Средната годишна заплата в сектора е 16 353 лева, само за последната година увеличението е с 2%

 

„През изминалата година българската минерално-суровинна индустрия продължи своето развитие в посока устойчивост, въпреки тежкото положение от драстичния спад на борсовите цени на металите. У нас отчитаме ръст в добива на полезни изкопаеми от 12% (13,54 млн. тона) до 112,54 млн. тона на годишна база. Това е рекорд за последните 10 години“, коментира проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява компаниите в бранша.

Минната индустрия генерира около 3-5% от брутния вътрешен продукт и е един от стълбовете на националната икономика.

 

Антикризисни мерки

Състоянието на бранша у нас отчита и глобалните тенденции и колебанията на пазарите. Водещите български рудодобивни компании предприеха комплексни мерки за справяне със ситуацията. Те включват внедряване на технологии и процеси, водещи до ефективно управление на добива. В резултат на това той се повишава, неговата себестойност се понижава, а разходите се оптимизират. Инвестициите в иновации, направени през периода с благоприятни цени, започват да дават своя резултат и да добавят положителен ефект.

„Въпреки кризата нашите компании продължават да осъществяват своите програми за устойчиво развитие, като внедряват проекти за иновации и подобрения на производствените процеси и опазване на околната среда. Браншът инвестира много и влага качествени усилия за подобряване на нивата на безопасност при работа и развива своите програми за грижа към човешкия капитал“, казва още проф. Цоцорков.

 

Крачки напред

 

Безспорен успех за минната индустрия на България е Националната стратегия за устойчиво развитие на бранша, приета от Министерския съвет през есента на миналата година. Чрез нея се очаква реализация на потенциала на добивната ни индустрия, което да доведе до повишаване на конкурентоспособността на страната ни и до ускоряване на социално-икономическото развитие на регионите с работещ и законен добив.

Въпросът с кадрите също получи развитие. В Панагюрище, Мадан и Раднево от есента на миналата година вече работи пилотен проект за професионално образование, базиран на Браншовия модел за подготовка на кадри, предложен от БМГК през 2015 г. Неговата цел е да се компенсира недостигът на обучени, мотивирани и перспективни млади специалисти.

 

Проблемът незаконен добив

Продължава борбата с незаконния добив на полезни изкопаеми. Той засяга основно добива на скално-облицовъчни и инертни материали. Вече е сформирана междуведомствена работна група, която включва всички заинтересовани страни и институции на национално и местно ниво. Тя трябва да координира работата между страните и да даде законодателни предложения за ликвидиране и инкриминиране на незаконния добив. На места като районите на град Гоце Делчев и Ивайловград незаконният добив на инертни и скално-облицовъчни материали достига до 90%.

 

12% ръст на добива

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2015 г. достига 112,54 млн. тона, което е повишение с 12% (или с 13,54 млн. тона) спрямо предходната година и е рекорд в историята на минното дело в България.

Най-голямо относително увеличение за втора поредна година има добивът на индустриални минерали – с 24%. „Шампионът“ от предишните 2 години - подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“, търпи спад с 11,4%. Вече традиционно се отчита спад при „Добив на течни горива“.

Наблюдава се устойчиво увеличение и при подотраслите „Добив на инертни и строителни материали” – със 17%, „Добив на твърди горива” – с 13%, „Добив на метални полезни изкопаеми“ – с 4%. Последните два подотрасъла формират 2/3 от общия добив, отчитат от Камарата.

Наблюдават се трайни тенденции при разпределението на добива на полезни изкопаеми от 2010 до 2015 г. Например твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството. До тях се доближава добивът на строителни материали, като относителният му дял вече надминава 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял от около 10% от 2010 г. насам, като тазгодишният му ръст от 24% го извежда до 11% относителен дял за периода.

 

 

Метали и въглища с най-голям принос

През 2015 г. общата стойност на произведената продукция на добивните компании възлиза на 2,41 млрд. лева, което е с 1,1% по-малко в сравнение с 2014 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия е добивът на метални полезни изкопаеми – с 52%, и добивът на въглища – с 31%.

Независимо от повишените показатели на добива на метални полезни изкопаеми, стойността на продукта намалява с около 6% (при минус 16% през 2014 г.). Това се обяснява с понижението на всички цени на металите, започнало през 2013 г. и продължаващо досега.

 

 

2,5 пъти по-висока производителност

Броят на заетите в добивната промишленост през 2015 г. е 23 608 души - с 458 души по-малко спрямо 2013 г. Броят на заетите в основна и спомагателни дейности на бранша е близо 30 000 души.

Факт е повишената производителност на човешкия ресурс в бранша. Това се дължи както на технологичното обновление за последните 15 години, така и на инвестициите в развитието на персонала, в обучения, подобряване на условията на труд и социалната отговорност на фирмите.

За поредна година се отчита високата стойност на производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл. Тя е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор – над 78 000 лв. на един зает, което е спад спрямо 85 000 лв. на зает през 2014 г.

Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2015 г. е 16 353 лв. спрямо 15 233 лева през 2014 г. (средно увеличение от 2%). Най-висока заплата взимат работещите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми и лигнитни въглища.

За периода от 2000 г. средната работна заплата се е увеличила с 348%.

 

 

Злополуките най-малко

Тенденцията при загубените календарни дни следва общата картина по отношение на трудовите злополуки за отрасъла: намаляване от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок за периода. Положителният факт е, че през 2015 г. отчитаме най-ниските данни за последните 5 години.

Една от основните цели на Българската минно-геоложка камара е подобряване на условията на труд в бранша. По предложение и настояване на Камарата през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, но все още се очаква одобряването и издаването му.

За 2016 г. БМГК планира да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минните спасителни служби. Финансова подкрепа за тяхното издаване са гарантирали „Асарел Медет” АД и „Каолин” АД.