Няма да има никакъв драматизъм с влизането в еврозоната за никого от българските граждани. И в момента в портфейлите ни има евро, само че на него пише лев. Ние отдавна сме вързани първо към немската марка, след нейното отпадане - към еврото. Стойността на лева към еврото е 1,95583 и съгласно две решения на Народното събрание това ще е курсът, по който ще влезем. Ние ще променим вида на банкнотите, които имаме в себе си, няма да променим стойността на валутата, която имаме и в момента.

Това коментира Добри Митрев от Българската стопанска камара пред Нова тв.

Той даде пример, че и в чейнджбюрата пише BGN - номинал, не пише лев. Точно защото ние сме във фискален съвет, а борда е вързан към еврото - втората най-стабилна валута в света. Тоест - за гражданите и бизнеса предимствата ще бъдат много повече, допълни Митрев. Обясни, че цените в магазините трябва да се закръглят в полза на потребителя.

Банките са абсолютно подготвени, счетоводните къщи, общините, но това са технически въпроси, които предстоят да бъдат решени до края на годината, допълни той.

Лъчезар Богданов СНИМКА: Йордан Симеонов
Лъчезар Богданов СНИМКА: Йордан Симеонов

Дори България да поиска два извънредни конвергентни доклада от ЕК и ЕЦБ, това вероятно ще стане май месец, ако ще има решение, то ще е вероятно юни или началото на юли. Нищо не е сигурно, тогава ще се направи оценката, твърде много изпреварваме събитията. Иначе чисто технически няма какво сложно да се случи - всеки, който има депозит в лева, в нула часа той се обръща в евро, същото се случва и с кредити, банкоматите започват да пускат евро, ще има цени и в лева, и в евро в началото, ще може левовете да се обменят в банките. Това каза пък Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Поскъпването си идва и без еврото, трябва да се говори по тези теми, но да не ги свързваме с 1 януари, допълни Богданов.

Много големи са диспропорциите със средните възнаграждения в страната и това доказва грешките, които допусна парламентът в последните няколко години с обвързването на средната работна заплата за страната с редица възнаграждения. Говорим за сектори като отбрана и сигурност, образование, правосъдие. Имаме градски центрове, където възнагражденията са високи. Столицата и големите градове изсмукват човешия ресурс от малките населени места. И когато говорим за средна работна заплата - погледнете и минималната работна заплата, която е еднаква за цялата територия. И на места минималната става равна почти на средната, коментира Митрев.

В България с високо заплащане са най-общо 4 сектора - енергетика, добивна индустрия, информационни технологии и финанси. И в последните години - висши държавни служители и в съдебната система. Практически в България финанси, IT и висши държавни служители са в столицата и големият въпрос е какво да се направи, че повече добре платени работни места и повече високопроизводителни бизнеси да се случват и в други територии на страната, допълни Лъчезар Богданов. Бизнес среда, законодателство, регионална политика, образование, демография - все фактори, които се комбинират. Големият въпрос е когато натискът за заплатите е нагоре, кой може да ги плаща - това са високотехнологичните бизнеси, каза той.