Когато се опитва да охарактеризира „Телелинк“ като компания, чийто съосновател и мажоритарен собственик е, Любомир Минчев казва, че стремежът му е заедно с целия неин висш мениджмънт да създаде вътре среда за „intrаpreneurship като entrepreneurship но вътрешно в организацията“.

Тази концепция, развита най-вече в САЩ представлява създаване на атмосфера за вътрешно предприемачество в рамките на една компания. „Мотивираме хората си да генерират идеи и да ги реализират в рамките на „Телелинк“, вместо да създават свои фирми. По този начин създаваме цели нови направления в компанията и може би това е нещото, което ни осигурява успеха“, казва пред „Иноватор“ Минчев.
Може би Телелинк е една от малкото фирми в Централна и Източна Европа, която създаде мини MBA с IE Business School от Мадрид специално за средния мениджмънт на компанията от близо 25 човека.

Разбира се, винаги има опасност някой да напусне и да отиде с идеята си в друга фирма или да създаде нова, но пораженията от това са пренебрежимо малки пред възможността една технологична компания като „Телелинк“ да е винаги в крак с най-съвременните тенденции на пазара. Дори нещо повече – сама да създава пазарни ниши, докато конкурентите все още не са видели възможностите за това.

За 15 години над 300 експерти са минали в кариерата си през Телелинк и сега са успешни мениджъри в български и международни компании. „Но това е нормално и се радвам донякъде че сме допринесли за развитието на толкова много хора“, казва Минчев.
Според самия него в това няма нищо необикновено още повече, че самата компания е възникнала по този начин – от конкретна нужда на пазара. „Знам, че в България битува схващането, че вечно някой идва отнякъде и ти дава един готов бизнес в ръцете. Но не познавам успешни фирми, които да са възникнали по този начин и да са се задържали дълго време успешни. При всички случаи, ако няма конкретна нужда на пазара от теб и твоя продукт или услуга, нищо съществено не можеш да направиш“, смята предприемачът.

Самата „Телелинк“ възниква на вълната на бурното развитие на пазара на мобилни комуникации малко след милениума. Тогава създателят й вижда прекрасната възможност за компания, която да предоставя услуги по изграждането на мобилни мрежи на прохождащия втори GSM-оператор – „Глобул“.

Дотогава базовите станции и цялата им свързаност в обща мрежа се изграждат със собствени сили на единствения оператор чрез наемането на хора. След като гръцката ОТЕ обаче получава лиценз за втората GSM-мрежа през 2001 г., ситуацията става коренно различна. Лицензът, издаден от държавата, задължава гърците да осигурят в много кратки срокове покритие със сигнал и ОТЕ разделя работата по изграждането в съотношение 60 на 40 между „Моторола“ и „Ериксон“. 60% от работата получава американската фирма, а един от нейните подизпълнители е „Телелинк“.

Доста по-късно Минчев научава, че по същото онова време в Централна и Източна Европа са възникнали около 500 фирми, подобни на „Телелинк“, които се занимават с този нововъзникващ бизнес. Но много от тях не са оцелели или не са се развили и не просперират.

Първа връзка

Минчев признава чистосърдечно, че първата връзка с „Моторола“ – още по времето, когато американската компания няма офис в България, е направена от Спас Русев. Минчев се запознава с Русев няколко години преди това, когато е изпълнителен директор на „Глобал Секюритис“, чийто председател на управителния съвет е Спас Русев. Това е клон в България на малка бутикова турска инвестиционна банка, която обаче няма кой знае колко успешни сделки в България.

„Не бих нарекъл Спас Русев мой гуру в бизнеса, а по-скоро добър партньор, съмишленик и приятел. Въпреки, че е 19 години по-възрастен от мен, и до ден днешен продължаваме да сме близки.“, казва Минчев.

