Това показват резултати от проверката на храните. Добрата новина от нея е, че разликите са незначителни и всички храни са безопасни. При месото
няма никакви отклонения
Двоен стандарт при храните има. Анализът на продукти, продавани у нас и в Германия и Австрия, показа, че българите ядат по-некачествени храни, но затова пък някои от тях са в пъти по-скъпи.
Това стана ясно от изявление на министъра на земеделието Румен Порожанов в сряда след заседанието на Министерския съвет.
Около 20% от изследваните 31 хранителни продукта се различават по съставки.
В анализа бяха включени продукти с еднаква марка, купени от едни и същи вериги в Австрия, Германия и България.
“Един и същ продукт се различава на пазарите в Европа и Централна и Източна Европа”, обясни министърът.
Порожанов каза, че 7 от стоките са с различно съдържание - на немски са описани едни съставки, а на български - други. Газирани напитки от една и съща марка на немския пазар се предлагат със захар и въглеродна киселина, а в България съдържат фруктозо- глюкозен сироп и въглероден диоксид.
Плодов сок на един и същ бранд от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод, а в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп.
Разлика е установена при анализа на вкус, консистенция и други параметри на 3 от продуктите.
“Физико - химичният анализ имаше за цел да определи дали това, което е изписано като съдържание, отговаря на анализите. Те бяха направени в 5 лаборатории. Има отклонения, но всички са в рамките на допустимите съгласно регламента от 2011 г. за качеството на храните”, увери министърът.
Най-сериозните разлики са при млечните продукти.
При тях има описания, заблуждавали българския потребител, че си купува продукт като в Германия, коментира Илиев. От доклада се вижда, че по всички показатели на анализа българските млечни храни се различават от тези в Западна Европа.
При съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа), предлаганият у нас е със 70% мазнини, а немският е с 80%.
Органолептичният анализ показал разлики при вкуса, мириса, аромата, цвета, консистенцията, разрезната повърхност и саламурата при двата аналога на сирене моцарела. Купеното от България е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. При саламурата липсва характерният зеленикав оттенък. Той обаче се наблюдава при немското. То е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност.
Физикохимичен анализ показва несъществени разлики като 0,1% по-високо съдържание на въглехидрати например и с 0,2 на сто по-ниско в сравнение с обявеното на етикета.
Съдържанието на протеин в българския продукт е с 0,19% по-високо в сравнение с европейския и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета.
За един вид краве масло съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” продукт е с 0,9% по-високо, сравнено с “европейския” и с 4,3% по - високо в сравнение с информацията на етикета.
Един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лв. лева за 250 грама.
Два еднакви детски шоколадови десерта показали значителни разлики между съставките на етикетите. В продукта от Германия се съдържа захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в германския има мляко - 24%, и тъмен (горчив) шоколад - 21%, докато в българския има мляко - 21%, и шоколад - 20%.
Различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българският продукт е кафяв, а западноевропейският му аналог е светлокафяв.
Съдържанието на мазнини, сравнено с обявено на етикета за българския продукт, е 0,02% по-малко, а на европейския - с 0,31%. Захарите в продукта, купен у нас, са с 1,09% по-малко.
При обявено минимално съдържание на какао на етикета от 30 на сто в българския шоколад има 8,68% повече, а в немския - 4,67% повече.
При шоколадови бонбони в България мазнините са с 0,36% по-малко от обявените и с 0,44 на сто надолу в европейските. Отклонението при белтъците е 0,42% нагоре при българския продукт, а за европейския - по-ниско с 0,11%.
Няма обаче използвани подсладители и консерванти, показал анализът.
Лабораторни изследвания на детски пюрета показали, че в българския продукт рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в Германия е 1,5 г на 100 грама продукт, а за България - 1 г. Като вкус и аромат различия не са открити.
Незначителни отклонения имало при съдържанието на белтък, сравнено с обявеното на етикета - в рамките на 0,01%.
За плодов сок от една и съща марка при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав в сравнение с този от Западна Европа, където газировката е изразена, а вкусът е сладък. Имало разлики в съдържанието на захар - с 0,39% по-ниско спрямо написаното на етикета.
В групата на безалкохолните напитки не са открити необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти, показва още докладът.
Двойно по-малко кофеин има в енергийна напитка у нас спрямо написаното на етикета. Отклонението е с 1,52 милиграма на процент при 0,65 при купената в чужбина. Енергийното съдържание в килоджаули на 100 грама за българския продукт е по-високо от това на другия продукт.
Единствената група, при която не са открити съществени различия при вкуса, етикета или химичния състав, е тази на месата. Експертите са анализирали шунка, месни консерви и колбаси.
В сурово - сушен продукт е открит натриев хлорид, който е с 3,18% по-малко в сравнение с купения от чужбина и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета. Водното съдържание в проценти на българския продукт е с 3,2% по-високо.
Мазнините са с 1,72% надолу спрямо чуждия колбас, а спрямо отбелязаното на етикета - с 4,31%.
Протеинът в българския е с 0,05% по-високо ниво, разликата от обявеното на етикета е 3,25%.
Консерва с месо показала с 1,02% по-малко мазнини спрямо другия продукт и с 0,24% в сравнение с информацията на етикета. Под 0,2 на сто са отклоненията при натриевия хлорид.
Храните са абсолютно безопасни, те дори са коректно етикетирани, въпросът е защо има разлика в етикета на сходни продукти, коментира зам.-председателят на агенцията по храните Любомир Кулински.
Различията нямат отрицателно въздействие върху здравето на хората.
Предстои България да уведоми Европейската комисия за резултатите от изследванията. Очаква се в края на лятото Брюксел да обяви мерки за изравняване на стандартите.
“16 от проверените 31 продукта се продават на по-високи цени у нас. Това поражда определено безпокойство”, каза министърът на земеделието Румен Порожанов. Той запозна министрите си с резултатите от проверките.
Най-голямо е отклонението в цените на детските храни - два вида пюрета струват у нас с 80 и 107% повече, отколкото в Австрия и Германия. Млечните и шоколадовите продукти пък са с между 20 и 70 на сто по-високи цени в България.
Разликите не са незначителни, колкото и на пръв поглед да е необяснимо, каза министърът. Затова той ще покани Комисията за защита на потребителите и потребителските федерации и асоциации, за да бъде обсъдена темата с по-високите цени.
И да видим по тяхна линия какво може да се предприеме, коментира Порожанов. При анализа на съдържанието има 7 продукта с различни съставки, тоест при около 20% от проверените храни.
Резултатите от българските проверки ще бъдат изпратени на еврокомисаря по защита на потребителите Вера Йоурова. Темата за двойствения стандарт на храните ще бъде представена и на следващото заседание на Съвета на министрите от ЕС.
“Информацията ще бъде внесена от словашкия колега и ще бъде подкрепена от Вишеградската четворка, плюс другите 4 страни, които участваме в този процес”, обясни министърът.
-5 °
4 °
