Министерството на финансите публикува късно вечерта във вторник проекта за държавен бюджет за 2025 г. и средносрочната бюджетна прогноза до 2028 г. От ведомството обявиха освен това, че ресорната министърка Теменужка Петкова заминава за Брюксел в сряда, за да представи пред Еврогрупата напредъка на страната ни във връзка с подготовката за въвеждане на еврото.

Проектът на бюджет предвижда увеличението на заплатите в държавната администрация да е до 5%, вместо първоначалните 10%. Повече ще растат само заплатите в армията, МВР и на учителите.

Предвижда се и увеличение на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" от 2027 г. с 1%. Увеличение ще има и през 2028 г. в същия размер. През тази и следващата година вноската се запазва непроменена.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. и се запазва за целия прогнозен период до 2028 г. Същото важи и за минималния осигурителен доход за земеделските стопани. Това обаче означава единствено, че засега не се знае колко ще е минималната заплата през следващите години, тъй като тя се определя на база данните за средната.

Запазва се рекордното увеличение на приходите по консолидираната фискална програма в бюджета до 90,2 млрд. лева или 41,9% от БВП на страната. За сравнение: по предварителни разчети се очаква миналата 2024 г. да приключи с приходна част от 71,9 млрд. лв.

Заложените разходи по консолидираната фискална програма са 96,7 млрд. лв. или 44,9 на сто от БВП. Бюджетното салдо е дефицит от 6,4 млрд. лв. или точно 3 на сто от БВП. Това е и един от критериите, за да може България да кандидатства за член на еврозоната.

Приходите, помощите и даренията по националния бюджет за периода 2025-2028 г. са в диапазона от 38,1% до 38,8% от БВП.

Разходите, трансферите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план са в диапазона от 40,5% до 41,0% от БВП.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период, съответно от 1 април 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. на 4430 лв., за 2027 г. - 4730 лв. и за 2028 г. - 5 030 лв.

През 2025 г. се предвижда ръст в размера на тол таксата, което ще доведе до увеличение в приходите с 198,9 млн. лв., като се достига размер на приходите на годишна база от 711,5 млн. лв., а за периода 2026-2028 г. се очаква ръст на приходите от тол такси в размер на 51,9 млн. лв., като се достигне размер на приходите на годишна база от 763,4 млн. лв. Увеличава се и размера на годишната винетка за леки автомобили до 97 лева.

Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Средносрочната годишна инфлация за следващата година се очаква да е 2,6 на сто.

Част от мерките за повишаване на приходите са свързани с отпадане на намалената ставка по ДДС за ресторанти и хотели, както и нулевата за хляба. Ще се лимитира и възможността за неполучени касови бележки по бензиностанциите.

Отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за доставката на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения след 30.06.2024 г. и за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги след 31.12.2024 г. са с общ бюджетен ефект от 371,5 млн. лв. допълнителни приходи за 2025 г. Отпадането на действието на нулевата ставка на ДДС за доставката на хляб и брашно след 31.12.2024 г. се очаква да има положителен бюджетен ефект от 93,4 млн. лв. за текущата година.

Изсветляването на сивата икономика в областта на горивата чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС, се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г.

Очаква се финансовото министерство да внесе проекта за държавен бюджет в срок до края на следващата седмица, а на 24 февруари ще стане ясно дали България изпълнява критерия за ценова стабилност, тъй като "Евростат" ще публикува данните за януари.

От ведомството на Теменужка Петкова обявиха, че тя заминава на работно посещение в Брюксел, където ще участва в заседанието на Еврогрупата в сряда. Тя ще представи пред министрите от държавите в еврозоната напредъка на страната ни във връзка с подготовката за въвеждане на еврото. Съгласно предварителния дневен ред изслушването на българския министър е предвидено да се проведе в началото на заседанието.

Правителството многократно заяви, че България ще поиска изготвянето на конвергентен доклад, който да оцени дали страната ни изпълнява всички критерии за членство в еврозоната, когато данните показват, че отговаряме на изискванията. Сред тях са бюджетен дефицит в размер до 3 на сто от брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация, която не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати.