Зоя Паунова има над 25 години опит във фармацевтичната индустрия. Тя е изпълнителен директор на „АстраЗенека“ за България и председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Магистър по фармация е от Медицинска академия София и е завършила бизнес образование в INSEAD, Франция, като е специализирала и във Великобритания, Швеция и САЩ.

Госпожо Паунова, каква е Вашата прогноза за начина, по който ще се развива фармацевтичният пазар у нас в рамките на 2017 и следващата година? Какви са най-големите предизвикателства пред фирми като Вашата и лично пред Вас?

У нас реформите в здравеопазването ще продължат. През последните години българските пациенти получиха достъп до нови лекарствени терапии, които задоволяват непосрещнати медицински нужди и позволяват по-добро лечение и контрол на онкологичните, респираторни, диабет и други заболявания. През последните години иновативната индустрия работи заедно с институциите по въвеждане на механизма на оценката на здравни технологии, по провеждането на ефективно договаряне на индивидуални отстъпки и условия за реимбурсация на нови лекарства, по механизма за заплащане на компенсация за част от разходите на НЗОК за лекарствени продукти без аналог.

През 2015 г. на НЗОК бяха възстановени 43 милиона лева, за 2016 г. близо 90 милиона лева, а за 2017 очакванията са предоставената от фармацевтичните компании компенсация да надхвърли 100 милиона лева. Предоставянето на отстъпки е сериозно предизвикателство за фармацевтичните компании предвид ценовата регулация у нас и множеството ограничения, с които компаниите се сблъскват, но е и израз на отговорност към обществото, кaто позволява НЗОК да осигурява лечение на повече пациенти в рамките на ограничения финансов ресурс, с който разполага.

Ежегодните инвестиции на фармацевтичната индустрия в клинични изпитвания у нас се изчисляват на над 300 милиона лева, което включва както прякото финансиране на изследователска дейност, така и предоставянето на съвременна медицинска апаратура, изследвания, лекарства и съпътстващо лечение.

При настоящата променяща се политическа обстановка в страната, през 2017-та ще се опитаме да запазим устойчив растеж, като ще заложим на иновативните и персонализирани подходи в лечението, които допринасят за отбременяване на публичните фондове и оптимизирането на разходите за здравеопазване.

Един от острите проблеми на фармацевтичния пазар у нас е дефицитът на важни лекарства, които биват изтеглени заради липсата на финансови резултати от продажбата им. Как този проблем е засегнал фирмата, която ръководите и какво се стремите да направите, за да не се прояви? В същото време – какво трябва да се направи по отношение на регулаторната рамка, за да не се случва изтеглянето на лекарство от пазара?

Това е едно от предизвикателствата в областта на лекарствената политика.
В АстраЗенека винаги сме следвали политика за отговорно поведение и грижа за здравето на пациентите.

В диалог със здравните институции ще продължим да търсим най-добрите решения за ефективно управление на публичния ресурс. Компаниите няма как да предложат цена под себестойността на съответния препарат, което налага изтеглянето на някои медикаменти от пазара. В случаите, в които се е налагало да изтеглим наш продукт от България, заключително решение сме вземали в резултат на задълбочен анализ на пазара, който гарантира, че съществуват алтернативни възможности за терапия. Компанията информира своевременно медицинските специалисти, за да могат те да вземат решение за назначаване на алтернативна терапия за пациентите.

Има ли някакъв предел – докъде могат да стигнат отстъпките, които чуждите производители правят на цените на лекарствата?

Отстъпките не са строго фиксирани. Всяка компания следва собствена политика и решава индивидуално размера на отстъпките. Иновативните компании инвестират изключително голям финансов ресурс в научноизследователска дейност за откриването и разработването на нови медикаменти със съпътстващ висок риск.

За създаването на една молекула са необходими години усилен труд и милиардни инвестиции. Годините на патентна защита на новите терапии, преди да започне производството на генерични заместители, не винаги са достатъчни за възстановяване на направените от компаниите разходи. А в същото време иновативната индустрия продължава да инвестира в разработването на ново поколение медикаменти за редица заболявания.

Според Вас какво трябва да направи държавата, за да не се получава паралелният износ на лекарства? 

В Европейския съюз действа принципа на свободно движение на стоки. Цените на лекарствата у нас са сред най-ниските в Европа и затова икономическите субекти, участващи във веригата на лекарственото снабдяване, реализират по-високи печалби от износ на доставените им лекарствени продукти, отколкото от продажбата им у нас. Ние, а предполагам и другите компании, доставяме количества, които надвишават нуждите на българския пазар, но въпреки това понякога лекарствата не могат да бъдат намерени в аптечната мрежа. Ако тези дефицити застрашават живота и здравето на българските граждани, според Договора за фукциониране на ЕС, държавата може да се намеси и да ограничи свободното движение на лекарствата, които не достигат.

В тези случаи държавата трябва да въведе ефективни мерки за контрол на износа на лекарства, за да бъдат защитени животът и здравето на българските пациенти. Лекарственият регулатор трябва да разполага с ресурс да мониторира наличността на медикаментите в страната и да анализира евентуалния риск от недостиг на препарати при експорт.

Бързо ли стигат иновативните лекарства до българския пазар, а също така и най-новите разработки на големите фармацевтични фирми? Ако не - какво спъва този процес?

България е част от Европейския съюз и медикаментите представители на най-модерните терапевтични класове за лечение на социално значими заболявания получават едновременно одобрение във всички страни-членки. Достъпът на пациентите до иновативна терапия, обаче на практика става реалност минимум година по-късно. В случаите, когато става дума за наистина животоспасяващи медикаменти, които са без алтернатива, е необходимо да бъдат създадени истински работещи механизми, които да осигуряват по-бърз достъп на българския пациент до ефективно и своевременно лечение.

Добър пример от световните и европейски практики е одобрението на Американската Агенция за храни и лекарства на медикамент от ново поколение за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб, постигнато за рекордно кратък срок от 2 години и 8 месеца и от Европейската агенция по лекарствата за 2 години и 10 месеца. По този начин достъпът на пациентите до нови медикаменти значително се подобрява.
България е на едно от водещите места в Европа по брой провеждани клинични изпитвания. Това е една допълнителна възможност за българските пациенти да получат достъп до нови терапии, така както и програмите за ранен достъп до иновативно лечение.

Лесно ли става подборът на кадри за служители във фирмата и на какво най-много държите при назначаването особено на мениджъри?

Екипът ни се състои от професионалисти, ярки личности с разнообразни таланти и богата професионална история. Общото между тях и това което ни води напред, е силната страст за научни познания в областта на съвременната медицина.

Специфичното за настоящото и следващото поколение лидери е, че те ще трябва да надграждат компетентностите си всеки ден, съчетавайки комплексност от качества и умения като: задълбочени познания в областта на иновациите и науката, прогресивно-развиващи се дигитални способности, адаптивност към динамиката на средата и съпътстващите промени, емоционална интелигентност и непрекъснат стремеж към усъвършенстване.