И преди “Дизелгейт” в Германия критикуваха Мартин Винтеркорн за рекордната му заплата от 16,6 млн. евро
“Обожавам работата си и нямам намерение да спирам.” Това заяви наскоро в интервю 68-годишният Мартин Винтеркорн.
Само за десетина дни обаче той се превърна от един от най-влиятелните мениджъри в света в потенциален клиент на германската прокуратура. Причината е огромният скандал, в който бе въвлечен оглавяваният от него автомобилен гигант “Фолксваген”. “Дизелгейт” разтърси не само личната съдба на генералния директор, но и цялата могъща германска икономика.
Винтеркорн имаше много планове - да пусне на пазара ново поколение “Голф”, да разшири глобалната производствена мрежа на концерна, да подобри операционните показатели на автомобилите на марката.
През 2017 г.
мениджърът се
готвеше да отбележи
10 славни години
начело на
компанията,
която под негово ръководство се превърна в най-големия автомобилен производител, пише сп. “Форбс”.
Но обстоятелствата разпоредиха друго. На 18 септември 2015 г. Агенцията за защита на околната среда на САЩ оповести резултатите от свое разследване срещу “Фолксваген”. Стана ясно, че в продължение на 5 г. с помощта на специален софтуер, чието монтиране на автомобилите за продажба не е законно, тя е понижавала изкуствено показателите за вредните емисии на дизеловите двигатели. По този начин са били избягвани “зелените” ограничения, наложени на американския пазар. В този период в САЩ са били продадени 500 хиляди дизелови коли, а по цял свят - около 11 млн.
Сега автопроизводителят е заплашен от безброй съдебни искове и многомилиардни глоби. По-страшното е обаче, че се срина доверието във “Фолксваген”. Някой трябваше да понесе отговорността за катастрофата и логично първи “изгоря” генералният директор. Винтеркорн два пъти се извини публично от името на компанията и обеща да сътрудничи със следствието, но скандалът се разрасна толкова неудържимо, че накрая все пак бе принуден да подаде оставка. В прощалното си слово не пропусна да подчертае, че не е знаел за измамните манипулации. Прокуратурата, която обяви, че започва разследване срещу него, трябваше да установи дали това отговаря на истината. В четвъртък обаче тя се отказа да проверява действията на Винтеркорн. Междувременно начело на автогиганта застана досегашният шеф на “Порше” Матиас Мюлер.
Така безславно приключи кариерата на един от най-добрите автомобилни мениджъри от началото на XXI век. За неговото реноме говори фактът, че през 2014 г. в класацията на най-влиятелните хора в света той заемаше 58-о място. А способностите му на лобист винаги са били смятани за една от най-силните му черти. Смята се, че именно той е играл основната роля в преговорите с европейските регулационни органи, убеждавайки ги да не бързат със затягането на изискванията към европейските представители на бранша.
Автомобилният гуру беше много критикуван в родината си заради прекалените си финансови апетити,
наричаха го
“златния мениджър”
Година след година той ставаше все по-високоплатен, като през 2014 г. заплатата му достигна 16,6 млн. евро. Според пенсионния му договор той си тръгва с още около 30 млн. евро.
“Не харча пари за яхти и картини на Пикасо. Единствената ми слабост са скъпите часовници”, каза в интервю за сп. “Шпигел”, като опитваше всячески да отбива критиките, че не си слага таван на заплатата.
Винтеркорн бе изградил образцова за поколението си кариера. Роден е на 24 май 1947 година в град Леонберг недалеч от Щутгарт. Отделя дълго време за академичното си израстване, като
на 30 години става
доктор по физика
на металите
в прочутия институт “Макс Планк”. След това работи като инженер в “Бош”, преди да премине в автоиндустрията през 1981 г. Във “Фолксваген” го кани тогавашният генерален директор на концерна Фердинанд Пиех, внук на легендарния му основател Фердинанд Порше. 12 г. Винтеркорн се занимава с контрола на качеството на “Ауди”, като се издига до позиция шеф на профилното подразделение и си спечелва прозвището Мистър Качество. През 1993 г. се мести на същата позиция в “големия” “Фолксваген”. Стъпало след стъпало, през 2007 г. инженерът застава начело на концерна.
Винтеркорн страстно се увличал по футбол, а в младостта си сериозно
мислел за
кариера на
футболен вратар
По-късно не губи спортните си пристрастия и за да мотивира подчинените си по време на съвещания, често им показвал фрагменти от футболни мачове. Например изпуснатата през 2012 г. победа в квалификациите за световното първенство с отбора на Швеция, след като германците водят с 4:0. Генералният директор показвал това като пример до какво води преждевременната загуба на концентрация. По време на неговото управление клубът “Волфсбург” (където е седалището на компанията) става един от флагманите на Бундеслигата.
Винтеркорн е нетипичен за епохата си генерален директор - не толкова финансист, колкото технолог. Заобикаляйки се с умели мениджъри, той се съсредоточава върху продукта и преуспява. Именно негова е идеята за завръщането в асортимента на компанията на прочутата “костенурка”.
Под ръководството му “Фолксваген” внедрява уникална модулна система на монтаж, която на фона на глобалната криза превръща концерна в най-големия автопроизводител в света, оставяйки назад японската компания “Тойота”.
Чистата печалба
на компанията
нараства 4 пъти
- до 11 млрд. евро. До идването на Винтеркорн 60% от приходите на “Фолксваген” идват от масовите модели, а днес 50% от тях са от луксозните разновидности.
В портфолиото на “Фолксваген” в момента има над 10 марки, сред които Volkswagen, Audi, Porsche, Lamborghini, Bentley, Bugatti, SEAT, Skoda и др., 310 модела и около 120 завода по цял свят, за него работят над 500 000 души.
Доскоро позициите на Винтеркорн изглеждаха непоклатими: в началото на септември контролният съвет на компанията удължи пълномощията му до 2018 г., а само седмица преди публикуването на доклада за манипулациите в САЩ в компанията на канцлерката Ангела Меркел той представяше с апломб новите екостандарти на “Фолксваген” по време на автосалона във Франкфурт. Дори успя да победи в апаратната борба дългогодишния си наставник Фердинанд Пиех. В средата на 2015 г. като председател на контролния съвет той неочаквано се обявява срещу продължаването на договора на генералния директор. И макар династията Порше-Пиех да запазва контрола в концерна, Винтеркорн с подкрепата на малцинството от акционерите, профсъюзите и някои влиятелни политици отбива атаките на корпоративния патриарх, като го принуждава да освободи поста си в съвета. Говори се, че в основата на конфликта са били трудностите по завоюването на американския пазар.
Сега бившият шеф ще трябва да се учи да се наслаждава на внезапната си пенсия. Концернът “Фолксваген” пък се надява новият шеф Матиас Мюлер бързо да го измъкне от кашата. В компанията той е смятан за най-големия антикризисен специалист.
-5 °
18 °
