През 1959 г. американският президент Айзенхауер решава, че съветските граждани трябва да научат от първа ръка какъв е стилът на американския живот и какви са предимствата на капитализма пред комунизма, пише "Руски дневник".

И така американското правителство организира в Москва "Американско национално изложение" и изпраща Никсън (по това време вицепрезидент на САЩ), за да представлява правителството на САЩ.

На изложението съветският лидер Хрушчов и Никсън се срещат. Наблюдават с интерес най-новите технологични постижения и потребителски стоки от САЩ, когато завързват дискусия за облагите на комунизма и капитализма. Разгорещеният разговор и  високите юлски температури стават причина Хрушчов да започне видимо да се поти. Доналд Ем. Кендъл, тогава вицепрезидент по маркетинга в "Пепси", забелязва случващото се и, за да помогне на Хрушчов, му подава чаша с "Пепси". Снимката, направена точно в този момент, обикаля света и се превръща във възможно най-голямата реклама за "Пепси".

Тринадесет години по-късно, през 1972 г., Доналд Кендъл (президент на "Пепси" от 1963 г.) вече от доста време се опитва да намери пазар за газираната напитка в СССР. Никсън вече е президент, така че Кендъл се възползва от контактите си него, за да издейства търговско споразумение, с което напитката Made in USA да стигне до Съветския съюз.

След като споразумението вече е почти подписано, възниква сериозен въпрос: как Съветският съюз ще плаща на "Пепси"? По онова време СССР няма достъп до чуждестранна валута, а пък рублата не може да се обменя на международния пазар. Решението е да се плаща с водка! Съветското правителство, естествено, разполага с големи количества водка, тъй като повечето марки от това питие са държавна собственост. И така се стига до договорката, че СССР ще плаща със "Столичная" - марка водка, създадена през 1901 г. по рецептата на известния руски химик Дмитрий Менделеев, създател на периодичната таблица на елементите.