Сред изискванията да се преценява добре дали този, който иска пари назаем, има достатъчно доходи, а ако купува имот - ще живее ли там, или ще го дава под наем

Продължаващото нарастване на кредитирането може да принуди БНБ да напише правила с изисквания към хората, които искат заем, и те да станат задължителни за банките. Това става ясно от анализ на управителя на централната банка Димитър Радев, публикуван в бюлетина на Асоциацията на банките в България.

Всъщност такива правила има в момента, но те са препоръчителни, а не задължителни. В тях се посочва, че преди да се отпусне заем, банките трябва да направят проверка на информацията, предоставена от този, който иска кредита. Да се събере информация за целта на заема, за броя на членовете на домакинството, които зависят от доходите на длъжника. По специални модели тази информация трябва да се съпостави с другите му финансови задължения. Препоръчва се, ако домакинството е четиричленно и само един в него работи и няма други източници на доход, кредитът да се откаже.

Трябва

да се отчитат и фактори, които намаляват приходите

- например други заеми, членове на семейството, на които предстои намаляване на дохода поради пенсиониране, деца, които ще имат нужда от разходи за образование, и др. 

Ако срокът на искан заем е по-дълъг от очакваната пенсионна възраст на кредитополучателя, трябва да се прецени нивото на доходите му след пенсиониране, а ако на двама членове на домакинството предстои такова, трябва да се вземе предвид как това ще се отрази на възможността им да плащат битови сметки и вноските по заема.

Банките трябва да преценяват кредитния риск и като отправят официални запитвания до работодател, публични органи, гаранти по заеми и т. н. Ако кредитното споразумение включва гаранции от трети страни, да има достатъчно информация и данни, за да се оцени гаранцията.

На банките се препоръчва след анализ на рисковите групи да въвеждат тавани за определени групи кредитополучатели. 

Обезпечението не трябва да бъде основен критерий,

а втори след оценка на доходите, се препоръчва още в тези правила. За кредитни споразумения с ипотекиран имот трябва да се провери и дали той ще е основно жилище за кредитополучателя или член на неговото семейство, защото това би затруднило евентуалното му продаване на търг, ако заемът не се изплаща. Ако жилището ще се отдава под наем, е нужно да се провери дали той ще е достатъчен за вноската по заема, като се отчете рискът от напускане на наемателите. Необходимо е и да се отчетат и тенденциите на пазара и как се отразяват на цената на имота.

В анализа си Димитър Радев посочва, че ако се запази силният ръст на кредитите, може да има и допълнителни мерки от страна на БНБ през 2024 г. Управителят на БНБ казва още, че приемането на еврото в България на 1 януари 2025 г. ще стабилизира инфлацията и икономиката. Ако обаче датата бъде отложена, цените ще се увеличават повече от очакваното и ще се наложи допълнително затягане на кредитирането.

Приеха нов закон за централната банка заради еврото, кампанията за въвеждането му вече има и лого

ВИКТОРИЯ БОЧЕВСКА

Новият Закон за БНБ мина на първо четене в парламента в петък. Със 130 гласа ГЕРБ и “Продължаваме промяната” – Демократична България” го подкрепиха, 45 гласа “против” дойдоха от БСП, “Възраждане” и “Има такъв народ”, а 9 народни представители се въздържаха.

Депутатите разглеждаха закона за централната банка цели два дни, но след като гуверньорът на БНБ Димитър Радев ги предупреди, че ако не бъде приет, това би блокирало присъединяването ни към еврозоната, срокът за предложения между двете четения беше намален на 5 дни. Документът е част от изискванията на ЕК и ЕЦБ.

Законът е ключов за присъединяването на България в еврозоната и влиза в сила от датата, от която България ще въведе еврото. Към момента това е 1 януари 2025 година.

С приемането на новия закон ще се възстановяват всички функции на БНБ при определянето на паричната политика, ограничени заради валутния борд.

В новия закон от “Възраждане” видяха риск за управлението на активите на централната банка, когато тя ще се съобразява с политиката на ЕЦБ.

Димитър Радев посочи, че формалните изисквания към централната банка са изпълнени, а новото било, че в закона има текстове, които деполитизират ръководството на БНБ. Разписани са и средствата, които ще депозираме в ЕЦБ като участие в капитала на банката - 960 млн. евро.

Те не трябва да се разглеждат като разход, а като вземания на БНБ от ЕЦБ, заяви Радев и допълни, че валутните резерви на страната са близо 35 млрд. евро. Според него БНБ ще внася повече пари в бюджета след приемането на еврото заради по-големи приходи от емитиране на новата валута.

По-късно в петък пък от финансовото министерство съобщиха, че вече са избрани лого и мото на кампанията за еврото. Логото съдържа три основни елемента - българския флаг, знака за еврото и евромонетата. Мотото е “Единството е сила”.

Така изглежда логото на кампанията по въвеждане на еврото в България.
Така изглежда логото на кампанията по въвеждане на еврото в България.