ЛУО ШАНШАН,
В. “ЖЪНМИН ЖЪБАО”
Напоследък се говори за масово изтегляне на чуждестранни инвеститори от Китай. Официалните данни показват, че през 2024 г. реално използваните преки чуждестранни инвестиции в континенталната част на Китай са намалели с 27,1% на годишна база, докато броят на новите фирми с чуждестранни инвестиции се е увеличил с 9,9% спрямо предходната година. Не са ли противоречиви тези данни?
За да се отговори на този въпрос, нека първо да ви разкажа за един случай. Хипермаркетът за търговия на дребно Walmart е познат на всички китайци. През последните няколко години
Walmart е
затворил доста
магазини в Китай
и много хора тогава си казаха: “Walmart се оттегля от Китай.” Но това ли е цялата картина? Със сигурност не.
На 18 декември 2024 г. Sam's Club, собственост на Walmart, отвори своя 52-ри магазин във Вънджоу, провинция Джъдзян. И още по-смайващото е, че през третото тримесечие на 2024 г. нетните продажби на Walmart в Китай са се покачили със 17% на годишна база. Как би могло компания, за която се твърди, че се изтегля от Китай, да поддържа такъв стабилен ръст на продажбите си на китайския пазар?
Случаят с Walmart подчертава важни промени на китайския пазар: тъй като персонализираното и диверсифицирано потребление се очертава като нова тенденция сред китайските потребители, а и с бързото развитие на китайските търговци на дребно традиционните бизнес модели се борят да оцелеят в страната. Само онези чуждестранни компании, които се адаптират бързо към развиващия се китайски пазар, могат да успеят. Просто казано, времената се промениха. Китайският пазар вече не е това, което беше, а и отношението на Китай към чуждестранните инвестиции също се промени.
Китай все още ли
се нуждае от
чуждестранни
инвестиции?
Преди да обсъдим дали чуждестранните инвестиции напускат китайския пазар, важно е да изясним един въпрос: Нуждае ли се Китай все още от чуждестранни инвестиции? Китай навлезе в нов етап на висококачествено развитие и премина от недостиг на капитал към изобилие от капитали.
Страната измества фокуса си от привличането на чуждестранни инвестиции към нова стратегия с еднакъв акцент както върху “привличането”, така и върху “излизането в световен мащаб”. Има хора обаче, които твърдят, че “Китай вече не се нуждае от чуждестранни инвестиции както преди”. А някои западни медии дори раздуха, че “Китай вече не приветства чуждестранните инвеститори”. Очевидно изобилието на капитал и “преминаването към глобален мащаб” не означават, че Китай вече не се нуждае от чуждестранни инвестиции. Всъщност чуждестранният капитал остава от решаващо значение в китайската парадигма на “двойната циркулация” - новия модел на развитие, който Китай възприе през 2020 г., приемащ вътрешния пазар като опора, като същевременно се позволява на вътрешните и външните пазари да се подсилват взаимно.
През последните няколко години Китай въведе набор от мерки за доброволно и едностранно отваряне в по-голям мащаб и на по-високо ниво. Например Китай бе домакин на Международното изложение за внос и Китайското международно изложение на веригата за доставки. Освен това Китай намали отрицателния списък за чуждестранни инвестиции и предостави национално третиране на предприятия, финансирани от чужбина.
С по-ниските бариери за влизане все повече малки и средни предприятия с чуждестранни инвестиции навлизат на китайския пазар, което може да обясни бързото нарастване на броя на новите предприятия с чуждестранно финансиране в страната.
Защо мащабът
на преките
чуждестранни
инвестиции е
намалял?
Индустриалните инвестиции са дългосрочно, рационално икономическо решение, което се влияе от множество фактори в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, колебанията в инвестициите са в съответствие с икономическите модели. В средносрочен план Китай е привлякъл над един трилион юана (136,85 милиарда долара) всяка година чуждестранни инвестиции за три последователни години от 2021 г. насам. Големият приток на чужд капитал отприщи търсенето на инвестиции в страната и спадът на преките чуждестранни инвестиции през 2024 г. е част от нормалните икономически цикли.