Попитан дали многобройните контакти на Русев не са нещото, което го е привлякло в него, Минчев отговаря, че в едно партньорство всяка една от страните трябва да допринася с нещо, за да го има партньорството. И смята, че самият той има ключов принос за изграждането на структурите на „Телелинк“, защото ръководи компанията от самото начало. „Ние се разделихме със Спас в края на 2010 г. по един много приятелски начин. Просто желанието му да продаде своя дял и желанието ми да го купя съвпаднаха“, казва Минчев.

И добавя, че в крайна сметка не е толкова важно как си започнал бизнеса си, защото всеки започва по някакъв начин. По-важен според него е пътя, който си извървял. Защото може и да получиш в един момент изгоден за теб договор. Но както го получаваш, така може в следващия момент да ти го прекъснат заради несправяне с работата и да не ти дадат повече нито един. „Телелинк“ няма загубен клиент от създаването си до ден днешен.

От финансите към високите технологии

А пътят на самия Любомир Минчев е донякъде доста любопитен. Образованието му няма нищо общо нито с високите технологии, нито със системната интеграция. Учил е 3 години – между 1992 и 1995 г., в Американския университет в Благоевград, след което записва университет в Бостън. Оттам има две магистърски степени – по бизнес администрация и по финанси. След като известно време е асистент на преподавател в университета, се завръща в България и започва работа в гръцката „Глобъл Файненс“, която се занимава с дялови инвестиции и управлява няколко фонда в България. Година по-късно постъпва на работа в инвестиционния посредник „Глобал Секюритис“, като въпреки съвпадението в част от името между двамата му първи работодатели няма нищо общо.

В много кратък срок „Телелинк“ става директен доставчик на „Глобул“. Това се случва през 2003 година, т.е. 2 години след възникването й. След това самите ОТЕ ги канят в Румъния и тя става първата негръцка фирма, която отива да работи в друга държава за тях. Впрочем, „Телелинк“ работи и до днес с „Ромтелеком“, въпреки че компанията вече е собственост на „Дойче Телеком“.

Интересно е кога е разбрал, че успехът вече е дошъл? Минчев твърди, че още в началото, когато видял, че екипът, сформиран да работи с „Моторола“, успява да се справи с работата и започва да получава положителна обратна информация за това. „За мен обаче успехът на една компания идва на няколко етапа. Първо е оперативният успех, фактът, че се преборваш да получиш договор, да го изпълниш и да получиш нови. Финансовият успех идва по-късно“, казва Минчев.

Дрехата става тясна

Освен технологиите в съвременния свят се развива и начинът на правене на бизнес. Този бизнес, с който „Телелинк“ започва, днес вече може да се оприличи на това да търгуваш със захар или пшеница. Толкова хора се научават да изграждат мобилни мрежи, че този пазар става пренаселен. Самата „Телелинк“ има договори с „Виваком“ от 2004, и с „Мтел“ от 2008.

Още през 2003 г. във фирмата обаче се създава втора дивизия, която се занимава със системна интеграция. Бързо става партньор на „Сиско“ за Централна и Източна Европа, през 2005 г. става Златен партньор, а през 2009 г. - глобален партньор. „Оттам нататък почнахме да добавяме нови технологии и в момента „Телелинк“ представлява няколко бизнес направления, като всяко едно от тях е възникнало защото се опитваме да отговорим на някаква определена нужда на пазара“, казва Минчев.

По този начин например достигат до бизнеса с т.нар. умни сгради. През 2007 по време на бума на строителството на бизнес и търговски сгради в Българи, фирмата стартира с изграждане всички слаботокови системи на такива сгради, както и техните Системи за сградно управление (BMS). Това са системи, която управлява централизирано отоплението, охлаждането, вентилацията, осветлението и охраната на сградата чрез множество контролери, инсталирани в съответните помещения.

"Телелинк" работи във висок клас сгради и обекти, изискващи особено внимание по отношение на сигурността, като летища, специфични производства, и то не само в България. Напоследък развива този бизнес успешно и в Германия, като работи с „Бош“ в заводите на „Ауди“ и „Мерцедес“. Наскоро подписва партньорство в Саудитска Арабия с това направление.

