Поне 20 каси дават заеми и събират пари, не ги ловят

Странните "финансови” институции са регистрирани по Закона за кооперациите

Поне 20 взаимоспомагателни каси работят у нас като минибанки, но никой не ги контролира. Първите две гръмнаха и събудиха страшните спомени за измамените от финансови пирамиди. В Дупница и Сливен се наредиха на опашки хора, давали от 2 хиляди до 200 хиляди за високи лихви от 15 процента нагоре.

Нито една институция не контролира тези каси, няма закон, който да задължава БНБ или Комисията за финансов надзор да ги контролира.

Ужилен дупничанин чак сега се сети, че когато

подписал

договора за

високите лихви,

прочел, че не

е клиент, а

съкооператор

20-те взаимоспомагателни каси са незаконни, категоричен е един от важните фактори в БНБ. До 2007 г. лобисти за тяхното съществуване настоявали националната банка да ги включи в закона за кредитиране и да им се предоставят лицензи за финансова дейност. Още преди повече от десет години от БНБ са препращали в прокуратурата сигнали за незаконната дейност на някои от касите.

”Защо обаче хората се лъжат по тези високи лихви?”, попита риторично шеф на една от големите български банки.

Финансистът Емил Хърсев вижда в политиците вина за “разцвета” на тези каси, след като не ги допуснали до закона за кредитирането и им отказали каквито и да било лицензи.

Изпълнителният директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрокредитиране Иван Попов потвърджава, че “популярните каси не подлежат на държавен контрол”. Той обяснява, че те били структури от затворен тип, които не могат да финансират външни хора извън членовете си.

Парите, които членовете на една каса

внасят, са

заеми,

а не влогове,

както много хора

погрешно

смятат”,

казва още Попов. А разликата според него била съществена - предоставените на заем пари могат да се искат обратно, след като изтече срокът, за който са предоставени. Влогът може да се изтегли по всяко време, като се губи само лихвата.

На това място на 8 декември 2014 г. крадец задигна чанта с пари, изтеглени от банката, които е трябвало да се отнесат до популярната каса, само на двайсетина метра. Тогава за първи път се чуха имената на шефа на касата Георги Близнаков и жена му Ивона.

Експертът е категоричен, че добилите печална слава две популярни каси са частни случаи и не са членове на съюза.

Защо обаче хората, които си дават парите срещу високи лихви, не знаят, че са членове на съответната кооперация, така и не е ясно.

Тези странни ”финансови институции”, които не подлежат на държавен контрол, най-често са регистрирани по Закона за кооперациите. Те са затворени структури, които нямат право публично да привличат средства, категорични са експерти.

“При едната от гръмналите каси всички средства са инвестирани в един обект, докато в нашите кооперации се предоставят по около 150 кредита. Ние нямаме невърнат заем”, смята Попов. Той призова законодателите да синхронизират законодателството с европейското, като се постави под контрол дейността на кредитните кооперации, които имат взаимо спомагателни каси.

Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров пък заведоха в деловодството на парламентга питане към финансовия министър Владислав Горанов. Те очакват информация за регулацията на т.нар „популярни каси. Димитров и Славов искат да разберат проверявала ли ги е НАП, какви са резултатите,

колко са касите

у нас и има ли

свързаност

между

собствениците

им. Двамата депутати допускат, че у нас има и други каси, които работят като финансови пирамиди.

“Разликата между пирамиди и каси е, че при пирамидите се започва рекламиране на дейност с даване на високи лихви, събират се пари, не се прави нищо. Следващите си получават парите от тези преди тях и така, докато се събере максималният кръг вложители, след което се изчезва с остатъка от наличните пари”, опонират финансисти. 

По закон БНБ и КФН не ги контролират

БНБняма компетенции по отношение на дейността на кооперациите и образуваните от тях взаимоспомагателни каси.

Вноските на член-кооператорите не са влог по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките, не са гарантирани и не подлежат на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете.

Видно от справка в Търговския регистър, Дупнишката популярна каса и Сливенската популярна каса са имали предмет на дейност предоставяне на заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях и на техен риск вноски и средства на кооперацията в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за кооперациите.

Тези кооперации подлежат на финансов контрол по реда на чл. 63 от Закона за кооперациите от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи”.

Това заявиха от централната банка.

От финансовото министерство коментираха, че нямат задължение от действащото законодателство да извършват контрол над касите.

Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев също уточни, че комисията не е орган, който да осъществява контрол над тях, тъй като законът изрично е записал кого проверява. 

2 месеца преди фалита на Дупнишката каса

17 кооператори решили да дават 9% лихва

Два месеца преди да поиска фалит, Кредитно-спестовната кооперация “Дупнишка популярна каса”, е провела общо събрание и е решила занапред да дава 9% лихва на вложителите си, които оставят парите си за 1 г.

Преди седмица стана ясно, че Дупнишката популярна каса е фалирала, а десетки вложители пропищяха. Хората са внасяли по 50, 100, 150 хил.,

дори 200 хил. лв.,

подмамени от високите лихви, които през годините стигали до 14%.

Комплекс “Съни вилидж” в Сапарева баня, където са вложени парите на Дупнишката популярна каса.

В районната прокуратура има подадени досега 52 жалби от 11 април. Районна прокуратура - Дупница, на 13 април разпорежда МВР в града да направи предварителна проверка. На 1 юни 2016 г. нарежда допълнителна проверка. Към настоящия момент в Районна прокуратура - Дупница, не са постъпили материали от РУ на МВР за проверката, съобщиха от прокуратурата. Ако се окаже, че няма присвояване от ръководството на касата, вложителите ще трябва да водят граждански дела поединично, за да си търсат парите.

Дупнишката каса е регистрирана в съда през 1994 г. От десетина години нейн председател е Георги Близнаков, седалището е било в Дупница. От март т.г. е преместено в Пловдив, неясно защо, а на 1 април е внесена молба до съда за обявяване в несъстоятелност.

Решението на магистратите за обявения фалит е от 13 юни.

Касата е регистрирана като сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове. Целта е взаимопомощ и сътрудничество за стопанска и др. дейност за задоволяване интересите на член-кооператорите. Тя трябва да предоставя заеми само на тях за сметка на техни вноски във взаимо-спомагателна каса съгласно Закона за кооперациите и Закона за кредитните институции. В молбата си до съда за фалит касата обяснява, че е в невъзможност да си събере вземанията от длъжниците, няма никакво имущество. Обяснява, че средствата са привлечени от член-кооператорите “на техен собствен риск”. Оправдава се с влошените икономически условия. Посочено е, че

има 229 кредитори с

общ размер на вземанията 4 128 722 лв.

В същото време длъжниците са 3 и дължат 212 653 лв.

От 2010 г. основната част на привлечения ресурс е предоставен на член-кооператори, които са го инвестрали в хотел “Съни вилидж” в Сапарева баня. Той е изграден от фирмата “Съни термо” на председателя на касата Георги Близнаков. За да го дострои е взел и кредит от банка.

Искането за фалит на “Съни термо” пък е внесено в съда в Благоевград от банка “Пиреос”. Започнала е процедура по несъстоятелност. Назначен е синдик, който приема, че банката има да получава 1,5 млн. лв. Още няколко физически лица, платили за апартаменти, но не получили документ, също са приети за кредитори.

Очаква се продажба на комплекса, за да се покрият дълговете. Сред тях обаче най-вероятно няма да бъдат вложителите в популярната каса.

Около Георги Близнаков и съпругата му Ивона, която работи в офиса на популярната каса, се разшумя през декември 2014 г. Тогава крадец отмъкна чанта с 20 хил. лв. от ръцете на служителка. Тя изтеглила парите от банка и тръгнала да ги носи в офиса на касата. Тогава Ивона Близнакова успокои кооператорите, че това не са пари на касата. Разбра се, че са за бизнеса на съпруга й, който заедно със сина Сотир имат заложна къща, превозваческа фирма и заведения.