От дългосрочна перспектива глобалните трансгранични инвестиции се преориентират към услуги и леки индустрии, което води до периодично несъответствие между мащаба на действително използваните чуждестранни инвестиции и броя на новите предприятия с чуждестранни инвестиции. Понастоящем около 70% от чуждестранните инвестиции в Китай се вливат в сектора на услугите, който се характеризира с бизнес модели с минимални активи, и това оказва значително влияние върху общия брой на чуждестранните инвестиции.
Следващият
“Китай” пак
си е Китай
Как предприятията с чуждестранни инвестиции гледат на китайския пазар?
“Следващият “Китай” пак си е Китай” - това мнение широко се споделя от глобалните инвеститори. Днешният Китай преживява технологични пробиви и бум на таланти, което доведе до значително увеличение на общата факторна производителност и повече добавена стойност за “фабриката на света”. Огромният китайски пазар се превърна в “глобален пазар”, стимулирайки вътрешното търсене и предоставяйки огромни възможности за чуждестранните компании.
Несъмнено, постоянно развиващият се Китай със силен темп на растеж остава изключително привлекателен за чуждестранните инвеститори. В същото време на силно конкурентния открит пазар на Китай, финансираните от чужбина предприятия трябва да внесат най-добрия си опит, за да осигурят опора.
През последните години някои чуждестранни предприятия, които не успяха да се справят с променящия се китайски пазар, се оттеглиха, като същевременно навлязоха повече чуждестранни високотехнологични инвеститори.
Междувременно някои западни държави политизираха икономическите и търговските въпроси през последните години, което доведе до непрекъснат спад в глобалните трансгранични инвестиции и представлява предизвикателство пред способността на Китай да привлича преки чуждестранни инвестиции. Колкото по-трудна е външната среда, толкова повече е необходимо Китай да отговори на глобалната несигурност с по-високо качество на развитие и отваряне на по-високо ниво.
Както винаги, Китай остава твърдо ангажиран с отварянето и печелившото сътрудничество с чуждестранни инвеститори.
Независимо от всичко това си остава вярно: партньорството с Китай означава възприемане на бъдещи възможности, а инвестирането в Китай е инвестиция в бъдещето.
Намалените разходи за логистика спомагат за по-голяма виталност на китайската икономика
Хан Син,
в-к „Жънмин Жъбао“
Логистиката е „кръвта на живота“ на реалната икономика.През 2024 г. годишният обем на превоз на товари в Китай достигна приблизително 56,5 милиарда тона, средно 150 милиона тона на ден, с годишен ръст от около 3,5%.Това ефективно подпомага стабилното и положително развитие на националната икономика.
През последните години общото ниво на разходите за социална логистика в Китай е в низходяща тенденция.Съотношението на разходите за социална логистика към БВП е намаляло от 18% през 2012 г. на 14,4% през 2023 г., което означава, че направените логистични разходи за всеки 100 юана ($13,73) от БВП са намалели от 18 юана на 14,4 юана.
Как е постигнато непрекъснатото намаляване на общите разходи за социална логистика?
Корабът „Кава Нинбо“, потеглящ от пристанището Нинбо-Джоушан, пристига във Вилхелмсхавен, Германия в ранните часове на 24 януари, само за 26 дни.
Зад тази ускорена доставка се крие стратегическа интеграция на интермодален морски и железопътен транспорт и корабния маршрут „Китай-Европа Експрес“.Пратката съдържа мебели, произведени в провинция Дзянси, и се транспортирас влак от Ганджоу, Дзянси, до пристанищната зона Чуаншан в пристанище Нинбо-Джоушан, след което директно се натоварва на експресния кораб за Германия.
„Китайско-европейският експрес позволява директна морска доставка от нашето пристанище до Европа, съкращавайки транзитното време от 38 на 26 дни“, обясни представител на пристанището.„Чрез координирани железопътно-морски операции контейнерите могат да бъдат прехвърлени от влакове на кораби без презареждане, което значително намалява логистичните разходи.“
Само през 2024 г. пристанището Нинбо-Джоушан е обработило над 1,8 милиона TEU (еквивалентни единици от двадесет фута) чрез своите интермодални морски и железопътни услуги, постигайки двуцифрен ръст на годишна база.
