Или как да се научите да побеждавате своето самообичащо се съзнание

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Мислихте, кроихте и накрай решихте. Рекохте и отсекохте какво ще правите, за да се справите с предизвикателна професионална задача. Не смятате да внасяте промени, въпреки че нещата май не изглеждат розови, като започвате по своя план. Не сте от консервативните хора, които не могат да бъдат гъвкави. Но сте от тези упоритите, които са готови да заявяват "Аз никога не се отказвам".

Всъщност това е тъпо пристрастие, към което ви тласка вашето самообичащо се съзнание. Психолозите наричат така склонността на хора да си харесват първоначалните решения дори когато виждат, че те са лоши, а по-добрият вариант просто ще избоде очите им.

Научен експеримент в няколко фази доказва, че това е особеност на човешкия мозък, която може много трудно да бъде преодоляна. Специалистите обясняват, че първото впечатление, убеждение, решение има много повече власт над хората, отколкото те са готови да осъзнаят и да признаят, макар вече да виждат, че има проблем. Поради това е нужна изключителна воля за смяна на курса.

"Нашият по-ранен избор ни вкарва в капана на цикли от лоши решения. Заради него сме склонни да продължим погрешно да мислим, че разполагаме с най-доброто решение даже когато имаме възможности за повторен избор и разполагаме с очевидно по-печеливша алтернатива", коментира Крис Харис, автор на експеримента.

Той и екипът му установили, че хората са силно склонни да се придържат към някакво свое предпочитание, да упорстват до инат, макар че като го тестват, то показва, че е грешно.

Изследователите предложили на участниците в опита две торби, които съдържали жълти и сини топки. Можели да бъркат в тях и да взимат топки, но единият цвят носел точки, а другият задрасквал от спечелените точки. После точките се превръщали в парична награда.

След въвеждащата фаза, предназначена да установи първоначалното предпочитание на всеки от доброволците, те били предупредени от учените, че в едната торба има повече от печелившите топки отколкото в другата - 75% срещу 80%.

Торбата с по-малкия шанс обаче била показвана повече отколкото онази с по-големия. Целта била да се предизвика пристрастие към тази торба поради повечето й видимост въпреки обявената по-ниската вероятност да донесе награда.

Изследователите искали да проверят дали участниците ще продължат да избират първоначалния си вариант, или ще се пренасочат към обективно по-добрата алтернатива. Оказало се, че пристрастието им се запазило.

За да видят колко хора могат да се освободят от първоначалните си пристрастия, учените намалили вероятността за положителни резултати от по-често показваната торба от 75% на 67%, а при другата го запазили на 80%. Увеличеното разминаване трябвало да направи по-добрия вариант по-очевиден и да тества дали участниците ще преодолеят първоначалното си пристрастие по-ефективно.

Пак се оказало, че мнозина не могат. Въпреки че някои коригирали избора си, пристрастието им все още продължавало да играе значителна роля. Отнело им повече време за приспособяване. Често не успявали да достигнат оптимално ниво при вземането на решения.

Нашите ранни пристрастия могат да се запазят дълго и да повлияят на следващите решения, които взимаме, заключават изследователите.

Това проучване подчертава необходимостта хората да остават отворени за различни избори. Макар разглеждането на други варианти да отнема време и усилия, в крайна сметка то може да доведе до по-интелигентни решения, казва Крис Харис.

Та изводът е, че и постоянството изисква мярка. Ако се пристрастявате и не признавате, когато очевидно сте взели грешно решение, не стигате до успех. "Аз никога не се отказвам" ще ви провали. Всъщност да се отказвате да видите по-добрата алтернатива само защото си държите на вашето, наистина е изключително глупаво. Умният човек знае кога да спре да се инати, да вземе ново решение и да продължи напред. (Как дори публичната смяна на мнението ви идентифицира като интелигентен човек и ви придава авторитет - четете утре.)

Но защо все пак се случва често да пренебрегва очевидното? Психолозите твърдят, че заради самообичащото се съзнание честността боли. Много неприятно е да си признаете грешка, страда самочувствието.

Още по-лошо е, ако сте вложили много време, труд, надежди в нещо, което не се получава. Няма как да не бъдете разочаровани, но трябва не да затъвате в страдание, а да се върнете на пътя към успеха.

Психолозите съветват какво да правите, за да преодолеете вътрешната криза.

  • Не потискайте емоциите си.

Нормално е да сте ядосани. Позволете си малко да попреживявате. Може и да изразите чувствата си в степен, допустима за работното място. Или да се скриете някъде и да се разтоварите с крясъци, да речем.

Като изпуснете емоционалната пара, ще сте по-ефективни в следващите стъпки за оценяване на ситуацията.

  • Отърсете си от пристрастието към първоначалното си решение.

Признайте грешките си възможно най-бързо. Признаването помага да възвърнете психичното си равновесие. А тогава безспорно ще е по-лесно да решите как да продължите.

Тук е трудният момент, защото самообичащото се съзнание и инстинктът за самосъхранение - да не ви заболи от честността, се включват и започват да ви убеждават, че сте били прави в решението си. Трябва да ги пренебрегнете, да включите разума, за да си изясните възможно най-безпристрастно какво сте направили или не сте направили. Така ще се успокоите - дори и голяма грешка да сте допуснали, вече знаете каква е. Ще си върнете самоувереността и ще продължите напред.

  • Оценете щетите и мислете максимално прагматично.

В някои случаи не се отказвате, а внасяте промени. Грешното решение може да бъде поправено, да опитате отново и с допълнителни усилия целта да бъде постигната. Трябва спокойно и разумно да планирате какво да направите в създалата се ситуация, колко назад да се върнете, за да внесете корекции, какво различно да предприемете.

Много пъти обаче намирането на грешката и оценката на щетите сочат, че няма смисъл от нови опити. Не сте свикнали да се отказвате. Но понякога е по-добре да започнете отначало, отколкото да спасявате неспасяемото.

  • Потърсете подкрепа.

Случва се човек да е толкова разтърсен от грешно решение, че да не може дълго време да се съвземе и да мисли трезво. Тогава трябва да поиска помощ от колеги и близки. Често отстрани се вижда по-добре. А и съпричасността без съмнение е начин по-лесно да се преодолеят дори най-негативните емоции.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Как ефектът на съблазнителната примамка помага за успех в работата

5 безотказни техники за убедителност

Преговорите не са битка, но все пак са състезание. Тактики да го спечелите

Техники да се сработвате с шеф педант

Как да се справяте с язвителен колега

Стратегии за борба с негативизма, който пречи на личния успех

Помирител е обещаваща роля за кариерен напредък, ако не плащате чужд конфликтен дълг

4-те типа конфликти в екипа, кога да се биете и кога да бягате

Как психофеноменът "ефект на прожектора" пречи на професионалния успех

Като хамстер на въртележка в целите на компанията

Актуален HR тренд: Психологическа безопасност на работа

Честолюбието - този енергиен вампир, който проваля професионалния успех

Носи ли професионален успех клишето "Щом върви, не го поправяй"