Дори да има разминаване в качеството, продуктите са безопасни,
твърдят от агенцията по храните
Проверката за двоен стандарт при качеството на храните, които се предлагат в България, започна със сравнение на продукти от Австрия и Германия.
В началния етап се проверява има ли съответствие между съдържанието, обявено на етикета. Първите резултати се очаква
да са готови през
тази седмица,
съобщиха от агенцията по храните.
Земеделският министър Румен Порожанов увери преди дни, че няма да чака цялата проверка да приключи, а резултатите ще бъдат обявявани поетапно.
Изследват се шоколадови продукти, безалкохолни напитки, плодови сокове, млечни и месни продукти, детски храни. Те са разделени в няколко основни категории по преценка на работна група, съставена от експерти от агенцията, Националния център по обществено здраве и анализи и на външни специалисти.
Проби ще се вземат и от продукти, произведени и в Швейцария, Италия, Дания, Холандия, Франция.
От агенцията по храните обясниха, че ще бъде направен органолептичен, лабораторен, както и финансов анализ.
“Още на този етап вероятно ще има насоки дали някои съставки в продуктите се различават със съставките в съответните им аналози, предлагани у нас. Това ще ни даде насока и какво да търсим впоследствие при лабораторните анализи”, казаха от агенцията. Тестове ще се правят в лабораториите на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт и Националния център по обществено здраве и анализи.
Експертите уверяват, че ще прилагат международно признати методи, които да гарантират достатъчна надеждност на резултатите. От агенцията твърдят, че всички продукти, предлагани на българския пазар, покриват показателите за безопасност на храните и хората трябва да бъдат спокойни.
Разлика от например 2% в съдържанието на какао в шоколада, купен от немски или български магазин, няма отношение към това вреден ли е продуктът, уточняват експертите.
Проучването по-скоро ще покаже етичната гледна точка и ако има разлики, ще отговори на въпроса защо съществуват те.
Това важи и за храните от животински произход като колбасите. “Не е приемливо, ако една и съща храна съдържа различно количество мазнини например. Всеки сам може да направи преценка дали един вкус му допада, или не толкова”, обясняват от агенцията. За вреда можело да се говори, ако потребителите прекаляват с консумацията на мазнини.
Според диетолога проф. Стефка Петрова от значение е и видът на мазнините. Като особено рискови за сърцето определя частично хидрогенираните (транс-мазнините), които се използват за производство на голям брой храни.
Тези мазнини стимулират процесите, които са в основата на инфарктите и инсултите. Данните от научните изследвания показват, че продължителен висок прием на транс-мастни киселини може да увеличи
риска от рак
на гърдата и
на простатата, инсулинова резистентност, депресия, алцхаймер и др., обясни проф. Петрова. Според Световната здравна организация приемът на транс-мазнини не трябва да надхвърля 1% от общата енергийна стойност на храната.
Транс-мастни киселини се образуват и при нагряване на растителните масла над 200 градуса.
Проверки за двоен стандарт има и в други държави и темата била обсъждана на среща в Братислава преди около десет дни от експерти от Словакия, Словения, Чехия, Унгария, Полша и България.
Българската страна бе представлявана от Тодорка Янковска, зам. - директор на агенцията по храните. Тя разказа пред “24 часа”, че в някои държави проучването вече е приключило, а в други то се провежда в момента.
След края на анализите предстои нова дискусия, на която всяка страна ще представи резултатите си. “Мнението на всички е, че в съюз с 28 равноправни партньори не бива да има двойствен стандарт за храните”, казват от българския контролен орган.
Повечето специалисти се обединяват около тезата, че по-лошото качество е вследствие на по-ниската покупателна способност на източноевропейците.
Въпросът следва да бъде отправен към потребителските асоциации и тези, които защитават интересите на производителите.
Агенцията по храните не може да коментира ценообразуването, но държавата трябва да продължи да настоява различията в качеството на храни под една марка да бъдат премахнати, казват от ведомството.
Резултати: 11 от 22 продукта в Словакия били с по-лошо качество
Половината от 22 продукта, които са анализирани в Братислава, се оказват с по-лошо качество. Те са сравнени с храни, купени от два австрийски града на границата - Китзее и Хайнбург. Националният орган за наблюдения на качеството на храните дава пример с напитка, продавана от германската Rewe Group в Словакия. Тестове установили, че тя не съдържа портокалов сок за разлика от продаваната в Австрия, и има повече добавки и стабилизатори. Традиционните австрийски вафли “Маннер” били по-хрупкави в Австрия, а шоколадът “Нутела” - с различна текстура.
“Като световна компания ние произвеждаме нашите продукти в няколко предприятия в цяла Европа и света, но въпреки това можем да гарантираме високото качество на рецептите, които се определят на централно ниво”, заявиха от компанията “Фереро”, която произвежда шоколади “Нутела”.
В Словакия са установени по-малко месо и по-голям дял на мазнини в месни продукти, повече изкуствени подсладители и консерванти и по-малки грамажи.
През 2011 г. в страната е изследвана селекция от хранителни продукти, закупени от супермаркети в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Сред избраните продукти пак са напитки, шоколад, черен пипер и кафе. И тогава тестовете потвърждават, че компаниите променят качеството на продуктите, които изпращат в различни европейски страни под една и съща марка. Единственият продукт, при който не са открити съществени разлики, е шоколад “Милка”.
Когато започнали дискусиите по темата, в Чехия се появили много сайтове с обещания за висококачествени и евтини продукти, внесени директно от Германия и Австрия.
За някои словаци пазаруването от австрийски градове вече се е превърнало в нещо нормално. Хората смятат, че да пътуват 100 км, за да пазаруват в Австрия, си струва повече, отколкото да купуват продукти от местния супермаркет.
Австрийски журналисти разказаха пред “24 часа”, че темата не е популярна в страната им. Все пак, макар и парадоксално, някои от жителите на Виена, които трябва да пазаруват в неделя, пътуват до Братислава, тъй като в австрийската столица магазините не работят в последния ден от седмицата.
Проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика от Националния център по обществено здраве:
Черният дроб не може да преработи над 25 грама фруктозен сироп, а толкова има и само в 1 напитка
- Проф. Петрова, има ли значение дали подслаждането е със захар, или с царевичен сироп?
- Специалистите по хранене не подкрепяме честия прием на напитки и храни с добавена захар, но съм притеснена най-силно от масовото използване на по-евтиния високо фруктозен царевичен сироп за подслаждане. При по-голяма консумация той има по-неблагоприятни ефекти от захарта.
- Защо?
- Обикновената захар е дизахарид – една молекула, в която са свързани глюкоза и фруктоза в равни количества, т.е. фруктозата не е свободна. За да навлезе в организма, тя трябва да се разцепи под влияние на ензимите в стомашно-чревния тракт и навлиза в по-малки количества, отколкото същото количество фруктозен сироп. За основния ефект от захарта допринася глюкозата. Докато царевичният сироп е предимно фруктоза и тя не само е повече, отколкото в захарта, но е свободна, не е свързана. В тази форма се усвоява изключително бързо и навлиза в кръвта в голямо количество.
- Това лошо ли е?
- Фруктозата за разлика от глюкозата не повишава инсулина, тя не се метаболизира по инсулинов път. Но не може да се използва директно като източник на енергия – тялото ни “работи” само с глюкоза. Затова фруктозата трябва да мине за обработка през черния дроб. Той обаче има определен капацитет, не може да обработи големи количества и фруктозата над неговите възможности се превръща в мазнини. Големите количества свободна фруктоза са доказаната причина за неалкохолната стеатоза – омазняване на чернодробните клетки. Това натрупване на мазнини в органа води до нарушена детоксикация на целия организъм. Черният дроб има водеща роля в обезвреждането на всички попаднали и образувани в организма нежелани вещества и субстанции. При стеатоза той не може да се справя добре с основната си функция. А образуваните от наднормената фруктоза по-големи количества триглицериди навлизат в кръвта и проправят пътя за метаболитния синдром. Американски проучвания свързват със затлъстяването високите количества фруктоза от царевичния сироп, широко използван като подсладител в напитки. На тази основа се дискутират различни механизми, включително създаването на резистентност – нечувствителност, към хормона лептин, който потиска апетита. Фруктозата не стимулира отделянето на инсулин и така не провокира и продукция на лептин. Организмът не усеща приетите калории, подлъгва се, че има нужда от енергия, чувства се гладен и това води до свръхконсумация. Паралелно фруктозата потиска секрецията на хормона грелин и той не изпраща сигнали за ситост в мозъка, тъй като изобщо не се транспортира дотам за разлика от глюкозата.
- Фруктозата е плодова захар, трябва ли да ограничаваме и плодовете?
- В никакъв случай. Естествено съдържащата се в плодовете фруктоза е свързана в клетките, не е свободна. И е в много по-малки количества. Тя е нещо различно от свободната фруктоза във високо-фруктозния царевичен сироп.
- Казвате, че големи количества свободна фруктоза не са желателни, каква е мярката?
- През последните години се установи, че лимитът на организма за ден е 25 грама.
- За повечето хора това е абстрактно. В житейски мерки как да се ориентираме?
- Като четем етикетите. Например подслаждането на безалкохолните напитки е средно 10-12 процента. Когато се използва царевичният фруктозен сироп, свободната фруктоза в него е 55-60 процента%. Реално приемаш 25 грама фруктоза от една стандартна напитка. По-големите количества встъпват в стомашно-чревния тракт в реакции на гликиране на белтъците, които се намират там а в различна степен на усвояване.
- Това проблем ли е?
- Да. Забавя с часове усвояването на белтъците, дори напитката да не е приета по време на хранене, а след това. Но има и добавен ефект от постъпването на голямо количество свободна фруктоза, която не се усвоява напълно. Гликираните белтъци имат антигенни свойства. Постъпвайки в кръвния поток, действат като антигени. Ако основният ни подсладител е свободна фруктоза и е в големи количества, тези антигени може с времето да предизвикат алергични реакции, автоимунни заболявания като например бронхиалната астма при деца, които пият предимно такива напитки.
- Как преценявате заключенията на американски експерти, че високофруктозният царевичен сироп и захарта са еднакво зло?
- Следя темата и наистина има и такива съобщения. Но мнението на Американската асоциация по хранене, която е надеждният източник на информация, е категорично: фруктозата, за която говорим, увеличава триглицеридите и води до повишен риск за неалкохолна чернодробна стеатоза. Дискусиите са основно около това дали високофруктозния сироп е основната причина за затлъстяване. Дори всички условности да се вземат предвид, пак остава в сила препоръката високофруктозният сироп да не е единствен и основен подсладител.
Да не забравяме, че храненето е обект на много търговски интереси. Затова и в авторитетно научно издание излезе напомнянето да се иска декларация за конфликт на интереси.
-5 °
4 °