Продължаващото оптимизиране на транспортната структура в Китай се превърна в крайъгълен камък за намаляване на логистичните разходи, като същевременно се повишават качеството на услугите и оперативната ефективност.През последните години страната е свидетел на видим напредък в координираното развитие на инфраструктурата и системните иновации.
Ключови транспортни коридори като новиямеждународен търговски коридор земя-море, логистичната мрежа на икономическия пояс на река Яндзъ и интермодалната транспортна мрежа в централен Китай значително подобриха регионалната свързаност.
Стратегическото разширяване на специализираните железопътни линии в индустриални центрове, пристанища и логистични паркове ефективно се справи с критичните предизвикателства за свързаност на „първата и последната миля“ в железопътния транспорт, укрепвайки инфраструктурната рамка.
Различни организационни модели се появиха като иновативни решения - от високоскоростни експресни влакове и влакови линии за контейнери с двоен стек до мултимодални експресни мрежи.Рационализираните практики като унифицирани системи за документация и стандартизирано управление на контейнери в различните видове транспорт са пример за пробив в регулаторната координация.
През 2024 г. обемът на интермодалния железопътен и воден транспорт в Китай достигна 11,5 милиона TEU, което е с 15% повече на годишна база.
Интегрирането на технологии от следващо поколение като ИИ и интернет на нещата (IoT) с модерна логистика отключва нови възможности за рентабилни, интелигентни вериги за доставки.Цифровите платформи за превоз на товари и интелигентните логистични решения променят транспортния сектор на Китай чрез оптимизация на база данни.
Фу Йефей, генерален мениджър на текстилна компания в град Шаосин в източната китайска провинция Джъдзян илюстрира тази трансформация.Преди наемането на шофьори е струвало на компанията му 30,000 юана месечно, като често е имало празни пътувания и ниска ефективност.След приемането на интелигентни логистични платформи, базираните на ИИ системи за съпоставяне са намалилитранспортните разходи с близо 70%, като същевременно ефективността на доставкитесе е повишила с над 50%.
„ИИ преодолява информационната празнина между спедитори и превозвачи, като фундаментално намалява системните логистични разходи“, казва Джан Хао, главен технологичен директор на Lalamove, китайска компания за доставка и логистика.
Платформата на компанията обработва 1,86 милиона ежедневни поръчки с 92% успешен процент на съвпадение през 2024 г. Според статистиката Китай е дом на 3286 дигитални товарни платформи, координиращи над 8 милиона камиона и 7,3 милиона шофьори в цялата страна.В сравнение с традиционните методи, дигиталните платформи са намалили времето за изчакване от 2-3 дни на 8-10 часа, като същевременно са намалили транзакционните разходи с 6-8%.
JD Logistics, логистичното подразделение на гиганта за електронна търговия JD.com, демонстрира друго измерение на иновациите чрез своята национална мрежа от 3600 интелигентни склада.Чрез интегриране на складови, транспортни и дистрибуторски операции, той предоставя цялостни решения за веригата за доставки за повече от 100 000 предприятия.
„Преди, да се разчита само на един склад причиняваше забавяния и високи разходи“, казва Джън Чъндзюн, основател на фирма за производство на малки домакински уреди.„С регионалните дистрибуторски центрове на JD Logistics съкратихме времето за доставка с осем часа за различните платформи и планираме да намалим складовото пространство за допълнителни спестявания.“ Тази година логистичният сектор на Китай ускорява дигиталната си трансформация и се наблюдава задълбочаване на интеграцията между логистични доставчици и производители.
„Предвиждаме да намалим националните логистични разходи с 300 милиарда юана през 2025 г.“, казва заместник-министърът на транспорта Ли Ян, добавяйки, че това ще осигури значителна подкрепа за растежа на реалната икономика, особено в производствения сектор.
-4 °
10 °
