Един от малкото финансови продукти, които съществуват от десетилетия на българския пазар и са се ползвали от българите и по времето на социализма, е застраховката „Живот“ със спестовен елемент.

Много родители през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се опитваха да осигуряват на децата си някакви прилични суми при навършване на 18-годишна възраст, заделяйки по 10-20 лева на месец в продължение на години. Това се правеше в ДЗИ. Но през 70-те и особено през 80-те години прилично изглеждащата навремето сума от 500 или 1000 лева, вече нямаше същата стойност. А в края на 80-те години и през 90-те хората взимаха на подбив тези полици. Защото с парите, които уж трябваше да осигурят образованието на подрастващия, най-често можеха да се купят просто чифт обувки и то не от най-хубавите.

Животозастраховката със спестовен елемент днес е доста популярен финансов продукт, който няма много общо с едновремешния. С намаляването до минимум на лихвите по депозитите, тя изглежда все по-привлекателно средство за спасяване на парите ни. Има и определено повече предимства в сравнение с много други финансови продукти.

При настъпване на събитие, покрито по условия на застраховката, застрахователят следва да изплати съответната сума или обезщетение, без това да се отрази на сумата, дължима при изтичане срока на застраховката, т.е. при реализиране на някой от покритите по условията на застраховката рискове, платимите суми и обезщетения биха могли да надвишат значително, а в някои случаи и многократно, платените по застраховката премии. Именно тази особеност на спестовните застраховки е основната характеристика на тези финансови продукти, която ги отличава от други, макар и на пръв поглед сходни, продукти, като банковия депозит и доброволното пенсионно осигуряване, при които клиентът може да получи единствено само лихвен доход, респ. доход по индивидуалната партида.

Но преди всичко застраховката „Живот“ със спестовен елемент осигурява една гарантирана доходност. Всички застрахователи, които я предлагат на нашия пазар, вписват точната сума, която ще бъде изплатена в края на периода на полицата. Върху тази гарантирана доходност много от тях изплащат и по-висока сума в зависимост от това как са управлявали тези пари.

Нито една банка не може да гарантира, че за такъв дълъг срок – обикновено 10-15 а често и 20 години, лихвите по депозитите ще са винаги достатъчно високи. А и че изобщо ще са положителна величина.

Но дори депозитите да са винаги на плюс, от няколко години у нас доходите от лихви се облагат. При животозастраховката, лицето,което плаща вноските, получава данъчна преференция – до 10% от данъчнооблагаемия приход на всички физически лица в България са освободени от данък, ако лицето е инвестирало в застраховка „Живот“.
Когато срокът на полицата изтече, лицето, което получава натрупаната сума, плаща данък. Той е 10% ако срокът е бил до 15 години и 7% ако е бил по-дълъг. Това е направено с цел да се поощри сключването именно на дълосрочни застраховки.

Обикновено спестовната застраховка „Живот“ се склюва от родителя в полза на детето, като срокът се съобразява с това то да е навършило 18 години, когато ще получи сумата.

Но не е задължително да е само в полза на детето. Застраховка „Живот“ може да се сключи в полза на произволно лице, с което застраховащият няма роднинска връзка, при това без роднините му да разберат, защото застрахователят пази тайната за сключения договор. Застрахователите по принцип не събират информация каква е връзката между този, който плаща вноските и този, който ще получи сумата накрая. Така че този тип финансов продукт е чудесно средство за финансово осигуряване на внуци, на далечни роднини или на хора, с които сме в съжителство макар и без брак.

Ако настъпи събитие

На пазара няма и друг финансов продукт, който едновременно да носи доход и да осигурява застраховащия в случай на настъпило застрахователно събитие. Почти без изключение компаниите, които предлагат животозастраховка със спестовен елемент, не прекъсват застраховката, ако плащащият сумите се разболее или получи трайно намаление на работоспособността си, вследствие на което не може повече да плаща вноските. В такъв случай плащането им се поема от компанията, докато трае полицата и накрая ползващото лице пак получава гарантираната сума.

Само че в това отношение има доста съществени разлики между самите компании и човек трябва задължително да се запознае подробно с офертите и да прочете общите условия за тези услуги. Защото някои компании поемат плащането на вноските при загуба на 30% от работоспособността, а други – чак при над 70%. Някои имат условие това да е настъпило вследствие на злополука, други допускат и вследствие на заболяване, а трети признават и заболяване, и злополука.

Общите условия трябва да се прочетат внимателно и защото някои застрахователи могат да оспорят невъзможността на лицето да продължи да работи, т.е. да има доход, с който да продължи да плаща вноските. Защото някъде определението гласи „при загуба на каквато и да е възможност за работа“, но другаде третират и само загубата на възможността човек да продължи да упражнява досегашната си професия.

Има и такива, които изобщо не поемат плащането на вноските и даже няма да платят събраната до момента сума, защото не е настъпил все още периодът, в който застраховката има откупна стойност. Възможностите са най-различни и е хубаво когато се сравняват условията, да се ползва независим консултант. Защото най-често човек не може да разбере от самото четене на общи условия какво го очаква в определена ситуация, която на пръв поглед е хипотетична.

Освен това има и разнообразие в покритието, което се прави. Някои застрахователи поемат грижата, ако застраховащият попадне в болница или имат отделно покритие, ако е в терминален стадий на смъртоносна болест и има нужда от болнични грижи. Предвиждат се и покрития при инсулт, при трансплантация на органи, при нужда от хемодиализа – възможностите са най-различни и всяко от тях има различна цена.

Да спасим парите от инфлацията

Никой не е създал все още гаранция срещу инфлацията. Независимо дали застраховката ще бъде в левове, евро или долари, 20 години са доста дълъг срок и е неизбежно гарантираната сума накрая да няма същата стойност като в началото на полицата.

Затова всички застрахователи правят всяка година индексация на вноските, свързана обикновено с инфлацията. Това означава, че и гарантираната сума се увеличава. Дали застраховащият ще се съгласи обаче с индексацията е въпрос на негово желание.
Самите застрахователи казват, че хората в България масово не разбират нуждата от индексация и не са склонни да увеличават вноските, независимо, че примерно става въпрос за 2-3 лева на месец. Обикновено отговарят на тези писма от застрахователя с довода, че искат да плащат толкова за колкото са се споразумели в началото и са вписали в полицата.

Друг подход за преодоляване на инфлацията е по-активното управление на парите. Това се прави чрез съчетаването на застраховката с инвестиционни елементи, които дават възможност на застраховащият да избере точно в какви 

Повече - в книжното тяло