• За 10 г. купува с 66% повече цигари, средствата за алкохол са се увеличи 2 пъти
  • Заради миграцията към големи градове спада процентът на хората, които живеят в собствен апартамент

През последните 10 г. българинът лека-полека, но за сметка на това трайно, променя вкусовите си предпочитания и на пръв поглед се насочва към по-здравословно хранене. Намалява консумацията на хляб и захар, заменя маргарина с краве масло и яде повече телешко и говеждо месо. 

Но данните от нова публикация на НСИ за доходите и разходите от 2014 до 2023 г. показват и нещо обезпокоително – увеличава се купуването на цигари с 66%, а на алкохол - със 100%.

През 2014 г. - две години след като в България бе въведена забраната за пушене на публично място в затворени помещения, средно на човек от домакинство за година консумацията на цигари е била 603 броя. По онова време тютюневите изделия бяха два пъти по-евтини от сега. Оттогава обаче

потреблението им трайно се увеличава,

за да стигне в момента до 1005 цигари годишно  (Виж инфографиката.). Има само един лек спад през 2020 г.

През същата година се наблюдава задържане или лек спад и на консумацията на алкохол, но този тренд е важал само когато бяха забраните за събиране заради пандемията – след това пушенето и пиенето отново поемат нагоре. 

Преминаването към по-здравословно хранене май се оказва условно. Според изчисленията на НСИ българинът приема по 2320 калории дневно. Това е горе-долу количеството, което специалистите препоръчват на 40-годишен мъж с нормално тегло, който спортува активно. Ако е 10 г. по-млад, има нужда от малко над 3000 калории дневно. А данните се отнасят средно за човек от домакинство, което включва децата, жените и пенсионерите, много от които водят заседнал начин на живот. Техните нужди от калории са около 1700 дневно и дори по-малко. 

При това колкото и да намалява консумацията на хляб, се оказва, че 22,1% от дневните нужди на организма се осигуряват именно от хляба, като най-много у нас се консумират бял и “Добруджа”. 

За живеещите в градовете този процент е малко по-малък – 21,2%, но живеещите на село си осигуряват една четвърт от дневните калории само от хляба. 

Слънчогледовото олио също се консумира все по-малко, но все пак е вторият по дял калориен източник за българина – осигурява му 11,4% от дневния прием. С месото получава още 9,4% от всички калории. Сравнително много – 5,9% от калориите за ден, идват от безалкохолните напитки, много от които са газирани и подсладени. Колкото до консумацията на захар тя е намаляла с 22%. Но през същото това десетилетие

захарните и шоколадовите  изделия в менюто са се увеличили с 15%

При плодовете и зеленчуците положението е разнопосочно. При някои, които поскъпнаха с много, консумацията леко е намаляла, например на доматите. Други, които традиционно присъстват на трапезата на българина, имат същото потребление както преди 10 г. А такива като гъбите, лещата и краставиците се консумират малко повече, отколкото преди десет години. 

Разходите за храна съставляват все още твърде голям дял от всичките – 29,7%. Вярно е, че този процент през 2014 г. бе 32,3 на сто и намалява през годините с известно пречупване на тенденцията през 2021-2022 г., когато цените на хранителните продукти полудяха. Това е белег за известно забогатяване, но и през 2014 г., и сега няма друга нация в ЕС, чиито разходи за храна да заемат толкова много място. Средният за ЕС процент е 22, а в много държави от Западна Европа хората не дават повече от 18% от парите си за храна. 

Друго съществено перо за българското домакинство са сметките за ток, вода, отопление, горива. Те са били 13,4% през 2014 г., а в момента са 12,1%. Но през 2021-2022 г. бяха достигнали до 14,1%. Сегашното им свиване се дължи на това, че рязкото поскъпване през 2021 г. бе последвано от спад на цените на основни енергийни източници. Като абсолютна сума тези разходи днес са приблизително двойно на това преди 10 години – 1211 лв. на лице от домакинство срещу 606 лв. през 2014 г. 

