Най-изгодно е да имате уред, който е изплатен като инвестиция, той е 3-4 пъти по евтин от парното, сочат данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие

Втора зима токът е най-изгоден за отопление. С условието обаче, че имате енергоефективни климатици или термопомпа въздух-вода.

 Това показват изчисленията на експертите от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. (Виж графиката.) И да е купен преди години, тоест инвестицията да е изплатена, и да е нов, климатикът пак е най-изгодният начин да затоплите жилището. Поне за тази зима. Какво ще стане след 1 юли 2024 г. с цената на тока, ще зависи от правителството.

Тенденцията се запазва вече няколко години, след като токът поскъпва с 3-4% за разлика от сериозното увеличение на парно, дърва и пелети.

И без да е правило подобни изчисления, семейство от Габрово се пренесе в къщата си в Трявна, тъй като парното в областния град бе спряно. Досега са отоплявали етажа си в Трявна с камина с водна риза, но вече ползват основно климатици. Горенето на дърва е само допълваща алтернатива.

Изчисленията на експертите от агенцията показват, че

най-малко пари струва топлината

от термопомпа въздух-вода

Ако вложението вече е изплатено, ползваното електричество с ДДС е с цена 5,6 ст. на киловатчас (56 лв. за мегаватчас). Ако е нова обаче, цената скача на12,9 ст. на киловатчас, или над два пъти и половина.

При климатика цената на отоплението със стар и с нов е съответно 7,5 и 10,8 ст. на киловатчас, така че при него инвестицията струва 2,3 ст. на киловатчас. Ако приемем, че семействата, които се отопляват с ток, ползват около 11 000 -12 000 киловатчаса на година, това прави около 1000 на месец, или 1 мегаватчас.

Така че, ако отоплението с енергоефективен уред през зимен месец и ползването на ток за други нужди е 1 мегаватчас), то сметката излиза 108 лв. с нов и 75 лв. със стар климатик.

В случай,че се отоплявате с ток, но с уреди, които не са енергийно ефективни, сметките нарастват сериозно. Цената е към 18 ст. на киловатчас през нощта, и то със стар уред, и 22,1 ст. при нов.

При дневното ползване на ток с електроуреди, които харчат сериозно ток, цената скача на 22,6 ст. със стар уред и на 23,7 ст. с нов. По дълбоко бъркане в джоба този избор на отопление се нарежда на предпоследно място - преди отоплението с газьол, което е най-скъпо и струва 32,5 ст. на киловатчас, и след котелното гориво, чиято цена е 20,3 ст.

Най-малки са разликите с инвестиционното перо и без него при печките с твърдо гориво, тъй като разходите за купуването им не се изплащат с години. А и отоплението с дърва се нарежда на трето място по най-малка тежест в семейния бюджет след климатика и термопомпата.

Модата на пелетите

поотмина

след вълната на поскъпването им отпреди 2-3 години. Сега те като разход са колкото природния газ, като той е с предимство при нови инсталации, тъй като разходите за инвестиция са по-ниски.

Парното в София, където са най-многото клиенти - над 400 000 домакинства, се нарежда на осмо място в класацията за най-евтин начин на отопление. То струва 18,4 ст. на киловатчас, ако е изплатена инсталацията, и 20,4 ст. при нова. Уточнението е, че тази цена е без плащането за сградната инсталация, така че към тези числа трябва да се прибавят още 20-25%. Така централното топлоснабдяване става все по-скъпо.

Само че много от домакинствата, които живеят в топлофицирани сгради в големите градове, нямат друг изход, освен да преминат и те към отопление с климатици.

Инвестициите в нови уреди на ток

обаче крият рискове,

защото не е ясно какво ще се случи след либерализацията на пазара, тоест, когато битовите потребители бъдат задължени да купуват от свободния пазар.

Повече на теория засега витаят и идеални схеми за почти нулев разход. Например с термопомпи, съчетани с вакуумна инсталация за топла вода на покрива, плюс независимо електроснабдяване с фотоволтаици.

Енергийни експерти обаче коментират, че такива случаи почти липсват, защото сметките не излизат.

“24 часа” още миналата година проигра сценария с масово преминаване на ток по време на кризата с високите цени на природния газ. Тогава имаше опасение дали електропреносната и електроразпределителните мрежи ще издържат при отказ от парно и газ. Масово преливане не се случи, но уверенията бяха, че мрежите ще издържат.

Мрежите удържаха на натоварването от уредите при първия сериозен студ тази зима, но се прекършиха от мокрия сняг и оставиха немалко населени места без ток дни наред.

Според данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие