Ако не успеем, предлагам да субсидираме тока от нови блокове от фонда за сигурност на енергийната система, казва заместник председателят на енергийната комисия

- Г-н Николов, през октомври ще пристигне вторият реактор за “Белене”, първият вече е на площадката. Ще ги държим ли под навеси и в бараки, както първия блок, който вече работи в Калининската АЕЦ?

- Важното е, че работи. Както каза премиерът Борисов, щом има пушка в театъра, тя рано или късно ще гръмне. Ако перифразираме, щом е изработен един реактор, той трябва да работи, няма как да бъде музеен експонат. Въпросите са къде, с колко пари ще бъде пуснат и как ще бъде експлоатиран, на каква цена. Вторият и третият въпрос са маловажни, защото реакторите са изработени и платени.

- Колко пари са платени досега?

- 3,5 млрд. лв. без парите за площадката, за разкомплектоването на стария фундамент.

- Някой правил ли е сметка колко е вложила България за “Белене”?

- Сложна е сметката заради инфлацията, но предполагам, че надхвърлят 5-6 млрд. лв.

- Защо се обвързва “Белене” с бъдеща енергийна стратегия?

- Защото всяка една политика в енергетиката дава резултати след 10 г.

- Дали тази злополучна досега АЕЦ ще се случи?

- Строителството на 2 блока, независимо къде, ще струва между 10 млрд. долара и 10 млрд. евро, което е близо над 20% от БВП. Такава авантюра никое правителство не би си позволило.

- Но в първия си мандат Борисов поиска от “Атомстройекспорт” твърда цена за “Белене” и те му дадоха 6,3 млрд. евро. Как стават 10?

- Те станаха толкова още с проучването на HSBC. Но твърдата цена на руснаците е без инфраструктурата за свързването на реакторите с мрежата, което е за 2 млрд. долара.

- Но 3,5 млрд. лв. вече са платени.

- Точно така. За площадката са отишли 800 млн. лв. , другите са за оборудването. Разделям ги, защото може да се реши да се строи в АЕЦ “Козлодуй”.

- Лобито на “Козлодуй”, от което сте и вие (Николов е бивш директор на централата), все придърпва реакторите натам.

- Има много плюсове да се строи в “Козлодуй”. За да се строи ядрена централа, най-важен е човешкият фактор. Нещата са зле от гледна точка на специалисти. Много малко влизат в Техническия университет. Средната възраст в “Козлодуй” е нараснала над 45 г.

- Не искат да стават ядрени инженери при 3000 лв. заплата на оператор?

- Първоначалната не е 3000 лв., но с бонусите стига и до толкова. Средната заплата е 2800 лв.

- Защо при такова заплащане няма желаещи?

- Няма информационна кампания. Един ядрен инженер може да го направиш лесно компютърен. И те отиват в софтуерните компании.

- Какви са вариантите за построяване на 2 блока?

- Най-съблазнително е

някой да вземе

площадката в

Белене заедно с

реакторите,

като си я построи сам. Държавата остава само регулатор. Аз съм леко скептичен за този модел, защото в “Хигли пойнт” (Англия), където проектът е на ЕDF и държавната китайска ядрена компания, която е кандидат и за “Белене”, има една златна акция на държавата, за да си гарантират подкрепата. А при нас политическият риск е по-голям, въпреки че виждаме, че и там нараства. Политическият риск ще повлияе на лихвите.

- Ако има политическо съгласие, който и да управлява, рискът ще е по-малък, не е ли така?

- Затова стратегията е такъв вариант. Тя задължава министъра да работи по нея. Ако има един голям консенсус, заемите силно ще поевтинеят. Мисля, че трябва да се пробва вариантът с продажбата и държавата заедно с държавните компании да си върнат парите. Ако обаче не стане, идва план Б.

- Колко варианта има план Б?

- Два. Единият е проектна компания, която чакаме да се прави, но пък нея я има - “АЕЦ “Козлодуй - нови мощности”. Тя си има площадка, има подадени документи за даване на лиценз, предпроектно проучване на “Уестингхаус”, геоложко проучване на “Риск инженеринг”, ОВОС.

- Не е ли всичко това за един реактор?

- За един е, но проектът може да се разшири без проблем. Да започне първият реактор, до 2 г. ще започне и вторият. Имаме готовност да започнем веднага. Когато правиш един реактор, АЕЦ “Козлодуй” може да бъде гарант, който ще обере риска от първоначална по-висока цена на тока.

- Защо цената на тока от тези мощности ще бъде 70 долара за мвтч?