Три неща имат трайна тенденция на увеличение като дял от общите разходи - данъците и социалните осигуровки, парите за свободно време, култура и образование и тези за здравеопазване. Всичко това в момента представлява 25,2% от харчовете на средното българско семейство, а през 2014 г.  е било 17,1%.

Увеличението е за сметка на разходите за облекла и обувки, съобщения и транспорт. Въпреки поскъпването на горивата и на цените за автобус, влак и самолет делът на тези харчове сред общите разходи всъщност намалява. 

Миграцията от селата към градовете е довела през последните десет години до намаление на дела на хората, които живеят в собствен апартамент. Високият процент на притежаващите жилище винаги е бил характерен за България - през 2014 г. 95% от домакинствата са декларирали, че живеят в собствено жилище, за което не плащат ипотека, а сега са 87,9%. Средният за ЕС процент винаги е бил около половината. 

В същото време хората, които живеят под наем у нас през 2014 г., са били 3%, докато сега са 4,3%. 3,7% плащат свободен наем, а 0,6% - общински.  68,4% от българските домакинства в момента живеят в дву- и тристайни жилища. Но в градовете това се отнася за 74,4% от семействата, а в селата – само за 50%. 

За сметка на това 48% от живеещите в селата обитават жилища с по 4 и повече стаи, докато в градовете на такава голяма площ живеят само 19,7% от домакинствата. 

Гаражи притежават едва една пета от българските домакинства

– 20,3%. Но отново има разлика - в селата гаражи имат 31,8% от домакинствата, докато в градовете притежават само 16,5%. 

Макар че по селата живеят доста по-нашироко, има голяма разлика в благоустроеността на жилищата. В селата например само 45% от хората имат канализация, докато в градовете този процент е 96. 

Тоалетна в жилището имат 87,4% от домакинствата в селата и 99,2% от тези в градовете. С централно отопление са 20,3%, като в селата са само 1,2%, а в градовете - 26,6%.  

Най-богатите получават 7 пъти повече от най-бедните

Неравенството в доходите се увеличи, но е по-ниско, отколкото през 2014-а

През 2023 г. неравенството в доходите на българските домакинства се е увеличило в сравнение с предходната 2022 г., но все пак е по-ниско, отколкото през 2014-а, показват данните в публикацията на НСИ. 

Коефициентът на Джини, чрез който се измерва подоходното неравенство, през 2023 г. е 0,267, а през 2022 г. е бил 0,259. Но все пак през 2014 г. е бил 0,304, когато десетте процента домакинства с най-високи доходи са получавали 8 пъти повече, отколкото десетте процента най-бедни. В момента те получават 7 пъти по-високи доходи. 

Този коефициент обаче се колебае през тези десет години. През 2016-2017 г. неравенството се засилва и е най-високо в годината преди пандемията – 2019-а.  След това рязко спада и започва да се увеличава през 2023 г. 

Паралелно с поскъпването на живота доходите на българина през това десетилетие се увеличават. Днес средният доход на лице от домакинство е 2,3 пъти по-голям, отколкото през 2014 г. 

В структурата на доходите има две много ясни тенденции - от заплата и от пенсии се увеличават, като тези от пенсиите растат като дял по-бързо. Другата тенденция е, че парите извън работната заплата, от самостоятелна заетост и собственост, независимо че като абсолютни стойности нарастват, като дял от общите доходи намаляват.  Например през 2014 г. 3,5% от парите, които влизат в българското домакинство, са доходи извън заплатата, пенсията или някакви социални помощи или стипендии. Днес това представлява едва 0,9% от всички доходи. 

Същото се случва и с доходите от собственост, например наемите. Преди десет години те са съставлявали средно 0,8% от парите, които влизат в домакинството, докато сега са само 0,3%, независимо че става дума за по-големи суми. 

Относително на едно и също равнище са доходите от обезщетения за безработица, добавки за деца и други социални помощи. Например социалните помощи през 2014 г. са осигурявали 2,3% от общия доход, а сега – 0,9%. Дори в абсолютни суми те не са нараснали кой знае колко за последните 10 години.