Бизнесът иска стимули и отстъпки за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд
Близо 2 млрд. лева е кредитният портфейл на ОББ в секторите на недвижими имоти и на строителство. 715 компании са финансирани общо с над 550 млн. лв. в сферата на недвижимите имоти, а в строителството са кредитирани над 5650 компании за над 1,35 млрд. лева. Това стана ясно по време на конференцията “ESG и енергийната ефективност при недвижимите имоти и строителството. Предизвикателство или възможност?”, която се организира от ОББ и “24 часа”.
Данните бяха представени от Добромир Добрев, изпълнителен директор “Корпоративно банкиране и пазари” в ОББ. Той изтъкна, че темата за устойчивостта е съществена за програмата, ценностите и показателите както на КBС Group, така и в частност за ОББ и другите дружества от групата в България.
Доказва го и докладът към обществото, който се публикува всяка година от финансовата институция вече няколко години поред. ОББ са едни от първите у нас, които публикуват такива доклади, независимо че изискването за това все още не е със сила на закон.
Конкретната цел в случая е да се намали въглеродният отпечатък нe само на финансовата институция и на фирмите от групата, но и на кредитния ѝ портфейл. Това изисква да се създават устойчиви продукти и услуги, както и да се ангажират клиентите в тази насока.
“В ОББ се стараем да създаваме ноу-хау, финансови продукти и консултантска дейност, с които ние да помогнем на компаниите от сектора, за да могат да посрещнат предизвикателствата и изискванията, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък в строителството”, каза Добрев.
Реалното намаление на въглеродните емисии в портфейла на банката за сектор недвижими имоти през 2030 г. трябва да достигне до 37% спрямо 2021 г., което е амбициозно, но достижимо, подчерта Добрев. През 2021 г. всеки 1 млн. евро ипотечни кредити е имал 71 тона въглеродни емисии. Целта е до 2030 г. емисиите да намалеят до 60 тона на всеки 1 млн. евро.
Една от гаранционните програми, с които ОББ работи за отпускането на кредити за строителство, е “RRF-Устойчивост”. Тя предлага 80% гаранционно покритие, облекчени изисквания за обезпечение и като цяло е предназначена да финансира инвестиции за възобновяема енергия, включително фотоволтаични инсталации и строителство на енергийно ефективни нежилищни сгради, обясни Добромир Добрев. Размерът на кредита е до 7,5 млн. евро, а срокът е за 10 години.
85% от съществуващия сграден фонд в България е построен преди 1961 г. и предстои огромна трансформация, за да може да отговаря на новите изисквания за въглеродния отпечатък и за енергийна ефективност, което е истинско предизвикателство пред бранша и пред финансовите институции, посочи той.
Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Юра Витанова посочи, че в момента у нас се изпълняват множество програми за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд. Най-голям интерес досега е предизвикал проектът, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост за жилищни блокове в размер на 1,1 млрд. лв. Кандидати са били над 3000 жилищни блока, чието саниране би струвало над 4 млрд. лв. Към момента се подписват договорите между общините и МРРБ и програмата трябва да бъде изпълнена към юни 2026 г.
Тази програма има и втори етап на значително по-малка сума, при който собствениците на жилища следва да доплатят 20% от разходите.
Отделно от това по програмата “Справедлив преход” с 86 млн. лв. се финансира санирането на жилищни сгради в трите въглищни региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Има и множество програми за повишаване на енергийната ефективност на публични сгради, на производствени и на търговски, посочи Витанова.
Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, обясни, че транспонирането на новата Европейска директива за енергийна ефективност в българското законодателство има два елемента - текстове, които директно ще влязат в българското законодателство и тяхното приложение не подлежи на дискусия, и такива, които дават обща рамка и тепърва ще се прецизират на местно ниво.
Точно тук той вижда шанса на всички заинтересовани страни да участват активно със своите позиции, за да се постигне най-добрата вътрешна регулация на базата на очертаната в директивата рамка. Според него най-голямото предизвикателство е изискването за намаляване на потреблението на енергия от публичните сгради с 0,9% всяка година. Ивайло Алексиев призова за създаване на постоянно действащи кредитни продукти, които да финансират процеса по повишаване на енергийната ефективност на сградите.
От своя страна председателят на УС на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България и управляващ партньор на Park Lane Developments Таня Косева-Бошова посочи, че пазарът по естествен начин подтиква собствениците на офис сгради да инвестират в енергийната ефективност. “В резултат на тези инвестиции в строителството и модернизацията на бизнес сгради те получават международно признати сертификати за енергийна ефективност и може би е редно в бъдеще да се помисли за данъчни отстъпки за тези инвестиции”, посочи тя.
Управителят на “Артекс Инженеринг” арх. Пламен Мирянов подчерта, че устойчивото развитие в строителството в крайна сметка опира и до собственото съзнание и отговорност на самите строители. И даде пример със сградата на “Артекс” “Зафир и Емералда”: За нея рециклираме стар бетон, който сме взели от разрушени постройки. Съществува специална френска технология, която превръща цимента от този бетон в суровина за производство на нов бетон. С тази суровина осигуряваме само 20% от новия бетон, но това също е намаляване на въглеродния отпечатък, тъй като при цимента заради начина си на производство той е твърде висок, посочи арх. Мирянов.
Той подчерта, че по света непрекъснато възникват нови технологии за строителство, които са в пъти по-щадящи околната среда от досегашните и може би е време държавата да въведе облекчения и стимули за фирмите, които ги внедряват и у нас.
Партньорът в Colliers България, отговарящ за капиталовите пазари - Георги Киров, посочи по време на дискусията, че има сериозен дефицит у нас в инфраструктурата на всякакво ниво. Той сподели дългогодишния опит на компанията в прилагането на ESG политики, като спомена, че държавата трябва още много да направи, за да стимулира компаниите да са по-активни в трансформацията на сектора, дори и с непопулярни мерки като по-високи данъци за сгради, които не са енергоефективни. България е страната - членка на ЕС, която събира най-малко имотен данък например и съответно влага твърде малко за подобряване на жизнената среда, подчерта той.
Изпълнителният директор на “Геотехмин” Доминик Хамерс посочи, че всяко от направленията – имоти и строителство, има различно въздействие върху околната среда. За строителството например темите, които излизат на преден план, са влиянието върху климата и кръговата икономика. По отношение на старите сгради Хамерс подчерта, че е важно те да не бъдат слагани под общ знаменател. По-работещ вариант според него би било различните типове сгради да се приоритизират и след това да се правят инвестиции за повишаване на енергийната им ефективност.
1 °
6 °
