Сега на рафтовете истинският и имитациите са един до друг, което подвежда потребителите
През 2015 г. продажбите на оцетни заместители в България са 56 към 44% спрямо натуралните оцети. Това лесно може да се обясни с по-ниските цени (средно с 26% по данни на НСИ), но не е единственият фактор, който влияе на потребителите. Наред с цената съществено значение може да имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта.
Всяка година в многобройни оплаквания на потребителите се посочва, че бурканите със зимнина гърмят или се развалят. Въпреки това в близо 100% от случаите върху етикетите на оцетните имитации с големи букви пише - за консервиране, и се поставят снимки на зимнина и буркани.
Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите са подведени и не могат да направят информиран избор, когато пазаруват. В голяма част от търговските вериги
петролните
субпродукти са
подредени наред
с натуралните,
като често над или под тях има и надпис, че това е “оцет”. Потребителите посягат към имитацията, защото цената е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци и големи надписи “за консервиране”.
Експертите са категорични, че с използването на подобни продукти цялата зимнина ще замине. Не си заслужава да се рискува, при положение че разликата в цената е 1/4, което е незначително, призовават от “Активни потребители”.
Минималната разлика се дължи на усилията на имитациите да измамят потребителите с етикетите си, като влагат средства в по-луксозни бутилки и картинки със зимнина, зеленчуци и дори деца. А самите потребители понякога посягат към имитацията, защото дори не знаят, че им се предлага такава.
Ако знаеха, че оцетните подкислители са субпродукт на петролната промишленост и най-големите им производители са гигантите “Бритиш Петролеум кемикълс” и “Селаниз”, надали щяха да изберат именно този продукт.
Поради това експерти твърдят, че е крайно време имитациите да излязат от големите търговски вериги.
Иначе се оказва, че никой не носи отговорност за подлагането на потребителите на нелоялни търговски практики. А в България, която има традиции в производството на натурални продукти като оцета, се допуска да се предлагат с приоритет в търговската мрежа продукти, създадени по химичен път на основата на петролни деривати.
Голяма част от търговците декларират социалноотговорно поведение, висок контрол и гарантирано качество, но в някои случаи се оказва, че това не е така. По-скоро се създава впечатлението, че печалбата е на първо място дори ако това означава да е на гърба на потребителите.
Например заместителите на млечните продукти бяха отделени и маркирани като имитация едва след като се надигна обществено недоволство след множество публикации по темата.
При това част от големите играчи на пазара бяха заловени в нарушения за сметка на информирания избор, който би трябвало да правят потребителите.
Сега от асоциация “Активни потребители” повдигат казуса с оцета и трябва ли отново граждани, организации и медии да следят, посочват и “санкционират” некоректните търговски практики по отношение на всеки един имитиращ продукт. Или е време
контролните
органи и самите
търговци да
се задействат
Още повече че няма нужда от законодателство и санкции, а е въпрос на саморегулации, социална политика и грижа за потребителите. Търговците, които държат на високото качество и доброто отношение към своите клиенти, може да го покажат, като декларират, че на техните рафтове повече няма да се предлагат химични синтетични имитации редом до истински оцет.
Вече има и добри примери - в нито един магазин на веригата “Лидл” не може да бъде открита оцетна имитация и компанията отказва да подвежда потребителите.
Пазарът на бързооборотни стоки в България продължава да се свива, като през 2015 г. неговият обем е бил 10,05 млрд. лв. по данни на ICAP. През 2014 г. е бил 10,15 млрд. лв., а през 2009 г. - 10,46 млрд. лв. Но делът на модерната търговия се увеличава.
Водещите 50 търговски вериги държат около 49% от пазара, а първите 10 - 40,5%. Това са “Кауфланд”, “Метро”, “Лидл”, “Билла”, “Фантастико”, “Т-Маркет”, ЦБА, “Пикадили”, “Карфур”, “Триумф”.
Проучване на асоциация “Активни потребители” констатира специфични практики на подвеждащо търговско представяне на синтетични оцетни имитации. Най-често това става с
поставянето на
голям рафт на
натурални и
синтетични
продукти заедно
При това с един общ надпис “Оцет”, което подвежда потребителя. В същото време синтетичните заместители заемат 50% от рафта, разположени на едно ниво.
От всички посетени в проучването супермаркети само в един оцетите и заместителите са на отделни щандове.
Във всички останали те се предлагат на общ щанд, като в най-добрия случай се намират на отделни редове.
Приета практика е на щанд, обозначен с голяма табела “оцет”, да са разположени имитиращите продукти. В един магазин дори са открити ценови етикети на имитации, на които пише “оцет”. С това търговците законно, но некоректно спрямо потребителите стимулират продажбите на имитиращи продукти.
Най-добре би било да има законодателни промени, които да въведат регламент, но не е нужно всеки път да се чакат такива, за да бъде пазарът коректен спрямо българина.
Нужни са и повсеместни усилия от множество фактори, фокусирани не само върху отделни видове продукти, а
върху всички
продуктови групи,
в които се
предлагат
имитации
- оцет, млечни продукти, мед и др. Препоръките на “Активни потребители” са:
l Търговците да предлагат на отделни, ясно обозначени щандове имитиращите продукти
l Ощетените производители да сезират КЗК за нелоялна конкуренция
l Българската агенция по безопасност на храните да провежда регулярни тестове с участието на заинтересовани страни (напр. производители, потребители и медии). Те трябва да се фокусират върху търговската мрежа, включително хотели, ресторанти, ученически столове и детски градини, а не върху проверки в производствените предприятия.
l Министерството на икономиката, което провежда политиката за защита на потребителите в България, да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти
l Министерството на земеделието да приеме Наредба за условията, реда и координацията на контрола на производството, етикетирането и предлагането на оцета се извършват при контрола на оцет.
l Да се намали ДДС за основни храни
Четете етикета, за
да не ви заблуждават
Потребителите трябва да бъдат наблюдателни, когато посягат към рафта с оцетите.
