Заможните бизнесмени не плащат почти никакви налози

Минимална данъчна ставка от 2% върху богатството на всички милиардери по света ще набере 250 милиарда долара годишно. Това гласи нов доклад на Данъчната обсерватория на ЕС, според който най-богатите хора в света плащат малко или никакви данъци, съобщи Би Би Си.

Обсерваторията е част от изследователския институт “Парижкото училище по икономика”. По нейни думи повечето хора плащат по-висока ставка от свръхбогатите. Те често опирали до използването на сложни бизнес структури, за да избегнат високите данъци. Около

2700 милиардери притежават общо $ 13 трлн.

Докладът изследва колко успешни са били усилията да се гарантира, че хората и компаниите плащат справедливия си дял през последните 10 години. В него се посочва, че автоматичното споделяне на информацията за сметките на богатите в повече от 100 държави значително е намалило укриването на данъци.

Милиардерите обаче все още се измъкват, като плащат данъчни ставки между 0 и 0,5% от натрупания капитал “поради честото използване на фиктивни компании за избягване на данъчното облагане на доходите”, пише още в доклада.

“Глобалните милиардери структурират богатството си така, че то да не генерира голям облагаем доход”, коментира старши политическият съветник в Данъчната обсерватория на ЕС Куентин Паринело.

Той призна, че идеята за въвеждането на 2% данък върху милиардерите звучи “утопично”. Целта ѝ още преди 10 г. обаче е била да се наложи обмен на информация между швейцарските банки и данъчните власти. Сега това е централна разпоредба в борбата срещу укриването на данъци.

Докладът приветства споразумение от 2021 г. между 140 държави, за да се гарантира, че компаниите плащат поне 15% корпоративен данък. Посочва се обаче, че планът е бил “драстично отслабен” оттогава поради “нарастващ списък от вратички”.

“Защо трябва нормалните хора да предават трудно спечелените си пари, когато богатите не го правят? Това очевидно данъчно несъответствие

подкопава функционирането на демокрацията,

задълбочава неравенството, отслабва доверието в институциите и подкопава обществения договор”, заяви американският икономист, носител на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц. Според него, ако гражданите не вярват, че всеки плаща своя справедлив дял - и особено, ако богатите и техните корпорации не го правят, е въпрос на време обществото да отхвърли наложените правила за облагане на дохода.

Куентин Паринело предположи, че страните биха могли да използват следващата среща на върха на Г-20, която ще се проведе след близо година в Бразилия, за да обсъдят данък за мегабогатите. Той каза, че международните споразумения са за предпочитане, но страните могат да вземат мерки и еднолично. По негови думи в доклада на Данъчната обсерватория на ЕС имало такива предложения.

Справянето с данъчната справедливост и

събирането на приходи е “критично” за обществото,

тъй като светът е изправен пред предизвикателствата на изменението на климата, пандемиите и неравенството, а правителствата трябва да направят инвестиции в сфери като образование, здравеопазване, инфраструктура и технологии, казва Стиглиц.

Съществува и обратният пример - някои от най-богатите хора в света са поели ангажимент да дадат по-голямата част от натрупания си капитал.

Съоснователят на “Майкрософт” Бил Гейтс и бившата му жена Мелинда, както и милиардерът инвеститор Уорън Бъфет създадоха през 2010 г. нестопанска благотворителна организация, наречена The Giving Pledge. Целта им - да зададат нов стандарт на щедрост сред ултрабогатите.

След поредица от данъчни промени през 2013 г. собственикът на “Бъркшър Хатауей” Уорън Бъфет признава, че макар данъчната му ставка да се е повишила, той все още плаща по-нисък процент от секретарката си. “Вероятно съм най-малкият данъкоплатец в офиса ми”, казва той тогава.

Друга организация - на “Патриотичните милионери”, също периодично призовава за по-високи данъци върху собствените си доходи. Миналата година, по време на COVID пандемията, патриотите заявиха, че увеличението е необходимо, защото все повече хора страдат, а техните богатства се увеличават.