Качествената статистика помага на инвеститорите, казва Емил Димитров, директор на “Статистика” в БНБ

- Г-н Димитров, присъединихме се към статистическия стандарт със сложната абревиатура SDDS Plus на МВФ. Кого приемат в този стандарт?

- От формална гледна точка първата стъпка за приемането на една страна е изпращането на писмо до статистическия департамент на МВФ за намерението ни да се присъединим към този стандарт. По-същественото обаче е готовността на съответната страна да се присъедини към стандарта. На 30 септември 2015 г. управителят на БНБ г-н Димитър Радев изпрати писмото до МВФ, след като трите водещи институции в областта на статистиката - Националният статистически институт, Българската народна банка и Министерството на финансите, прецениха, че България е в състояние, след извършването на необходимата допълнителна работа, в непродължителен период от време да се присъедини към този стандарт.

Не на последно място по значение, това съответстваше на обявените

от управителя на

БНБ приоритети

за управлението

и институционалното развитие на централната банка.

БНБ като координатор за този стандарт за България подготви, със съдействието на другите институции, стегнат график за изпълнение на всички произтичащи задачи, които предоставихме на МВФ.

Оценявайки високо подкрепата за проекта, която получихме от другите институции и преди всичко от НСИ, основната работа бе извършена от БНБ. Това е така поради обстоятелството, че преобладаващата част от новите статистически показатели, включени в този стандарт, се съставят от БНБ, а от друга страна, БНБ като координатор за специалния стандарт за разпространение на данните - “Плюс” за България отговаряше за разработването и поддържането на т.нар. национална страница с данни. Тази страница вече е достъпна на сайта на БНБ.

- Това означава ли, че бъдещите решения на инвеститори на основата на статистическите данни ще бъдат по-верни, по-работещи?

- Статистическите данни са важно условие за извършването на качествен анализ преди вземането на инвестиционни решения. В този смисъл инвеститорите, след присъединяването съм стандарта, ще получат допълнителна увереност, че макроикономическите данни, които използват са съставени на основата на

международно

приети стандарти,

което е предпоставка

за тяхната сравнимост

и надеждност

- Кои икономически сектори “покрива” новият стандарт, респективно кои от данните ще бъдат с повишено качество след приемането ни в него?

- Както и досега, показателите в стандарта, включват четирите сектора на икономиката – реалния, паричния, фискалния и външния сектор. Както бе посочено, в новия стандарт се включват нови девет категории от данни, като индикатори за финансовата устойчивост, балансови данни за небанковите финансови институции, за ценните книжа, както и данни по проучвания на Международния валутен фонд, в които БНБ участва от дълги години.

- Често се правят сравнения по едни и същи показатели между различни държави. Те винаги ли са коректни от статистическа гледна точка, а следователно и с гарантирана познавателна и прагматична стойност?

- Задължително условие за коректно извършвано сравнение на един и същ показател за различни страни, например текуща сметка на платежния баланс, е този показател, за всичките участващи в сравнението страни, да е съставен на база на еднаква статистическа методология. Ключов елемент в инициативите на МВФ в областта на статистическите данни, каквито са съществуващите стандарти за разпространение на данните - е да предостави на потребителите

освен данни и

информация за

използваните

методологии

за тяхното съставяне

- Можем ли да обясним популярно - какво означава ревизия на данни, защо се налага тя?

- Ревизиите са обичайна и стандартна статистическа практика. Те представляват извършването на промени в първоначално публикуваните данни. Две са основните причини за тяхното извършване - постъпването на допълнителна информация след датата на съставяне на първоначалните данни и прилагането на нови методологии.

От гледна точка на потребителите, а това е и изискване на стандарта, потребителите да бъдат информирани

предварително

за предстоящо

извършване на

ревизии на данните,

второ, при публикуването на ревизираните данни и не на последно място по значение те да бъдат информирани за причините, поради които ревизиите се извършват.

- Признание ли е за БНБ, финансовото министерство и НСИ приемането ни в този стандарт, още повече че не всички държави, дори от ЕС са членове?

- Приемането ни в този стандарт на практика означава, че институциите в България, отговарящи за съставянето на макроикономическите статистики, могат и съставят статистики в съответствие с международните изисквания.

От гледна точка на БНБ, като имаме предвид, че тя отговаря за съставянето на преобладаващата част от новите индикатори, включени в Специалния стандарт “Плюс”, приемането му на практика е признание за прецизността и вниманието, което БНБ отделя на статистическата дейност.

За нас статистическата информация е от приоритетно значение, с оглед осигуряването на необходимите качествени данни за всички институции, потенциални инвеститори и всички потребители, на които предстоят решения, свързани с макроикономически анализ.

- България е член на ЕС, а от своя страна БНБ е член на Европейската система от централни банки. Има ли това отношение към присъединяването на България към стандарта?

- Да, това е фактор с определен принос. Високото ниво на макроикономическата и финансовата статистика в България в голяма степен е свързано с високите изисквания на ниво Европейски съюз.

НСИ е част от Европейската статистическа система, а БНБ е член на Европейската система от централни банки. Двете статистически системи, както поотделно, така и съвместно със съдействието на Комитета по парична, финансова и статистика на платежния баланс, извършват огромна по обем работа, включително по отношение на навременността, сравнимостта и качеството на данните.

Поради това е логично, че 8 от 10-те страни присъединили се досега към специалния стандарт за разпространение на данните ”Плюс” са от Европейския съюз - при общо 74 страни, които понастоящем са членове на специалния стандарт за разпространение на данните. Страните, които вече са се присъединили към Стандарта Плюс са: САЩ, Германия, Франция, Италия, Япония, Испания, Португалия, Швеция, Холандия и Чехия.