. С кораба първоначално на базата ще пристигнат 24 учени и логистици. През януари и в началото на февруари 2024 г. ще се присъединят още учени, които ще пътуват със специални полети на самолети и с кораби на партньорски държави. В подкрепа на учените ще има общо 16 човека логистици на две смени, като през януари ще се ротират по двама лекари, готвачи, механици и електроинженери, както и лодководачи за гумените лодки тип зодиак, използвани за научните изследвания. В средата на февруари след заминаването на българския кораб до средата на март на базата ще остане група, която ще я подготви за зимата в южното полукълбо.

На базата ще има и международно присъствие на учени от други държави и затова на българската база ще има периоди с повече от 30 човека, без да се брои екипажът на българския кораб. С него ще бъдат транспортирани и контейнери с материали и храна за испанската антарктическа експедиция. Корабът ще транспортира и храна - дарение за българската експедиция от "Кауфланд".

През първия и последните етапи от Варна до испанското пристанище Картахена и обратно се предвижда краткосрочна практика на курсанти от Висшето военноморско училище във Варна, а през цялото плаване ще останат четирима курсанти от училището, за които този опит става сериозна препоръка за професионалното им бъдеще, каза капитан Данаилов.

След Картахена, където ще бъдат натоварени испанските контейнери, корабът вероятно ще спре за зареждане с гориво и масла в бразилското пристанище Рио Гранде, а след това ще посети аржентинската военноморска база в Мар дел Плата, откъдето на борда ще се качи аржентински военноморски офицер за подпомагане на навигацията при плаването до Ливингстън, което е и възможност за засилване на сътрудничеството между България и Аржентина.

След спирка в най-южното аржентинско пристанище Ушуая и плаване през канала Бигъл и пролива Дрейк покрай нос Хорн се очаква "Св. св. Кирил и Методий" да пристигне на остров Ливингстън около Коледа.

Българският кораб ще остане в Южния океан около 50 денонощия. След разтоварването на материалите за новия лабораторен комплекс и функционирането на базата поне 40 дни, корабът ще осигурява научни изследвания и дейности по проектите като пускане на мрежи, взимане на проби, включително дънни и т.н. Подготвени са и проекти на трудно достъпния полуостров Байер на остров Ливингстън и на непроучения съседен остров Смит, както и посещение на испанската база на остров Дисепшън.

Капитан Данаилов призова българските учени да имат вече по-смели проекти, защото благодарение на "Св. св. Кирил и Методий" България вече не е само "островна държава" на Антарктида.

Предвижда се българският кораб да извози и част от отпадъците, натрупани на брега до българската база през годините, когато България нямаше кораб.

На връщане през февруари 2024 г. българският военен научноизследователски кораб ще спре в аржентинския град Комодоро Ривадавия, в който има голяма общност от български преселници, чиято асоциация носи същото наименование като кораба - "Св. св. Кирил и Методий".

След спирки за зареждане с гориво и други необходими материали отново в аржентинското пристанище Мар дел Плата и испанското Картахена, българският кораб ще посети италианската военна академия в Таранто и в началото на април 2024 г. се очаква да се завърне във Варна.

На учените и логистиците от Тридесет и втората българска антарктическа експедиция ще бъдат направени предварително медицински тестове в Национална спортна академия, каза д-р Атанас Пелтеков, който ще бъде лекар на българската база. При смяната на екипите ще го замени д-р Севдалина Михайлова. Д-р Мария Якова ще бъде лекар на кораба.