Въпреки че вече няколко официални инстанции в лицето на Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното потвърдиха, че оцетните имитации не са годни за консервиране, самите производители продължават да внушават обратното чрез етикетите и имената на продуктите.
Проучването на асоциация “Активни потребители” за етикетирането на 25 продукта, закупени от големите търговски вериги в София и Пловдив, показа, че едва 4 от тях спазват правилата.
Останалите 21 марки умишлено подвеждат чрез снимка на зеленчуци, буркани, зимнина и надпис “за консервиране”, че този продукт има свойствата на натуралния оцет. Снимки на грозде или ябълки и думи като “оцетен”, “винен” и “ябълков” пък целят директно да внушат, че това е оцет.
Бутилките са 1:1 с тези на оригиналния оцет, дори много от тях ги превъзхождат именно с цел потребителят първосигнално да посегне към по-луксозната на вид, но по-евтина бутилка. Експертите са категорични, че ситуацията в големите градове е такава, докато в по-малките населени места в страната нарушенията са в пъти по-големи и плашещи.
Липсата на контрол от страна на държавните институции дава поле за изява на множество некоректни търговци и производители на оцетни имитации.
Обещават от 1 януари
да са на отделни щандове
Най-късно от Нова година истинският оцет и имитациите му ще се продават на отделни щандове в магазините. Това обеща пред “24 часа” шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев. Дотогава трябва да е факт нова наредба на земеделското министерство за начините за контрол на пазара на оцет и координацията между отговорните институции. Тя е предвидена в Закона за виното и спиртните напитки от 2014 г.
Наредбата е готова, тя е заимствана от немския закон, но не е обнародвана, защото първо трябва да бъдат приети промени в Закона за виното и спиртните напитки, твърди Коев. Причината е, че след изпращането на закона от 2014 г. за нотификация в Европейската комисия оттам е върнат със становище, че трябва да бъде преработен в “спиртната част”, за която отговаряло икономическото министерство. В момента новият проект е на междуведомствено съгласуване и предстои внасянето му в Министерски съвет и после в Народното събрание. Очаква се процедурата да е изпълнена и законът да е факт преди края на 2016 г. Веднага след това щяла да бъде публикувана и новата наредба за оцета и имитациите му, в която щяло да се запише продажбата на натуралния оцет и на ментетата да е на отделни щандове в магазините.
Така в края на януари, когато се решава каква част от новата реколта ще е за вино, кое за изваряване и кое за оцет, наредбата вече ще я има, декларира Коев.
Нещата с оцета стоят по идентичен начин с всички имитиращи продукти, коментира пък председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Според него най-естественото е химичните подкиселители да се отделят от натуралния продукт и да се продават на отделно място.
Трудно е да се говори по принцип, трябва да се разглежда всеки конкретен случай, но ако на имитацията се приписват свойства и характеристики, които всъщност ги няма, може да го класифицираме като нелоялна търговска практика, обясни Маргаритов. И той е за координирани усилия в контрола на пазара, но смята, че за това дори не е нужна наредба, защото може да стане и с едно телефонно обаждане.
Всъщност до март 2014 г. пазарът бе залят със синтетични продукти, които дори носиха името “оцет”. Тогава депутатите приеха промени в Закона за виното и спиртните напитки, с които въведоха нов стандарт и записаха дефиниция за оцета. Според нея той може да се произвежда единствено по натурален път, от биологична суровина, чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход.
Санкциите за производство, продаване и предлагане на оцет в нарушение на закона са глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за физическите лица и имуществена санкция от 5000 лв. до 10 хил. лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.
В момента има разнородност на компетентните органи и на обхвата на техния контрол. На определени етапи от веригата по производство и търговия има и препокриване.
Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол по отношение на храните в цялост - производство и търговско предлагане, състав, годност, етикетиране. В тази връзка агенцията има компетенции по отношение на контрола върху производството на имитиращите продукти от синтетична оцетна киселина.
Изпълнителната агенция по лозата и виното също оказва контрол, тъй като понятието “оцет” е дефинирано в Закона за виното и спиртните напитки, както и енологичните практики по неговото производство.
Комисията за защита на потребителите осъществява контрол на търговското предлагане на всякакъв вид потребителски стоки.
Агенциите по храните и по лозата и виното еднозначно определят имитиращите продукти със синтетична оцетна киселина като негодни за консервиране на туршии и други консерви. Но въпросът е дали вземат мерки и прилагат санкции за заблуждаващи практики от страна на производители и търговци.
Същите органи би трябвало да упражняват контрол и на консервните фабрики у нас, за които няма яснота какви продукти използват и дали тяхната киселинност не надвишава допустимите за здравето 6%.
Наскоро от агенцията по храните заявиха, че при синтетичните подкиселители вече не се слагала на етикета думата “оцет”. Ведомството твърди, че имитациите са разрешени от европейското законодателство.
-5 °
4 °