- Това е на база на предпроектното проучване и е една много ниска цена. В “Хигли пойнт” цената е 110 паунда. В турската “Акую”, там трудно върви финансирането, е 110-120 евро, но там има клауза за предварително изкупуване на централата от турската държава, затова е толкова висока.

При нас, понеже токът няма да се продава директно на крайния потребител, а на свободния пазар, възниква въпросът как ще бъде продаван. Единият вариант, който не е добър, е да се миксира с цената на тока от работещите блокове в “Козлодуй”. В момента цената на “Козлодуй”, въпреки че вложи много средства в удължаване на живота на блоковете, е 57-58 лв. на мвтч. Такъв микс в “Белене” не може да стане.

- Колко ще стане цената, ако се миксира?

- Това ще става в определени моменти, когато цената от новите блокове е над пазарната. Но

да не забравяме,

че цената на тока

ще расте,

защото голяма част от въглищните централи в Европа ще бъдат затворени (заради новите прагове на емисии, които ще влязат през 2021 г.- б.а.). Ще има дефицит на базови мощности. Очаквам и профилът на потреблението в Европа да се обърне. Производството на дизелови коли спира - “Тойота” и “Фолксваген” го обявиха. До 2025 г. очакваме и бензиновите автомобили да спрат. Бъдещето е на електромобилите, което значи, че пикът на ползване на ток ще се премести през нощта.

- Докато обаче пазарната цена стигне нивата на прогнозираната от бъдещите блокове, ще трябва новият атомен ток да се субсидира.

- Да, така е.

- Нали знаете какво е отношението към субсидираните цени на тока по дългосрочните договори на американските централи и към ВЕИ?

- Да, хората ги намразиха, а покрай “Белене” и споровете ще намразят и ядрената енергетика. Слава богу, тя има поддръжка. Да не забравяме, че 3700 мегавата са въглищните централи. С новите изисквания на ЕК към емисиите те отиват към край, рано или късно. Щем - не щем, трябва да вземем спешни мерки за заместването им. Затова предложих фондът “Сигурност на електроенергийната система”, който от 2015 г. заработи и към момента формира 430 млн. лв. приходи, да покрива разликата между пазарната цена и тази на новите ядрени блокове.

- Сега плащаме с добавката “задължения към обществото” за американските централи, за ВЕИ и за тока на топлофикациите. После ще плащаме за новия атомен ток. Това ли предлагате?

- Това предлагам. Но цената “задължения към обществото” ще се изменя. От договорите с американските централи минаха 5 г., ще плащаме още 10 г. Към момента на построяването на ядрените блокове тези договори ще изтекат. В момента 50 млн. лв. от фонда отиват за американските централи. Но тези разходи ще нарастват, защото НЕК им плаща и емисиите. Вятърните централи са с договори за 10-15 г., те също ще изтекат. Само в първата година, когато заработи новият реактор, ще имаме 100 млн. лв. свободни от този фонд. И цените на емисиите ще растат, така че ще има свободни 100-150 млн. лв.

- Не трябва ли този фонд постепенно да свива дейността си?

- Не, не. Щом е създаден, трябва да се ползва. Това е вариант, без да се ангажира държавата. Във финансовия модел за “Белене” изплащането при един блок е през 2068 г., ако са два - 2056 г.

- При пускане кога?

- Ако се започне строителство през 2019-2020 г., защото няма как да не се получи, през 2028 г. ще може да заработи един блок. Ако започнем догодина, пускът ще е 2026 г.

- При 60 г. живот 30 г. ще минат в изплащане на построяването ѝ.

- Да, но имаме една цена на тока, която 60 г. няма да расте.

- В какъв срок би могло да се вземат решенията за “Белене”?

- Ние сме дали много ниска цена на тези реактори. Ако сега се поръча оборудване, ще струва 2 пъти повече. На база на арбитражното дело успяхме да защитим тази цена. Проектът е финансово амортизиран, той е доста евтин, всичко е направено и е защитено. Проектът може да бъде одобрен всеки момент от Агенцията за ядрено регулиране. Той беше готов за одобряване още през 2012 г., но беше спрян от правителството. Така че има предпоставки за бърз строеж. Единственото са парите. И геополитически ситуацията е добра за нас. Периодът е добър, цените на капитала са ниски. Идеален момент е да се започне. Първо ще минем стъпката да си изясним дали ни трябват нови мощности. Убеден към, че ни трябват. Следващата е да се пробва да се продаде проектът заедно с реакторите. Догодина е реалистично това да стане. Ако не, идва план Б.