Крупни собственици като “Агрион” започнаха да предлагат земеделска земя дори и на разсрочено плащане

България изпраща земеделската година с рекордна реколта от жито. Това обаче не е повод за радост у родните фермери. Причината е, че изкупните цени на зърното са на исторически ниски нива и вместо на печалба много стопани ще излязат на минус, а някои дори са застрашени от фалит.

Затова и логично пазарът на земеделска земя е в застой и се наблюдава лек спад на цените.

След края на жътвата се регистрира и значително увеличение на обявите за продажба на големи парцели ниви в специализираните сайтове, показа проверка на “24 часа”.

На “тезгяха” са десетки хиляди декари земеделски земи. Например

физическо лице

е обявило

за продан

50 000 дка

в землището на Шумен през септември. В Садово се предлагат 30 000 дка, в провадийското село Кривня - 27 208 дка, в Катуница - над 9000 дка, в Калофер - близо 1200 дка и т.н.

Всъщност тези обяви са само една малка част от многото, които вървят от края на август насам, коментират анализатори на пазара на ниви. Според тях те са сигнал, че

цените са

достигнали

своя таван

и пазарът е в повратна точка.

Аргумент за това е и фактът, че редица големи собственици на земя, които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават.

Например един от най-големите собственици - компанията “Агрион”, стартира предлагането на ниви

на разсрочено

плащане и

цени от 400 лв.

на дка от около месец. От дружеството обясниха мотивите си за продажба с това, че искат да дадат възможност на фермерите да окрупнят и разширят обработваемата си земя. На сайта на компанията са пуснати за продажба близо 6600 имота с големина между 1 и 700 декара.

Другият от големите - “Адванс Терафонд”, от началото на годината е продал общо 6371 дка, сочи месечният бюлетин на дружеството за август, публикуван в средата на септември. Отделно през 2016 г. oбщо са договорени 14 696 декара за продажба на разсрочено плащане.

Експерти в бранша коментират, че като цяло няма сериозна търговия със земеделска земя въпреки застоя в цените и дори лекия им спад. Това донякъде се обяснява с цикличността на пазара и реално ще може да се оцени като тренд към края на годината. Според брокери в последните няколко години се е създало изкуствено повишение на цените, което сега блокира потенциалните сделки.

Кои обаче са причините за появата на все повече предложения за продажби на ниви, и то на големи парцели? Както вече стана дума, на първо място е кризата в зърнопроизводството. Глобалната тенденция за отлични добиви при зърнените култури и продължаващото

световно

натрупване

на свръхзапаси

отдавна не са повод за радост сред фермерите. Колкото повече и по-качествено зърно произвежда светът, толкова повече падат цените му. Този тренд доминира глобалния зърнен пазар в последните три години и е сред главните причини за влошаването на финансовите резултати на българските зърнопроизводители.

Страната ни прибра

историческа

реколта от над

5,64 млн. тона

пшеница,

при това с високо качество.

Но лошата новина за фермерите е, че цената е средно с 15% по-ниска от миналогодишната, а разходите за производство са се увеличили и на практика поглъщат 90% от субсидиите. Ето защо повечето от представителите на сектора вече не говорят за ръст на бизнеса, а по-скоро се стремят да запазят оборотите си. Някои дори планират свиване на площите със зърнени култури и пренасочване към други сектори. Затова и се въздържат от покупка на още ниви.

Рекордно ниските

изкупни цени

в съчетание с високата себестойност ще доведат до финансови провали, предвижда Ангел Вукодинов, председател на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и опитен фермер.

“В началото на стопанската година ще стане ясно какъв е размерът на кризата, но тя е факт.

Трудно ще

си върнем

разходите,

трудно ще си покрием инвестициите. Лошо е и за собствениците на земеделска земя, защото има обратна тенденция, която вече се забелязва и в цената на нивите.

Първи понасяме удара ние и всички след нас. Ако зануляваме производството с есенници, с пролетниците сме определено на загуба”. Това коментира преди време пред агенция “Фокус” Мариела Йорданова, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието.

“Повечето от големите в агробизнеса

освен

зърнопроизводство

имат и други

дейности,

които ще им позволят да компенсират неблагополучията със зърното. Но много от средните и малките зърнопроизводители са ударени.

Очаквам да

има и фалити,

коментира и известен агробизнесмен от Североизточна България.

Плащанията на площ, които бяха и основната причина за радвижването на пазара на земя през последните години, също вече са изчерпали потенциала си.

През 2016 г. България достигна тавана на бюджета за субсидии. Занапред те ще се движат средно в рамките на 31-33 лв./дка до 2020 г., като близо една трета от тази сума е обвързана с изпълнението на т.нар. зелени изисквания.

Те пък до голяма степен

ограничават

постигането

на оптимални

резултати

от стопанствата.

В същото време темпът на нарастване на рентата е все по-скромен през последните три години. Последното прави възвръщаемостта на инвестицията от рента все по-дълга. Това се казва в анализ на организацията с нестопанска цел за агроанализи “Интелиагро”.

Според брокери на недвижими имоти земеделски стопани се отказват от земите си и продават основно защото субсидиите от ЕС за производство на земеделски култури намаляват. След 2020 г. настоящият механизъм за субсидиране на земеделието може да остане в миналото, а с какво ще бъде заменен, засега остава неясно.

На българския пазар на земеделска земя

липсва и интерес

от страна на

чужденците

Разпокъсаността на нивите, липсата на сигурност при опазване на правото на собственост, трудностите и разходите, свързани с напояване, осигуряване на електричество и пр., продължават да държат чуждия интерес към земеделската земя надалеч, посочват от “Интелиагро”.

Така действието на всички тези фактори, които в момента доминират на пазара на земеделските земи, ще продължи и е твърде вероятно разпродажбите на ниви да се увеличат още и това допълнително да натисне цените надолу, прогнозират брокерите.