Банките ще внесат 1,123 лв. като данък през 2025 г., което е двойно повече от 2024 г. Те са представили анализ за плащането на глобалния налог от 15 на сто. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова при представяне на бюджета пред работодатели и синдикати. 

Така тя отвърна на коментарите, че е отменен предвиденият данък върху свръхпечалбите им.  "Министерството на финансите на разполагаше с тези разчети за двойно по-голяма плащане. След като го получихме, министерството на финанси се отказа от данъка върху свръхпечалбите. 

Тя заяви още, че затова от макрорамка, ръстът на данъчните приходи се планира да е 3,8 млрд. лв.

Най-големият ефект се очаква от двете мерки за данъчните амнистии. Те са  еднократни, но ще осигурят приходи в бюджета, но ще подпомогнат и бизнеса, тъй като са лихвите са високи.
Тя коментира и вдигането на акцизите върху тютюна, бирата и алкохола. Заяви, че  следващата година ЕК  променя тютюневата директива и предвижда  значително увеличение на акциза за новите тютюневи изделия, нагреваемите цигари. Министерството на финансите предлагаме акцизен календар до 2029 г. с  увеличение от около 5-6%, най-голямо е 30 ст.

При алкохола  увеличението е 15 ст. с акциза и ДДС-то.  е  3% за  литър, Коментираното поскъпване на ракията до 2-3 лв. би било спекулация, коментира Петкова, както е спекулация, че държавата посяга на цигарите и алкохола на българите. 

Тя изброи и трите мерки, свързани с ДДС. От 1 януари 2025 г- прагът на регистрацията трябва да бъде увеличен на 166 000 лв., в момента е 100 000. Той е най-високият праг в Европейския съюз. Това е един от мотивите той да остане 100 000 лв. Освен това при висок праг на регистрация се засяга и конкуренцията, тъй като едни са регистрирани по ДДС, други не. 

По повод връщането на ставките за ресторанти, фитнеси, за хляба, Петкова заяви, че това са били временни мерки по време на ковид пандемията, които траят вече 4 години.  Намаляването на ДДС за ресторантите на 9% не е имало отражение върху цените, те дори се увеличили. 

Връщането на ставката за хляба и брашното на 20 на сто било, защото при обратното начисляване на ДДС всъщност се получило, че зърнените култури също оставали с нулев данък. При нулева ставка за хляб и брашна не се е усетило намаляване на цени, коментира тя.