Кирил Петков беше направил собствения си пиар на гърба на Българската банка за развитие. Това заяви министърът на иновациите и растежа доц. Росен Карадимов пред bTV.

"Когато поех надзора, имаше шумотевица около банката. Кирил Петков беше направил собствения си пиар на гърба на банката. Тогава изисках от управителния съвет подробен доклад за действията, които са предприети по 7-те големи кредита на банката", обясни министърът. 

"Първо, един принципал никога няма право да говори по този начин. Банката е чувствителен механизъм, тя има външни кредитори. Знаете ли какво се случва на външните пазари, където банката интервенира и където има кредити, след като едноличният собственик на капитала говори тези неща? Ако си решил, че има нередни неща, вземи мерки, но не и по този начин, по който беше направен. Това беше персонален пиар".

"Оказа се, че за година, от както беше сменено ръководството на ББР, Петков го смени, по тези кредити не беше предприето нищо. Това ме накара да се замисля, че това е било по-скоро публична акция, от колкото сериозен размисъл за това какво се случва там", коментира Карадимов.  

"Тогава издействахме протоколи за действие по всички тези кредити. От тези 7 кредита 5 се погасяват редовно и банката печели от тях. Има два, които са проблемни. При единия обявената стойност в действителност е много по-ниска от стойността на кредита. Другият е със свръхобезпеченост. Обезпеченията, които банката има са 1,5 над размера на кредита, така че там няма притеснения относно този кредит", каза той. 

"Тогава, когато констатирахме всичко това, аз си дадох сметка, че ако банката не промени визията си в очите на обществото, тя няма никакъв шанс да се развие като могъща пазарна публична институция. Тогава при съпротива, включително вътрешна, формирах консултативен съвет към банката, в който влязоха петте национални работодателски организации, двата синдиката и сдружението на общините. Смисълът му беше да осигури обществения контрол върху дейността на банката".  

По думите му след като 1 година функционира този съвет, около банката е нямало нито един скандал.

За проблемите в здравеопазването и финансирането на болниците, министър Карадимов обясни, че банката може да отпусне инвестиционни кредити на здравните заведения, може да отпусне и оборотни кредити. "Ако едно лечебно заведение има сто единици дълг към доставчици, то ще плаща 15% мораторна лихва. Ако банката го финансира, и тя плати на доставчиците, тя става негов кредитор. Лихвата ще е много по-малка, срокът ще бъде по-дълъг и паричните потоци на здравното заведение ще се контролират от кредитора. Това означава, че в един момент банката може да стане гарант за ефективностно изразходване на публични средства", допълни той.