Две противоречиви съдебни решения за стенограма за КТБ само за седмица

Само в рамките на седем дни Административният съд в София излиза с две различни решения по повод на това дали да се разсекрети стенограмата от заседание при президента по казуса КТБ.

Едното е от 10 май и е на съдия Стефан Станчев, който позволява да се разсекрети стенограмата. Делото е образувано по жалба на Атанас Чобанов от сайта "Биволъ" по Закона за достъп до информация. На 3 май по жалба на неправителствената организация БОЕЦ съдия Бранимира Митушева пък отказва разсекретяване на стенограмата.

В най-общи линии аргументите и на двамата съдии се движат около това дали на заседанието при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. по повод КТБ е изнасяна професионална тайна или не. В случай, че в стенограмата има професионална тайна, тя не може да бъде огласена публично.

На заседанието при президента са обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране банковата стабилност на страната. Представен е анализ на ситуацията от управителя на БНБ", се обяснява в мотивите.

Според съдия Стефан Станчев изнесеното на заседанието не е "професионална тайна".

Изразените мнения, становища и препоръки при проведените консултации нямат самостоятелно значение, доколкото са проведени именно за изготвяне на посланието на президента, което е обявено публично и публикувано и в интернет, казва съдията.

Той добавя, че към настоящия момент са изтекли определените две години от създаване на информацията, след които достъпът не би могъл да бъде ограничаван, с изключение единствено, когато информацията е защитена по закон, т.е. е класифицирана. Именно класифицирана информация е професионалната тайна.

"Съгласно Закона за класифицираната информация, информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка или нейни акционери, представлява професионална тайна", припомня съдията.

Именно такъв е аргументът на администрацията на президента да се разсекрети стеограмата.

"Логично обаче следва обществено значим въпрос, имало ли е заплаха за националната сигурност и ако да, защо тази стенограма не е класифицирана и с определено ниво на секретност", пита съдия Станчев.

Според него обаче, ако обсъденото при президента Плевнелиев е професионална тайна, то тогава защо фактите са огласени "пред неизвестен брой участници в срещата".

Преди него обаче съдия Бранимира Митушева отказва да разсекрети стенограмата. Според нея исканата информация представлява защитена от закона тайна, тъй като е професионална тайна.

"Информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка или нейни акционери, представлява професионална тайна", посочва тя.

"С оглед характера на консултациите и предвид възникналата криза на доверие в българското общество през лятото на 2014 г., довело до изтегляне на сериозни средства от банкова институция, съдът приема, че в анализа на управителя на БНБ и проведените обсъждания, е възможно да се съдържа именно информация, която представлява професионална тайна", смята съдийката.

Според нея неоснователно е и твърдението на БОЕЦ, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че от създаването на информацията до поискването й са изтекли повече от две години и половина, а максималният срок за пазене на служебна тайна е шест месеца. "Това е така, тъй като информацията, която е била обект на обсъждане на консултациите от 29 юни 2014 г. представлява професионална тайна, а не служебна тайна по смисъла на Закона защита на класифицираната информация, казва тя.

Вчера Сергей Станишев заяви в специално писмено становище, изпратено от Монголия, че от стенограмата ще се види, че БСП е спасила банките в България. Подобно нещо каза и бившия президент Росен Плевнелиев пред "24 часа". От стенограмата аз ще изляза герой, но ще се съсипе доверието към президентската институция като място за срещи, на които се говори откровено. 

Въпреки че едва ли ще се прочете нещо, което ще разтърси из основи българското общество, защото тезите на участниците в срещата под различна форма са обявявани тогава и по-късно, продължава натискът да се разсекрети стенограмата. Предполага се, че е заради споменатите имена и данни за други български банки извън КТБ. Целта е да се поставят имената на други банки в контекст, който ги злепоставя в момента, когато те са за продан. Акцията не била политическа, а търговска.