Ниските цени в някои
бензиностанции са атрактивни,
но няма гаранция за качеството, казва изпълнителния директор на БПГА 

- Намалява ли сивият сектор в горивата, г-н Делчев?

- През последните години държавата полага усилия за борба с контрабандата. Но резултатите при горивата може да се определят като спорни. По данни на Министерството на финансите сивият сектор при горивата е 30%. Което е огромен процент за такъв масов сектор.

Приемат се нормативни актове, някои и след консултации с Българската газова и петролна асоциация. Проблемът е, че след това контролът не е на ниво.

- Какви са загубите за бюджета?

- Те са от порядъка на 1,2 млрд. лева годишно от несъбрани акциз и ДДС. Това са данни, извлечени от информация, публикувана от Министерството на финансите. Оказва се, че България е държавата в ЕС с най-голям сив сектор при горивата.

- Защо делът му е толкова голям?

- Има много пробойни в законодателството, както и други нормативни несъвършенства. Например митническите складове, където няма изискване за измервателни уреди и няма постоянен митнически контрол. Това позволява през тях да се внасят горива, които не се облагат по съответния ред.

- Тези горива къде се продават?

- Най-често

това става през

т.нар. ведомствени

бензиностанции

Което позволява да се прилагат различни схеми за укриване на ДДС и акцизи. Мога да ви дам и пример - през последните 10 г. ставката на акциза се увеличи значително, докато потреблението е относително постоянно. В същото време приходите в бюджета от ДДС и акцизи от горивата не са нараснали пропорционално.

Това означава, че стотици милиони литри са продадени, без да са събрани данъци. От бранша всеки път съдействаме на митниците при борбата с контрабандата, но явно усилията не са достатъчни, за да се намали сивият сектор.

- Толкова голям проблем ли са ведомствените бензиностанции?

- Те са един от основните канали за продажбата на контрабандни горива. Защото контролът при тях е занижен. Част от тях са регистрирани и имат измервателни уреди и касови апарати. Но по-голямата част са без регистрация и никой не ги контролира. Ние сме предоставили данни и снимки за такива бензиностанции в бараки, в цистерни, дори в ресторанти. И понеже не плащат данъци, могат да си позволят да продават горива с 20-30 ст. по-евтино в сравнение с легалните обекти, които отговарят на всички изисквания.

Съществуват и т.нар. мобилни бензиностанции. Това са цистерни, закачени за камион, които продават горива, да кажем,от врата на врата. Въпреки че те нямат сертифицирани измервателни уреди. Дори да имат нивомер, той не може да се сертифицира. Как да се измери количеството гориво, като нивото му ще зависи от начина, по който е спрял камионът. Но подобни търговци твърдят, че имат касов апарат и отчита продажбите си. Въпросът е каква част от тях се отчитат в НАП, щом като няма уред, който да измери какво количество е било заредено и след това продадено. Да не говорим за това, че без сертифицирани измервателни уреди нямат право да продават горива.

- Но потребителите се интересуват основно от цената.

- Цената безспорно има значение, особено когато покупателната способност не е висока. Но не по-малко значение имат безопасността и качеството. Защото никой не може да гарантира какво е качеството на горивата, които се продават в такива бензиностанции. Ако в легален обект има проблем с горивото, потребителят може да отиде с касовата бележка и да бъде обезщетен.

Но за другите това не е валидно и няма кой да поеме разходите, когато автомобилът се повреди от некачественото гориво. А такова се продава и по бензиностанциите на популярни в обществото лица.

- Какво трябва да се направи, за да се свие контрабандата?

- Трябва да има по-силен контрол и регулации. На 9 март в София организираме конференция за пазара на горива. На нея ще може да се чуе опитът и на други държави в Европа как се борят с нелегалния сектор. Надяваме се да проведем ползотворна дискусия с НАП, митниците и другите контролни органи за адекватни мерки срещу контрабандата на горива.

- Нужен ли е специален закон за търговията с горива?

- В асоциацията отстояваме мнението, че такъв закон е нужен. По него дори се започна да се работи при второто правителство на БойкоБорисов, но не стигна времето за приемането му заради подадената оставка на кабинета. Такъв закон ще може да регламентира кой и при какви условия може да търгува с горива. Защото в момента е по-лесно да се отвори бензиностанция, отколкото магазин за хранителни стоки например.

Поради това е нужно да се въведе някакъв вид регистрационен или уведомителен режим. И

ако бензиностанция

системно допуска

данъчни или други

нарушения, да

бъде затваряна

и да не се допуска да работи отново.

- Либерализирането на режима за данъчни складове ще облекчи ли вноса на горива? Твърди се, че това ще доведе до по-голяма конкуренция и по-ниски цени.

- Не мисля, че режимът за данъчните складове не е либерализиран или че пазарът е затворен. Данните на митниците показват, че има 118 лицензирани данъчни склада за горива, а вносителите годишно са между 150 и 200 фирми.

Делът на вносните горива е 40%, останалите са произведени в България. Така че

конкуренция има

и пазарът е

либерализиран

Но при вноса често има проблем с облагането. Данните за пазарния дял и за внесените данъци се разминават. Отново казвам - сивият сектор при горивата е около 30 на сто, това е огромен процент. Появяват се фирми еднодневки, които внасят горива, а на следващата година, когато трябва да заделят като резерв процент от продажбите си, изчезват. Не съм сигурен, че ако се облекчат изискванията за данъчн склад, това няма да доведе до по-ниски приходи за бюджета, ако не се пресече контрабандата.

- Защо част от членовете на асоциацията бяха обвинени в картел от КЗК? Комисията твърди, че има солидни доказателства за това.

- Чухме позицията на КЗК. Процедурата дава възможност на обвинените страни да се защитят и те са предоставили доказателства в своя защита. Имаме аргументи и ще докажем правотата си.

- Но на част от бензиностанциите има сходни цени, на какво се дължи това?

- Аз бих нарекъл това ценови паралелизъм. Това е познат термин в практиката на антимонополните органи в Европа и

тази практика

не е наказуема

Явлението се дължи на условията на пазара - при еднаква цена на нефта за всички, при сходни разходи за доставка, продажба и поддръжка на обектите, при данъчно облагане, което формира 50% от цената на горивата, е логично да има паралелни цени.

Това не може да се определи като уговорка между няколко участници на пазара за поддържане на еднакви цени в увреда на интересите на потребителя.

Еднакви цени може да има на няколко бензиностанции на различни компании, които са една до друга. Но на други места цените на тези компании са различни. Разлика има, но вероятно марж от 2 до 5 ст. на литър не се забелязва чак толкова отчетливо. Поради това у някои потребители може да остане усещането за еднакви цени. Всъщност те не са такива.

CV

Андрей Делчев е изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е конситуционно право в Гърция, защита на конкуренцията във Франция и реформа на публичната администрация в Англия.

До 1990 г. работи в Софийския районен съд като съдия, а впоследствие и като председател на съда. От 1991 до юни 1997 г. е началник на правния отдел на Министерския съвет. Участвал е в създаването на цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 хил. акта на седем правителства - проектозакони, постановления и решения.

Бил е директор на група за управление на проектите по ФАР в Министерския съвет. В продължение на 7 години е председател на Борда на директорите на Balkan Holidays International – най-големия български туроператор, с дъщерни дружества в 12 държави.