"Проблемите с човешките ресурси, липсата на достатъчно образовани и квалифицирани хора, постъпващи на пазара на труда, е сред топ 3 от проблемите, сочени от бизнеса в последните повече от 5 години. А в последните няколко години е сред първите 2 проблема - веднага след несигурността".

Това заяви пред БНР Васил Велев - председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която организира днес форум за връзката между образованието и пазара на труда.

Образованието е в наши ръце, напомни той и подчерта, че на кръглата маса днес ще изнесат статистически данни, които трябва да ни изплашат.

"Статистиката ни казва, че от 2018 г. досега са намалели с 1/3 завършилите професионално образование, без за този период да са намалели родените преди 18 години. Завършилите изобщо средно образование намаляват с 20%, а завършилите основно - с 15%".

По думите му са тревожни и данните за качеството на обучението, мерено чрез тестовете PISA. България показва 2 пъти повече двойкаджии отколкото е средното в ОИСР и 3 пъти по-малко отличници, отбеляза Васил Велев и предупреди, че тези резултати се влошават във времето. Това е на входа на висшето образование, уточни той.

"Освен, че голяма част от децата не завършват, но и структурата на план-приема в професионалното образование не съответства на потребностите на пазара на труда, не съответства на заетостта днес и в динамика. Има в повече отколкото е необходимо икономически специалности, изкуства, туризъм, услуги и по-малко техника, строителство, транспорт, което е потребно на пазара на труда".

Според него всичко това се пренася и към висшето образование. По думите му неговата структурата също не отговаря на потребностите на пазара на труда.

"Има в много по-голяма степен повече обучение по икономически, социални, правни науки и по-малко по технически, природо-математически науки"

Има ирационално търсене от страна на студентите, което не съответства на техния интерс, изказа мнението си Велев в интервю за предаването "Преди всички".

"Над 40% от завършилите университетите не се реализират на позиции, които изобщо изискват висше образование. Няма никакъв подбор на входа. За всеки завършил средно образование има 2 места в първи курс на държавните плюс платеното в държавните висши училища. Принципът парите следват студента води до това, че имаме ирационално търсене, ниско качество на образование и липса на състезание. Техническите специалности се реализират по-добре на пазара на труда, получават по-високи доходи, в много по-малка степен там е безработицата, а на входа те влизат с по-слаб успех. Това ирационално търсене е в следствие на търсене на по-лесен начин да се продължи безгрижното детство, а не начин да се реализира пълноценно. Учим, за да не работим".

Поставяме редица въпроси - как да се промени ситуацията, какви стимули са нужни, дали да не се търси задължителна матура по математика, коментира той. Според него важният въпрос е как план-приемът да се структурира така, че да съответства на пазара на труда и заетостта днес. Велев е категоричен, че устойчивият начин на решаване на проблема е постигане на по-добро качество на образованието и образование, насочено към потребностите на пазара на труда.

"След 2020 г. тръгнахме обратно в грешната посока - да разваляме направеното. Поддържаме капацитет за 418 хил. студенти, а обучаваме 182 хил., като около 120-125 хил. завършват. Около 65 хил. се реализират на позиции, изискващи висше образование. Има нужда от много сериозни промени. Те бяха започнали да се правят, но след 2020 г. тръгнахме по по-лесния начин, вместо да продължим".

Търсенето сред хората със средно образование е в промишлеността, техници, машинни оператори, строителни работници, в транспорта. А за тези с висше образование - инженерно-техническите кадри. Имаме излишък на социални, стопански и правни науки, повтори той.

По-голям е рискът да се приеме бюджет в парламент, който се готви за следващи избори, смята Васил Велев. По думите му има популизъм, наддаване за народната любов, опити за купуване на гласове на едро. Няма политическа сила, която да отстоява принципни позиции, а не да върви по пътя на популизма, отбеляза той.

"Притеснява ни, че разходите са отишли много напред спрямо развитието на икономиката. Постоянно се кърпи дупката, която се получава, с някакви еднократни мерки, които свършват. Веднъж увеличени разходите и то абсолютно неефективно, не могат да бъдат намалени и ще бъдат и по-високи и следващата година, когато няма да има такива еднократни начини за запълване на дупката. Тогава катастрофата е неизбежна. Имаме увеличение на разходите в системи, които и без това са префинансирани", обясни Велев.