Националният фонд за декарбонизация ще привлича финансиране  за , казва зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова

Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г., която предвижда 60% обновяване на жилищата и 17 на сто от нежилищния фонд. При изпълнение на тези цели ще бъдат спестени  7329 гигаватчаса енергия годишно. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, която участва в конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход". 

Тя представи инвестиционните потребности за това обновяване.  За периода 2021-2025 г. сумата общо за сградния фонд е 1,58 млрд. лв., за 2026-2030 г. тя е 3 млрд. лв., за 2031-2040 г. - 10,40 млрд. и за 2041-2050 г. е  11,72 млрд. лв. 

Направена е и оценка за недостигът на финансиране спрямо тези инвестиционни потребности. За жилищния сектор дефицитът на пари за обновяване е между 3,3 до 4,5 млрд. евро годишно, за търговския сектор и индустрията - между 0,3 и 0,5 млрд. евро. Публичният сектор ще бъде силно субсидиран през следващите години, така че се очаква инвестиционен дефицит след 2025 г. от 0,15 и 0,2 млрд. евро до  2030 г. 

Те свърза тези необходимости и дефицити след 2025 г., когато свършат програмите по плана за възстановяване, с подходящата структура на бъдещия Национален фонд за декарбонизация, за да се отговори на тях.  При финансирането в бъдеше ще се залага не толкова на безвъзмездни средства, а на финансови инструменти. Доколкото има безвъзмездни средства те би трябвало да подпомогнат фонда да привлича финансов ресурс в порядъка на милиарди евро, заяви тя.

Колкото до самото му създаване, предвижда се да няма допълнителна административна тежест, а досегашния фонд за енергийна ефективност да се преструктурира в Национален фонд за декарбонизация.  Доста министерства имат компетентност по обновяването на сградите. МРРБ е отговорно за жилищния фонд, Министерството на енергетиката - с политиката за енергийната ефективност, Министерството на иновациите и растежа - със структуриране на финансови инструменти, МОСВ - с декарбонизацията и климатичната неутралност, Министерството на финансите - с координиране на европейското финансиране. Затова е необходима междуинституционална работа и координация на политиките.

Фондът ще действа с финансови потребности, би трябвало да има широка група финансови институции, които да го подпомагат.

Във фонда ще влизат безвъзмездни средства по европейски програми, целеви средства от държавния бюджет, дарения от донори, лихви по депозити, би трябвало да може да взема заеми и вноски от задължените по закона.

Предвижда се се средствата, с които сега се финансира по плана за възстановяване подмяната на уличното осветление, които са оценени на 179,1 млн. лв. в рамките на 5 години да бъдат възстановени и да постъпят във фонда. Инвестицията от 120 млн. лв. по плана REPowerEU, която е в процес на договаряне, и е за привеждане на публични сгради в близки до нулево потребление, също ще се възстанови във фонда. Така се осигурява начало с около 300 млн. лв. във фонда.