Близо половината българи виждат ползи от членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС), докато песимистите са само 13 на сто от анкетираните. Това показват резултатите от последното проучване "Парламетър" на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент.

Като цяло мнозинството европейци (71%) вярват, че това, което ги обединява, е по-важно от онова, което ги разделя. В същото време 53 на сто от тях смятат, че членството на държавата им в ЕС носи повече ползи отколкото негативи.

Делът на отговорилите, според които членството в ЕС е положително за страната им, варира значително от 74% в Ирландия до едва 31% в Гърция, предава "Стандарт".

В България 49 на сто от запитаните подкрепят тази теза, което е с 4 пункта под средното за ЕС, но отбелязва увеличение от 2% спрямо година по-рано. Едва 13% от сънародниците ни смятат, че не извличаме никакви ползи от членството в ЕС.

Основната полза, която изтъкват българите от членството ни в ЕС, е възможността за нова работа (53%) и по този показател изпреварваме всички останали страни.

За европейците най-голямата полза от членството в ЕС е приносът към икономическия ръст на страната - 35 на сто, докато за България този показател е доста по-нисък от средния - едва 23 на сто.

Подобряването на сътрудничеството на България с другите страни от ЕС (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (24%) са другите отговори, които дават българите относно ползите от членството ни в ЕС.

Проучванията показват, че индикаторът за подкрепата към ЕС се е запазил приблизително стабилен от 2009 г. насам, когато отново е бил 53%. Спрямо 2015 г. е отчетено леко намаление с 2 процентни пункта.

Както и през миналата година 60% от общия брой на отговорилите отбелязват, че тяхната страна придобива повече ползи от членството си в ЕС. Този процент също се запазва стабилен през последните две години.

Сред елементите, които създават чувството на европейска идентичност, демокрацията и свободата се запазват като основни ценности за половината от интервюираните. В България този отговор са дали 40 на сто от запитаните.

Рязък спад отбелязва подкрепата за единната валута. Еврото събира една трета от гласовете на европейците и отбелязва спад с 6 процентни пункта спрямо година по-рано. Негативният вот е предимно от страните от еврозоната.

Един от всеки двама смята, че хармонизирана система за социална сигурност на европейско ниво ще подсили чувството да бъдеш европеец.

Европейците чувстват, че техният глас има все по-малко значение, особено на национално ниво. Само 53% от отговорилите смятат, че техният глас се чува в страната им, което е спад с 10% спрямо 2015 г.

Сред българите този процент е 39%, което е с 2% повече от тези, които смятат, че гласът им се чува на европейско ниво.

Хората нямат позитивна нагласа за бъдещето на ЕС, като 54% от отговорилите отбелязват, че "нещата не вървят в правилната посока", което е повишение с 13 пункта в сравнение с 2015. Най-отрицателна нагласа към бъдещите развития в общността имат гърците (80% смятат, че нещата стават все по-зле), французите (72%) и естонците (61%).

Расте броят на европейците, които са на мнение, че не вървят нещата в тяхната собствена страна с 14 на сто спрямо година по-рано, достигайки 58%.

Малко над една трета от българите смятат, че гласът им реално има значение в страната. По този показател сме доста под средното за Европа (53%), като подобна тенденция се наблюдава най-вече в страните от Източна Европа, а най-слабият резултат е в Гърция - 17%. За сметка на това почти всички граждани на Дания и Швеция са убедени, че гласът им има значение за собствената им страна.

Проучването е проведено сред 27 768 европейци на възраст над 15 г. в периода 24 септември - 3 октомври. У нас през този период персонално са интервюирани 1019 българи. Това е период, в който е имало национални и регионални избори в няколко страни - Хърватия, Германия, Испания, Литва и Чехия, а в България и Италия се провеждаше подготовка за президентски избори и референдуми, е посочено в проучването на "Евробарометър".