Плевнелиев: Разсекретяването на стенограмите за КТБ ще съсипе президентската институция

“24 часа” попита участниците в двете срещи през юни и юли 2014 г. при президента Росен Плевнелиев дават ли съгласие думите и позицията им за фалиралата банка да бъдат огласени. Новият държавен глава Румен Радев вече официално писмено им е задал същия въпрос

Аз лично не съм получил писмо, но смятам, че това ще е груба грешка на президента Радев. Ще се съсипе президентската институция като място за честен, мъжки разговор. Всички, които ще събира Радев, ще отиват с нагласата, че ги снимат камери. Това каза пред "24 часа" бившият президент Росен Плевнелиев.

Ситуацията е като с референдума на Слави. Той бе очевидно противоконституционен и незаконен, но никой друг освен мен не се осмели да каже не.

Ако не бях го направил, сега Динко с АТВ-то от Ямбол можеше да е полицейски шеф. Мен не ме е страх от нещата, които са се говорили. Напротив, аз ще изляза герой от този разговор, но ценното му беше, че всички участници в заседанието бяха пределно откровени - шефът на БНБ и политиците.

Страх ме е, че някои техни думи ще бъдат извадени от контекста на една двучасова среща.

Отказвал съм 55 искания за достъп до информация - вярно със сериозни аргументи. Ако сега Радев го направи, ще съсипе институцията. Каквото и да са разказвали тогава участниците, важното е, че се взе решение, което успокои народа - защото срещата бе във време, когато българите се редяха на опашки да си теглят парите от банките. И не само от КТБ. Да, в един съд е станал пробивът, но Радем може да обжалва и трябва да го направи, защото това е отговорното поведение. Тогава всички бягаха от отговорност и Орешарски бе загубил доверие, Станишев бе обикновен евродепутат. Аз поех отговорността да събера всички и те да имат доверие на институцията. Аз също съм за прозрачност, водеше се протокол на срещата. Но нека, както е в цивилизованите държави, този протокол да бъде огласен след 20 години. Днес не знаем дали това няма да върне ситуацията, която застрашава и други банки. Ако Радев я разсекрети, президентската институция ще престане да бъде фактор.

Борил съм се за това и не допуснах тайните разговори - за тероризъм, за заплахи за сигурността, за банки да изтичат по разни сайтове, извадени от контекста им.

Искам да бъда разбран правилно - аз не съм против публичността, но трябва да има място за отговорни, честни и откровени разговори и това място е президентската институция. Затова съм се борил и няма да отстъпя, особено в този случай, където се видя колко прави сме били. Защото България се успокои и се запази стабилността на банковите институции. Аз нямам какво да крия - ако се разсекрети сега стенограмата, аз ще бъда в най-добра светлина. Но от тук насетне, който идва да води разговор при президента, ще повтаря опорни точки като пред камера и няма да има откровеността, която е нужна за отговорни решения, завърши бившият държавен глава.

 

Борисов: Стенограмата за КТБ да се разсекрети

Кой от политиците и финансистите какво е говорил и предлагал за КТБ в критичните първи дни след финансовия трус, ще се разбере скоро.

Бойко Борисов поиска днес да се разсекрети стенограмата от консултациите на 29 юни 2014 г. при президента Росен Плевнелиев. 

Според премиера фалитът на банката е тема с изключителен обществен резонанс и публикуването на разговорите, проведени дни след поставянето на КТБ под специален надзор,

ще създаде възможност

за съставяне на

обективно мнение

за предприетите от институциите действия и ще отговори на очакванията за прозрачност по отношение на вземането на решения.

Позицията на Борисов е в отговор на постъпило писмо от Румен Радев.

Казусът с КТБ е събрал на два пъти политическия и финансовия елит на България на 29 юни, понеделник 2014 г., и на 14 юли, вторник, същата година. Както се разбира, идеята за сбирките е била на управителя на БНБ по онова време. За първи път публично е огласена позицията на Иван Искров - виж в карето.

Първи разсекретяване на първата среща е поискал до държавния глава през януари 2017 г. главният редактор на “Биволъ” Атанас Чобанов. 

От президентската администрация обаче отказват, тъй като в стенограмата се съдържала “професионална тайна”.

