Ако се предприеме преобразуването, няма да има кой да пази природата и да осигурява евтини дърва за хората

Дали горите незабележимо няма да станат изцяло частни, ако държавните горски предприятия се превърнат в търговски дружества. 

Тази идея, която се върти упорито в публичното пространство, притесни всички - от науката, през бизнеса до браншовите организации. Всички знаят, че от правилното стопанисване  на горите  зависи да имаме прясна вода, устойчив климат, природно разнообразие и т.н.

Оказва се, че изискването  горските ни предприятия  да станат търговски дружества е едно от условията за влизането на България  в   ОИСР, твърдят от финансовото министерство.  А също така и част от приетия през 2019 г.  Закон за публичните предприятия, където е записано, че  държавните предприятия  трябва  да бъдат преобразувани или в акционерни дружества, или в държавни институции.  В доклад на финансовия министър в оставка  Асен  Василев  до Министерския съвет, пратен на 6 март тази година, се  посочва, че това решение трябва да се вземе, за да бъде изпълнена и мярка по плана за възстановяване като ангажимент към Европейската комисия, включително  във връзка с приемането на България в еврозоната.

Тази реформа с преобразуването на държавните предприятия има за цел да вкара по-ясни правила при управлението им - ако ще са търговски дружества, да спазват всички

корпоративни правила, включително за фалит и приватизация,

ако ще са държавни институции – да са към бюджета, се посочва още в доклада.  В него Василев припомня, че с предходно  решение на Министерския съвет от 21 декември 2022 г. е даден срок от шест месеца горските стопанства да станат акционерни дружества.

Министерството на земеделието, което е принципал сега на горските предприятия, обаче е против тяхното преобразуване. Мотивите са, че в сегашния вид те изпълняват оптимално и балансирано възложените им публични функции – екологични, социални и икономически.

 “Като  страна кандидат-член  България  полага  усилия  да  бъде  призната  за  държава, прилагаща  насоките  на ОИСР за  корпоративно  управление  на  държавните  предприятия. Т.е. условието  за  членството   е прилагането  именно  на  тези  принципи и насоки”, посочват от министерството.

Опасението на екипа на земеделския министър Кирил Вътев идва от това, че превръщането на горските стопанства в търговски дружества води до  сериозен  риск  от  намаляване  на  контрола  от  страна  на  държавата  по  отношение  на управлението на  огромен  природен  капитал, каквито са  държавните  гори, които  са 73% от  всички у нас.

От агроведомството посочват още, че

безпричинно  ще бъде  нарушен постигнатия баланс

на  изпълнението  на  икономическите, социалните и екологичните  функции нва  предприятията. И допълват, че те имат основно роля в опазване  на  горите и за осигуряване на евтини дърва за огрев чрез директни  продажби   за  домакинствата. 

Проблем може да се получи и от това, че при  доминиращ  стремеж  към  печалба  непазарните  дейности, в т.ч.  залесяване, защита  на  горите  от  болести и пожари, опазване  от  бракониери, запазване  на  биоразнообразието и дивеча, може  да  бъдат в голяма  степен  пренебрегвани.

В едно от последните си изслушвания в земеделската комисия в парламента, което се проведе в началото на март, Вътев коментира, че на   проведена онлайн среща с ОИСР през декември сме поели ангажимент да изпратим доклад, в който защитаваме тезата, че не трябва да има преобразуване на горските предприятия. Министърът обясни, че   този доклад е готов и е 89 страници.  В него има и предложение, че ако не се приеме българската позиция, то тогава това преобразуване да се отложи за края на 2025 г.

Опасността да се превърнем в пустиня

с едно такова уж нищожно действие в изпълнение на някакви критерии на ОИСР може да бъде фатална за страната ни, коментира преди дни в интeрвю за “24 часа” и Меглена Плугчиева - бивш вицепремиер и министър на земеделието.  По думите й, ако горските предприятия станат акционерни дружества, те ще могат да бъдат обявявани във фалит и ликвидация, но най-голям риск идва от това, че ще могат да се приватизират. Така 80% от българските гори, които са държавни и които трябва да се стопанисват устойчиво и стабилно, може да отидат в частни ръце.

В Европа държавата ги стопанисва

В анализ от 2021 г. Изпълнителната агенция по горите пише, че повечето гори в Европа се управляват чрез държавни горски предприятия.

Примери за това са Германия, Франция, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Финландия.

Друг модел бил чрез държавни агенции, както е във  Великобритания, Словения, Естония, Нидерландия, Белгия с цел защита на публичните им функции. 

От тези държави единствено Румъния и Нидерландия не са членки на ОИСР. Поради това става ясно, че не е задължително да се прави преобразуване на държавните прeдприятия, след като има примери за държави, които не са го направили и все пак се допуснати за членство.  (24часа)