Учени от Института по механика ще вграждат в летящите машини подемен механизъм за товари
Да си представим малко селце, отдалечено от големия град, в полите на някоя от красивите ни планини. В България с такива често илюстрират демографската криза - селището отдавна е опустяло, младите са намерили препитание в голям град или са на гурбет и рядко се отбиват.
Неколцината старци, избрали да живеят в него, изкарват прехраната си от собствения си двор. Местна “баничарка” пък всяка седмица ги зарежда с хляб. Закъсат ли обаче със здравето, пътуването за преглед е проблем. Най-много да ги посети фелдшерът през няколко съседни села. Предписва рецепта, но кой да докара лекарствата на побелелите глави?
Нека помислим и за ситуациите, в които големи екипи огнеборци потушават горски пожари. Или за случаите, когато спасители, медици и доброволци вадят хора от развалини след земетресение, наводнени територии след буря, порой, ураган. Нали и ние като гърци, испанци, италианци, французи, германци преживяхме подобни бедствия, при които наземната техника, дори хеликоптери с помощи за справяне с бедствието и
медикаменти за пострадалите трудно стигат до спасителните екипи
Какво тогава е решението на такива кризисни ситуации?
Учените от Института по механика на БАН веднага ще ви отговорят: с дронове. Екип от негови изследователи още от края на май тази година работи по европейски проект за създаване на нови материали и технология за производството им, за да модифицират дронове за транспортната индустрия. Поставили са си за цел да намалят собственото тегло на дроновете и да повишат тяхната товароподемност, с перспективата в близко бъдеще да бъдат трансформирани в подемно-транспортни машини. Изобретението им ще спести на държавата и бизнеса хиляди левове, ако получи зелена улица за масово производство след приключване на проекта през 2026 г.
“Амбицията ни е да приспособим съществуващата модерност на тези машинки - дроновете, към транспортни дейности със социална насоченост”, обяснява проф. Васил Кавърджиков от Института по механика.
Но ако днес най-осветената част от експлоатацията на дроновете е във войни в различни горещи точки по света, дроновете вече са и сред бързо развиващите се иновации в селското стопанство. Само преди две години учени от Института за космически изследвания и технологии на БАН представиха селскостопански хеликоптер с вградена
мултиспектърна камера, с която да установява има ли вредители
и болести по площите.
Друг извършва торене и опрашване. Трети дрон е в състояние да произведе голям брой снимки и въз основа на тях да направи тримерна карта за няколко часа при нужда.
Целта на изследователите от Института по механика на БАН е да се оптимизира товароподемността на дрона. Това според екипа може да стане чрез вграждане на товарен отсек и на електрически механизъм за повдигане на товари в самия летателен апарат.
Новата модификация ще може да бъде използвана в управлението на складови дейности, в доставката на пратки и на медицински продукти. Последното в някои слабонаселени райони е
единственият начин, по който може да се стигне навреме,
особено при критични случаи или затруднени климатични условия при обилен снеговалеж по пътната мрежа, обясняват от инженерно-техническия екип по проекта.
Учените се надяват разработеният от тях екологичен композитен материал в бъдеще да бъде широко използван при производството не само на дронове за транспорта, но и на друг вид техника. Това според тях ще позволи разработването на вариантни решения за други икономически отрасли.
Проектът, който разработва екип на Института по механика, е BG-RRP-2.011-0029 “Разработване на иновативни материали с екологична насоченост, използвани за изработка на части на безпилотни летателни системи (дронове) с приложение в транспорт” и е финансиран от Европейския съюз чрез инструмента “Следващо поколение ЕС” (NextGenerationEU).
0 °
10 °