Разследващите ще трябва да установят дали председателят Георги Близнаков е присвоил 4,2 млн. лв., дали ги е вложил в хотела в Сапарева баня, и какъв шанс имат вложителите да си върнат парите.

Касата в Сливен гръмнала след КТБ, всички вкупом си поискали парите си

“Не ми е приятно това, което се случи, но съм спокоен и съвестта ми е чиста, защото направих всичко по силите си, за да го предотвратя. Мои пари също изгоряха в тази каса, не съм тръгнал да се спасявам сам”, каза пред “24 часа” по телефона Николай Мравов, управител на обявената в несъстоятелност Сливенска популярна каса.

По думите му най-голямата лъжа била, че е затворил офиса на касата в Сливен и не вдигал телефона си. “А вие как ме намерихте?”, попита той. И в момента бил в офиса и пишел поредното обяснение до прокуратурата. В Сливен той е известен - бил е два мандата общински съветник от политическа партия “Екогласност”, продължава да бъде местен лидер на тази партия.

Според Мравов всички член-кооператори са предупредени, че популярната каса е създадена по закона за кооперациите, тя не е банка и парите в нея не са защитени по закон. Пишело го и в договорите.

Търговската взаимоспомагателна кооперация “Сливенска популярна каса” била създадена през 1994 г. Обявена е в несъстоятелност на 9 април 2015 г. от Пловдивския окръжен съд, управителят е поискал това от съда с писмо от 15 януари същата година. През април т.г. касата е заличена от регистрите. По думите на управителя, когато се е гледало делото, член-кооператорите били около 350 души, но не всички били активни.

“Изгорели” са

около 35 души

със суми между 500 и 20 хиляди лева, общо за около 200 хиляди лева.

Приблизително толкова били и хората, които имат да връщат кредити на касата, и юристите тепърва ще си блъскат главите как да се процедира занапред с неизрядните длъжници.

“Докато течеше делото, никой от тези 35 души не предприе действия, за да защити интересите си. Не внесоха нужния депозит, за да се назначи от съда синдик - така хората можеха поне частично да си върнат парите. А чак сега започнаха да пишат жалби до прокуратурата”, твърди Мравов.

“Постъпих по закон - след като в 14-дневен срок не можехме да върнем на хората парите, поиска от съда да обяви касата в несъстоятелност”, казва Мравов. Той смята, че за да се стигне дотук, причините са комплексни. Касата не се е занимавала с друго, освен да приема влогове от своите членове и да дава кредити - най-високата

лихва на влоговете

стигнала до 12%,

а кредитите били с лихва между 20 и 36%.

“Категорично не бяхме финансова пирамида, никоя пирамида не е издържала повече от 20 г.”, коментира бившият вече управител.

“Тези лихви бяха примамливи, но мнозина от член-кооператорите не правеха нищо за кооперацията си, някак чакаха само да си приберат лихвите по влоговете. Дори не идваха на общите събрания, а никой не ги е вкарал насила в кооперацията, пазя на всички молбите за членство в нея”, казва Мравов. “Положението стана нетърпимо, когато “гръмна” КТБ. Ние не държахме пари накуп в наличност освен за текущите разходи, които бяха около 2000 лв. на месец. Тогава в един момент всички вложители, без трима, поискаха веднага да си изтеглят парите, а това се оказа невъзможно. Затова и поисках да ни обявят в несъстоятелност. Мисля, че ако не беше този “залп”, нещата щяха да се разминат. Отделно имахме проблеми и от предни години”, обясни още Мравов пред “24 часа”. По случая в Сливен се е заговорило едва сега, след като се разчу за касата в Дупница, но мащабът при него бил далеч по-малък.