Напоследък към тези дейности компанията добавя и силен екип за киберсигурност.
По малко по-друг начин фирмата се заема с изграждането на капацитет за интелигентни транспортни системи и изобщо портфолиото от решения, насочени към т. нар. „Умни градове“. „Тъй като знаехме, че в страната тепърва стартират подобни проекти и няма много специалисти по такива системи, наехме консултанти от държави, където има повече традиции – Германия и Англия“, казва шефът на „Телелинк“ . По този начин успяват да създадат решения за контролиране на светлинните сигнали на светофарите, осигуряване на приоритет на градския транспорт, преброяване на пътния трафик.

Минчев не крие своята гордост, че в последните години компанията му е реализирала редица успешно проекти в областта на интелигентните транспортни системи, като повече от един път е показала, че може да се справи по-добре от утвърдени западни компании. „Доказахме, че когато местните фирми се обединят и работят целенасочено, могат да предоставят по-качествен и адекватен продукт на местните клиенти. Не само това, но и този продукт може да бъде изнесен в други държави след това. В това е смисъла да се развива родната икономика в ерата на икономиката на знанието.В повечето случаи се налага закупуване и внос на компоненти, но се опитваме колкото може повече да пазим интелектуалния продукт в България, за да можем да предоставяме развитие, разширения и поддръжка за клиента“, казва той.

Днешните мащаби

Днес служителите на „Телелинк“ се занимават често едновременно с изпълнението на над 120 поръчки. Във фирмата работят общо 650 човека, от които едва половината в България, останалите се трудят в 10 други държави. А индиректно (подизпълнители на фирмата) осигурява работа на над 3,000 човека. За 2015 година приходите на „Телелинк“ надвишават 100 милиона долара, като под 50% са от България. Някои от поделенията на компанията са придобити а други са създадени.

„Много се радвам да споделя, че сме единствената източноевропейска компания, допусната от „Дойче Телеком“ да работи по мрежите им, затова имаме присъствие и в Дюселдорф. Сега ще работим с тях и по оптиката им“, не прикрива гордостта си Любомир Минчев.

След година търгове проведени от „Водафон“ „Телелинк“ става една от трите фирми подписали рамково споразумение с оператора. В момента е единствената фирма от Централна и Източна Европа, която работи с „Водафон“ в Англия.

Стратегията за международното развитие на „Телелинк“ е да се опитва да задържа интелектуалния продукт колкото се може по-дълго в България. Дори да е бил придобит навън, в компанията се опитват да го надграждат и да го задържат в България.
Затова Минчев не без основание казва, че най-ценното в „Телелинк“ са хората, колкото и да звучи клиширано. Банките трудно отпускат финансиране на такива фирми. „Телелинк“ няма кой знае какви активи под формата на сгради, съоръжения или машини, които банкерите са свикнали да оценяват. „За да ми отпуснат кредит, трябва да повярват на плана ми, на самия мен и на хората ми“, казва собственикът на компанията.
А част от хората на високи позиции в „Телелинк“ са бивши стажанти във фирмата. Такъв е бил например човекът, който отговаря в момента за системната интеграция в „Телелинк“.


Финансова дисциплина и проекти

Разнообразието от дейности, които развива „Телелинк“, е истинското предизвикателство за фирмата, смята Любомир Минчев. Според него успешни са онези организации, които спазват финансова дисциплина и едновременно работят по много проекти. „Разбира се, че някои от тях ще бъдат неуспешни. Но това не бива да спира организацията да работи по тях. Защото никой не може да предвиди бъдещето по такъв гениален начин, че то да бъде само успешно“, казва собственикът на „Телелинк“
Ако един ръководител иска проектното управление да е успешно, то трябва да бъде така изградено, че хората, които работят по проектите, да бъдат целенасочени и устремени, да виждат всяка част от резултатите и да адресират проблемите си правилно, смята Минчев.