В този бизнес има и фирми, които се свързват с Веселин Марешки

Сигнали за нарушения и резултати от проверки по реекспорта на лекарства, плащани от здравната каса, ще бъде предаден от депутати на поркуратурата, научи "24 часа". 

В четвъртък парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, чийто председател е Емил Димитров от Обединените патриоти,  ще обсъди разследванията и сигналите и ще ги предаде на главния прокурор Сотир Цацаров. 

През миналата година в анализ на КЗК бе посочено, че реекспортът е един от проблемите на пазара на лекарства. От антимонополния регулатор посочиха, че лекарства, плащани частично или изцяло от касата, се изнасят заради по-високите цени в чужбина и това създава рискове за дефицит у нас. В анализа на КЗК се казва още, че за периода 2010 - 2015 г. сред 15-те дружества, занимаващи се с реекспорт, най-големите износители са три фирми.

КЗК изброява компаниите „Рацио Лек", „Трейднет България", свързвана с Марешки, „Беста Мед", „Динерас България", „Ремеди Трейдинг", „Рекс Фармасютикълс", „ББ Фарм", „Акта Фарма" и „Стинг".

В. "24 часа" вече съобщи, че НАП проверява бизнесмена депутат и още 17 фирми за реекспорт на лекарства. Две от проверяваните компании са сврързани с Веселин Марешки -­ “Трейднет България” и “Фармнет”.

Имало данни покрай тях за още четири фирми, но били без адреси и активи, нямали ясно установени собственици, а като седалища са посочени София, Силистра, Ихтиман и Велико Търново. Седалището на “Трейднет България” например е преместено от Варна в Ихтиман, след като рускинята Нина Катченко купува фирмата от семейството на Марешки през 2012 г. Като пълномощник на фирмата обаче остава Веска Марешка - майката на бизнесмена и сегашен депутат. 

От НАП описват следната схема при реекспорта: ­ дадена фирма заявява за българския пазар лекарства, най-­често напълно или частично плащани от здравната каса, както и такива, чиито цени у нас са много по­-ниски от тези в европейски държави. Лекарствата се доставят до определени аптеки ­ засега е доказано, че има такива във Варна и в Силистра.

30% от лекарствата се продават на пациенти, около 70% се изкупуват от търговци на дребно, но в по­малки количества ­ например до 20 опаковки. Изкупуването се финансира от фирма, която се занимава с износ, а по серийните номера на опаковките се установява, че се изнасят именно лекарсвата, изкупени от аптеките. Те се реализират в Англия, Румъния, Гърция и други държави от ЕС на много по­високи цени от тези в България.

Така се получава двойно заплащане ­ веднъж от НЗОК и втори път при продажбата има чужбина. Официалните представители на дадена марка лекарства дават отстъпки от 30%, а понякога и повече. Аптеките вземат 10% от тази отстпъка, а търговецът ­ 20%.

В НАП имало данни, че схемата с реекспорта действала от 2011 г., но бум има през последните 3­4 г. Средният годишен оборот на всяка една от фирмите, занимаваща се с реекспорт, бил 6­8 млн. лв. Само от началото на тази година пък компании, свързани с Марешки, имали реализирани лекарства в чужбина за 5,246 млн. лв. От НАП предали и данни в прокуратурата, че в схемата за реекспорт са включени и румънски и гръцки фирми, които служели за посредници, за да се намери пазар с най­-висока цена на съответното лекарство.