Орехите - печеливш бизнес и за внуците

Създаването на орехови градини е новият хит сред земеделците у нас. Това е много печеливш бизнес, особено ако продукцията се продава като ядки. Цената на орехите с черупки е едва 2 лв./кг, но скача на 12 лв., като се махнат. С новите сортове рандеманът минава 50%, тоест от 2 кг се получават 1 кг ядки.

Най-много печелят търговците - вземат на 2 лв., чупят и продават на 12 лв., разказа шефът на института по овощарство доц. Стефан Гандев. За ядките пазарът е неограничен. Само в Европа се внасят около 100 хил. тона орехи годишно,
най-вече от САЩ.

Вече около 30 000 дка са т.нар. промишлени орехови градини. В сметката не влизат единичните дървета по селата или край пътищата. За създаване на орехова градина може да се ползва субсидия по Програмата на развитие на селските райони, която е около 120 лв. за декар.

С инвестициите в земеделието трябва да се внимава, например при ореха 5-6 години има само разходи, после идват приходите, предупреждава обаче земеделският министър Димитър Греков. Специалистите по орехите у нас са категорични, че с новите сортове този бизнес не е само "депозит" за внуци милионери. Доскоро се смяташе, че орехова градина се прави само за следващите поколения. Причината е, че обикновеният орех влиза в пълно плододаване едва след 15-ата година.

Повечето от облагородените дръвчета започват да раждат 3-4 години след засаждане, а добивът става значим след 6-ата година, обяснява доц. Гандев. Именно това е и преломният момент, след който инвестицията се връща. Въпреки че специалистите смятат, че сравнението е непрофесионално, но при модерните сортове и технологии на 6-ата година се получават почти 80% от максималното плододаване на дървото.

Все пак основната пречка пред този бизнес остава сравнително голямата първоначална инвестиция. Затова и към него са се насочили предимно богатите земеделци като зърнопроизводителите, които имат високи годишни приходи от арендованите ниви и могат да си позволят сигурна инвестиция за след 5-6 г. на свои земи.

За създаването на градината отиват от 500 до 1000 лв. на декар, в зависимост от качеството на посевния материал, от това дали се прави инсталация за напояване и дали почвата има нужда от допълнително торене, обяснява доц. Гандев. Цената на качествените дръвчета е 18 лв., като в Италия и Франция те дори се продават по 18 евро.

От българските сортове най-разпространени са "Извор 10", "Шейново" и "Силистренски". Има и вносни - най-вече турските "Шибин" и "Беледжик". Според специалистите от института по овощарство в Пловдив обаче тези сортове не са подходящи за климатичните условия в България, защото не издържат на студ.

Иначе необлагородени орехови фиданки по пазарите се предлагат и по 2,50-5 лв. Те са две- или тригодишни. Важно е да се знае, че необлагородените започват да раждат късно - след 12-ата година, а пълно плододаване стигат едва към 25-ата година Именно ако се прави градина с тях, инвестицията е малка, но печалбите остават за внуците.

С експорт от около 1000 тона годишно България се нарежда в топ 20 на износителите на орехи в света. За тези с черупка цените в Европа се движат по около 3-4 хил. долара на тон. В търговските вериги на дребно ядката стига до 15-20 евро в зависимост от качеството и сорта.

Както и при другите овошки, в ореховите градини трябва да се поддържа високо ниво на агротехника, което включва всяка година резитби, торене, напояване и растителнозащитни мероприятия. Те са на стойност около 400 лв. на декар на година, твърди Гандев. За българските условия може да се наложи и наемане на охрана, за да не се окажат дърветата обрулени не от собственика им.

Колко е реколтата от декар, зависи най-вече от използваните сортове и доброто отглеждане на насажденията. Затова и средният добив от декар в САЩ е 421 кг, в ЕС - около 200 кг, а в България през 2012 г. е бил едва 111 кг. От института по овощарство в Пловдив казват, че при тях различните сортове дават от 200 до 400 кг от декар.

В момента в България се създават градини с български и с вносни дръвчета. Предимствата са обаче в родните сортове. През студената зима на 2012 г., когато температурите в Пловдив паднали до минус 25 градуса, сортът "Извор 10" показал висока студоустойчивост и плододаването му е било нормално. Сортовете, които са от страни с по-топъл климат - като Турция и САЩ (Калифорния), обаче нямат същото предимство.

Добра студоустойчивост показали и някои френски сортове. Друго предимство на българските е добрата им устойчивост на заболяването бактериоза.

Подходящи райони за отглеждане на орехи у нас са Пловдивски, Пазарджишки, Старозагорски, Хасковски, Шуменски, Разградски и др.

Изборът на даден сорт до голяма степен зависи от района, в който ще се отглежда, обясни доц. Гандев. В южната част на страната най-добре виреят сортовете "Хартли", "Сер", "Лара" и др.

За Северна България учените препоръчват местните орехови сортове "Извор 10", "Шейново" и "Силистренски". Те са с по-голяма сухо и студоустойчивост. Най-голям интерес има към сорта "Извор 10", който е с високи биологични и стопански качества.