Според Закона за кредитните институции подобна тайна има в информацията, която БНБ събира за банковия надзор. В началото на месец май 2017 г. обаче административният съд в София е отменил отказа на президентството. За да бъде разсекретена стенограмата обаче, трябва да се вземе писмено и официално съгласие от всички участници в двете заседания. Затова и президентът Румен Радев обясни, че за да не се нарушават интересите на трети лица, е започнала процедура по искане на тяхното съгласие и информации, обясняват експерти. И

на двете срещи са

участвали точно по 15

политици и финансисти

На 29 юни 2014 г. освен Росен Плевнелиев присъстват Михаил Миков – шеф на парламента тогава, Пламен Орешарски – министър-председател, Бойко Борисов, Владислав Горанов, Сергей Станишев, Янаки Стоилов, Евгений Узунов, Лютви Местан, Йордан Цонев, Николай Бареков, Красимир Каракачанов, Меглена Кунева, Радан Кънев, Иван Искров – управител на БНБ, Калин Христов – подуправител на БНБ.

И на двете срещи са присъствали Плевнелиев, Орешарски, Миков, Борисов, Лютви Местан, Йордан Цонев, Иван Искров и Калин Христов.

Втората среща е била на 14 юли 2014 г. и на нея освен Плевнелиев са били Михаил Миков, Пламен Орешарски, Бойко Борисов, Цецка Цачева, Менда Стоянова, Атанас Мерджанов, Румен Гечев, Лютви Местан, Йордан Цонев, Сотир Цацаров, Зинаида Златанова - министър на правосъдието, Петър Чобанов – министър на финансите, Иван Искров, Калин Христов и Димитър Костов – подуправител на БНБ.

Да се разсекрети

ли стенограмата?

“24 часа” потърси вчера участниците в двете срещи за позицията им.

Пламен Орешарски, премиер по онова време: “Има неудобни неща в нея за някои, да видим ще излязат ли, това ми е най-интересно. Аз съм категорично “да” за разсекретяването. Аз съм го заявявал публично. Ще е хубаво да се разсекрети.”

Владислав Горанов също отговори с “да” за разсекретяването, но предупреди, че това значително ще ограничи за в бъдеще капацитета на президентската институция да модерира чрез широка дискусия решаването на важни за държавата кризисни ситуации”

. Настоящият финансов министър потвърди, че е получил официалното запитване на президента Румен Радев за разсекретяването на стенограмата. “В Брюксел съм, за това още не съм отговорил. Ще дам съгласието си”, обясни Горанов пред “24 часа”.

Сергей Станишев, по онова време лидер на БСП, в публични изказвания е заявявал своята позиция за разсекретяване на стенограмите. В момента председателят на Партията на европейските социалисти е на мисия в Монголия, казаха от екипа му.

Петър Чобанов, който е финансов министър през 2014 г.: “Да. Съгласен съм, особено предвид големия обществен интерес към тази тема”. Днес Чобанов е депутат от ДПС.

Йордан Цонев, ДПС. “Да. Давам съгласието си за разсекретяване. Ще го напиша и официално”.

Менда Стоянова, ГЕРБ: “Да, за да научи обществото цялата истина около КТБ, и затова съм за разсекретяването. До момента не съм получила официално запитване по тази тема, но ако получа, ще отговоря по същия начин”.

Румен Гечев, БСП: “Да, нямам колебание. Винаги съм бил категорично да се публикува. Не виждам проблем”. 

Иван Искров, бивш управител на БНБ:  

Стенограмата ще разочарова политиканите

ИВАН ИСКРОВ

“Стенограмата ще разочарова политиканите. Не е коментирана КТБ, нито някаква банкова ваканция са били предмет на срещата, целта беше политиците да говорят на един глас. Уведомил съм президента, че отдавна е трябвало да бъде отворена стенограмата, за да се види в каква взривоопасна обстановка БНБ успя да събере неговорещи си политически лидери в разпаднало се Народно събрание, за да говорят на един глас.
Точката бе включена в дневния ред от господин Росен Плевнелиев по мое настояване, по време на среща във вила “Калина” предходния ден между него, мен, Калин Христов и Димитър Костов, когато еврото стигна 2,50 лв. по чейнджбюрата.
Замисълът за тази среща постигна целта си, защото политическите лидери, въпреки огромното политическо противопоставяне, приеха заключенията с консенсус, който президентът оповести пред медиите и напрежението в обществото незабавно спадна. От следващия ден буквално парите започнаха да се връщат в банките, а чейнджбюрата останаха без работа.”