Кратичката дума издава противоречия. Вместо нея казвайте "и" или разделяйте изречението на две

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

С късичката дума "но" трябва много да внимавате - в разговора тя отрича изреченото преди нея, сигнализира за противоречия и кара събеседникът ви да се отдръпне, посочват психолозите. Добрите комуникатори се тренират да я избягват в деловото, пък и в личното общуване.

Тренировка е нужна, защото човек свиква да говори по определен начин още от най-ранно детство. Словесните конструкции автоматично му идват като отражение на мислите, обличат ги. Това облекло може да бъде примамливо или отблъскващо.

Примерно обсъждате задача с колега и казвате "Интересно ти е предложението, но да разгледаме друг вариант". Любезни сте, давате висока оценка и призовавате към размяна на мнения. На практика обаче в изречението ви се съдържа отрицание, което показва на колегата ви, че му се противопоставяте. Той се подготвя за спор. И към това го настроива кратичката дума "но".

По съвсем друг начин ще протече обсъждането, ако се научите да не употребявате въпросното "но". Като си създадете такава нагласа, ще намирате как да го заменяте всеки път. Като внимавате и тренирате, автоматично ще започнат да си идват други словесни конструкции.

Най-просто е да разделите изречението на две, съветват психолозите. Като кажете "Интересното ти е предложението. Можем да разгледаме и друг вариант", пропускате противопоставящия съюз между тях и не карате събеседника да се наостри.

Вариант е да използвате "и". Да речем, че се готвите да критикувате колегата, с когото изпълнявате общата задача. Казвате "Оценявам какво си направил, но трябва да поправим една грешка". Естествено, че ще му стане неприятно. Значително по-безболезнено ще му прозвучи, ако формулирате същото по смисъл с други думи: "Оценявам какво си направил и трябва да поправим една грешка".

"И" е миролюбив съюз, говори за сътрудничество - за разлика от противопоставящото "но". Още по-добре ще ви се получи, ако избегнете и негативната дума "грешка" - "и трябва да внесем една корекция".

Само на пръв поглед това са дреболии. Всъщност вашите думи оказват огромно въздействие върху отношението и поведението на събеседника ви. Щом свикнете да ги владеете и да ги подбирате така, че да не водят до отдръпване и противопоставяне, ще насочвате разговора в правилно русло. В резултат ще пестите време и енергия, които иначе ще идат в ненужни спорове.

Освен това печелите репутация на човек, който се отнася с уважение към колегите си, не отрича позитивното, а го подчертава, не иска конфронтация, а сътрудничество. Може да ви е странно, че такива големи възприятия за вас се крепят върху кратичкото "но", само че така действа психологическият механизъм у другите.

Подхождате правилно, като в началото казвате "да", нещо позитивно, макар че се готвите да съобщите различно мнение или да критикувате. Подлагате "емоционална възглавница" и изглежда, че давате положителна обратна връзка. С продължението разваляте впечатлението, защото всеки си знае, че след "но" следва противопоставяне и се настроива за борба. Като го избегнете, избягвате и това, понеже създавате съвсем различна атмосфера за контакт - на доверие, и съвсем различно мнение за себе си.

Не подценявайте този ефект и наистина се тренирайте да пропускате "но", препоръчват психолозите.

  • Как да парирате критика, с която не сте съгласни

Не сте безгрешни и вечно прави, случва се и вас да критикуват. Тогава се стараете да извлечете полезното. Ядосвате се обаче, когато шефът или колега не е обективен и се изкушавате да отговорите бурно.

Не бива, защото ще стигнете до конфликт. А правилният подход е да направите така, че да започнете продуктивен диалог, обясняват експертите по комуникация.

Колега ви казва "Оценявам какво си направил, но трябва да поправим една грешка". Той очаква от вас отпор - това е инстинктивна реакция от нападнатия. Макар да не сте съгласни, че има грешка за поправяне, вие го изненадайте с изречение, което започва с "Да". Така ще предизвикате "положително объркване".

Със следващите изречения вече покажете, че не приемате забележката. По същество изричате "Да, но" и обяснявате своята гледна точка, задължително обаче пропускате противопоставящата дума. Разделяте изречението на две: "Да, благодаря ти. Според мен няма грешка", след което се мотивирате.

По този начин давате възможност на критика по-добре да разбере ситуацията от ваша гледна точка, да размените мнения и да влезете в продуктивен диалог, а не в конфронтация.

Следващата вълшебна фраза е "след като взехме всичко предвид, нека да". Чули сте забележката, изложили сте своите аргументи, може би сте изслушали аргументи и от критика. Сега се опитвате конструктивно да обобщите и да стигнете до общо решение.

Ако последователността на вашите отговори срещу критиката е "Да - но (без да го изричате) - нека", вие карате отрицателната обратна връзка да работи във ваша полза, уверяват експертите по комуникация.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

"Домат" - ефективна техника за управление на времето

Упражнения да впрегнете "Всичко тече, всичко се променя" за професионален успех

И най-умният си е малко прост, или техники да не паднете в капана на самоувереността

10 хитри трика да изпитате нов колега

Защо за успешните хора не е вярна теорията за моркова и тоягата

Професионалният жаргон - перчене, но и знак за принадлежност

Кога психофеноменът "социално доказателство" пречи на професионалния успех

Сменяте мнението си? Не е срамно, интелигентно е и ви печели доверие

"Аз никога не се отказвам" - пристрастие, което проваля кариерата

Как ефектът на съблазнителната примамка помага за успех в работата

5 безотказни техники за убедителност

Преговорите не са битка, но все пак са състезание. Тактики да го спечелите

Техники да се сработвате с шеф педант